Определение № 1872 от 12.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1872 гр. Пловдив, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501451 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземания ” ЕАД, против Разпореждане №11381/17.04.2025г., пост. по ч.гр.д.№6206/2025, ПРС, с което съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против И.К.К. за следните суми: главница: 1381,51лв., ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва: 34,30лв. за периода от 19.08.202319.04.2024 г., както и обезщетение за забава в размер на 244,27лв. за периода от 20.08.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда –03.04.2025 г., по потребителски паричен кредит № L320878 от 19.04.2023 г., сключен между „Ютекредит БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (кредитодател) и И.К.К. (кредитополучател), вземанията по който са прехвърлени от страна по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.08.2024 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Жалбоподателят развива доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Счита исканията на съда за индивидуализация на вземанията чрез посочване на извършените погашения за незаконосъобразни, т.к. същите са от категорията на правопогасяващите факти и в тежест на длъжника е да ги навежда и доказва. Моли за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение.

Съдът, като разгледа постъпилата частна жалба, намира, че същата е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба, допустима е, а по същество е неоснователна.

1

Пред районният съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от жалбоподателя против длъжника И.К. за когото се твърди да е заемател. В заявлението се твърди, че заявителят е цесионер , изкупил вземането на кредитора Ютекредит България ЕООД по договор за заем с длъжника К. №L320878/19.09.2023г. Приложено е и копие от договора за кредит, сключен между кредитора „Ютекредит България“ ЕООД и кредитополчателя К.. От същия се установява, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 1500лв., при лихвен процент от 12%, ГПР от 56,28%.

Посочено е, че договорната лихва ще е в общ размер от 99,60лв., както и че се дължи такса за разглеждане в размер на 296,45лв.. Общо дължимата сума е посочена в размер на 1896,05лв.

Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението като е приел, че заявителят не е изпълнил указанията за индивидуализация на претенцията като се посочи какви са извършените погашения – какви плащания са извършени и какво задължение са погасили. Отделно от това е посочил, че посоченият в договора ГПР е вероятно заблуждаващ, т.к. при договорна лихва от 12% не е ясно как е достигнато до ГПР от 56,28%.

Настоящата инстанция намира, че на първо място заповедният съд е следвало да изиска от заявителя доказателства за установяване на активната му процесуална легитимация, доколкото претендира чужди вземания. Съгл. разясненията в т.4 от ТР №4/2014т.д.№4/2013, ОСГТК, ВКС, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като случай на позоваване на договор за цесия, то последният следва да бъде представен, както и да бъде представено уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. Подобни указания и изискване на доказателства в тази насока не са направени в заповедното производство.

Доколкото договорът за кредит е вероятно недействителен, то се явява без значение за настоящето производство наличието на този процесуален пропуск.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая заповедният съд правилно е дал указания на заявителя, че следва да конкретизира претенциите си, като изнесе всички релевантни за делото факти, сред които са и броя и размера на извършените погашения, както и за погасяване на кои вземания са отнасяни. Неизпълнението на дадените указания е самостоятелно 2 основание за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В същото време следва да се посочи и че договорът за паричен заем е евентуално недействителен поради наличие на неравноправни клаузи, нарушаващи правата на потребителя. Посоченият в договора ГПР е под законоустановения в чл.19, ал.4 от ЗПК максимум / ОЛП, обявен от БНБ за м.04.2023г. е 2,47%, при което петкратния размер на законната лихва е 62,35%/. Доколкото, обаче като разходи по кредита са посочени единствено договорната лихва и такса за разглеждане в общ размер от 396,05лв. при размер на кредита от 1500лв. не става ясно въз основа на какво е посочен ГПР от 56,28%. Така съществува обоснована вероятност същия да е заблуждаващ или в договора да не са упоменати реални разходи по кредита. Какво точно е включено в така посочения ГР е неясно, а за потребителя остава неясно какво точно ще дължи на кредитора. Налице е евентуално нарушение на нормата на чл.11, т.10 от ЗПК – непосочване на реалния размер на ГПР, което нарушение пък попада в обхвата на чл.22 от ЗПК и договорът за кредит се явява евентуално недействителен.

Следва да се посочи и че съгл. чл.23 от ЗПК в случаите на недействителен договор за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и разноски. Тази уредба е основана на забраната за неоснователно обогатяване, като законодателят приема, че независимо от недействителността на договора, заемателят дължи връщане на полученото без основание. В случая, обаче, заявителят не е заемодателя предоставил паричен заем, а цесионер на вземане по недействителния договор. Същият не е легитимиран за получи сумата, дължима по реда на чл.23, т.к. това вземане не е предмет на цесията. Поради това заявителят не би могъл да се снабди и със заповед за изпълнение за невърнатата главница.

Разпореждането, с което отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

№6206/2025, ПРС.

Разпореждане

№11381/17.04.2025г., пост. по ч.гр.д.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4