Решение № 416 от 05.12.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Смолян, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500396 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА

ПОЛИЦИЯ” на МВР гр. С., бул. „К. М. Л.” № *, представлявана от гл. комисар А. З. - Директор, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М. Х., против Решение № 105 от 12.06.2025 г., постановено по гр. дело № 308/2022 г. по описа на Районен съд - Девин, с което жалбоподателят е осъден да заплати на А. Й. Б. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., обл. П., ул. „Х. Б.“ № *, следните суми: 2901.16 лв. представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г., ведно с лихва за забавено плащане върху главницата за периода 21.11.2019 г. -17.10.2022 г. в размер на 405.63 лв., претендирана на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; сумата от 172.80 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на левовата равностойност на дължима безплатна храна, за извършване на дейност със специфичен характер и специфични условия на труд, изразяващи се в полагане на труд при среднонощни температури под +10 С и над +30 С от ищеца през периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г., както и сумата от 44.90 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г.; сумата от 1655.78 лв., представляваща сбор от неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време на разположение, при командироване за участие в специализирани полицейски операции през периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г., както и сумата от 197.29 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г., ведно със законната лихва върху трите 1 главници, считано от датата на исковата молба 18.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумите; сума в размер на 1050. 00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и да заплати сумата от 215 лв., представляваща дължими държавни такси в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девин, както и сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девин.

Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Определя същото, като постановено при противоречие на мотивите. Твърди, че в приложимата правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредби от други нормативни актове - такива от общото трудово законодателство. Нито в ЗДСл, нито в ЗМВР имало непряко препращане към нормите на КТ. Във всички случаи, в които законодателят e счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането било пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. ЗМВР обосновава различен метод на правно регулиране на работното време. Не е налице празнота в закона. Във връзка с положения от служителите нощен труд са налице специални нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия. Цитира се ТР №1/15.03.2023 г., по т.д. №1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Нормалната продължителност на работното време на служителите на МВР е осем часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага. Разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, в сравнение с работниците и служителите по трудово правоотношение, която продължителност, се аргументира с основните функции на МВР. Условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането се извършват по реда на наредба и заповед. В издадените за процесния период Наредба №8121з-1174/21.10.2020 г.; Наредба №8121з-1353/15.12.2020 г. и Наредба №8121з-922/22.07.2022 г., липсвало правило, като това на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Волята на законодателя е да не се създава правило за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не били сходни. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните механизми. Отделно, първоинстанционният съд бил допуснал нарушение на материалния закон като приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание относимо към полагането на извънреден труд.

По отношение уважения иск по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, счита решението за неправилно и немотивирано, защото на служителите на МВР се осигурява храна или левовата равностойност, като съгласно ал. З от същия член /редакция, бр.97 от 2017 г./, за извършване на дейности, свързани 2 със специфичен характер на труда на служителите се осигурява безплатна храна. Тази безплатна храна била с целево предназначение и самият закон, към момента на редакцията му не предвиждал заплащане в натура. Във връзка с последващо изменение на Наредба №8121з-904/14.08.2020г., на ищеца е изплащана левовата равностойност на полагащата се безплатна храна, поради което за периода от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г. искът се явявал неоснователен.

По отношение уважения иск с правно основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР, за заплащане на възнаграждение за неотчетено, като отработено време на разположение, счита решението за неправилно и незаконосъобразно по следните съображения: отчитането на времето на разположение през процесния период е включено в отработеното време и отчитано с протокол приложение № 1 от Наредба № 8121-з-1174/21.10.2020 г., изм. с Наредба №8121з-1353/15.12.2020 г.( обн.ДВ, бр. 107/18.12.2020 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките служители от МВР. Съгласно чл. 12, ал. 3 от Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., сборът от работните часове по графика на служителя за тримесечния период не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време. На това основание времето за разположение било включено в отработеното време и изплатено на ищеца за всеки отчетен период. В дните за пътуване при командировки за участие в специализирана полицейска операция, на основание чл. 22, ал. 1, т. 11 от Наредба №8121 з-922/22.07.2022 г. времето за пътуване със служебен транспорт е включено в отработеното време за съответния ден. Служителят работил на смени, като отчитането и изчисляването на работното му време в часове на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба №8121з-922/22.07.2022 г. за работното време се извършва сумирано за тримесечен период. В тази връзка предявения иск по чл.179, ал. 1 ЗМВР за отчитане и изплащане на време на разположение при пътуване се явява неоснователен и недоказан. В дните за пътуване служителят е включен в заповед за командировка за участие в СПО, като времето за пътуване, инструктаж и брифинг е включено в отработеното време. За тези дни, освен трудовото възнаграждение на ищеца са изплащани и дневни пари съгласно Наредба за командировките в страната, не е включван в график на дежурство и не са налице основания за изплащане на време на разположение. Моля за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски пред двете инстанции.

В отговора на въззивната жалба, същата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционния акт, като постановен в съответствие с материалния закон и с доказателствата. Иска се жалбата срещу решението да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди се, че положеният нощен труд от служителя, подлежи на преизчисляване по реда на НСОРЗ. Съгласно Наредба №8121з922/22.07.2022 г., при сумирано изчисляване на работното време за служителите на МВР, нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен на 1. Нито в специалния ЗМВР, нито в издадените наредби след 2014 г. бил предвиден нов механизъм, който да е въведен с цел да компенсира 3 полагащите нощен труд служители. В действащата към момента Наредба №8121з-922/22.07.2022 г. липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, т.е. липсвало правило като това на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Застъпва тезата, че след като специалният закон и наредбите по неговото прилагане не съдържат разпоредби, с които да регламентират мерки за компенсация на нощния труд, то следва да се прилага методиката на НСОРЗ, според която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент от 1,143. В тази връзка, приема че макар и ЗМВР да е специален, то същият не може да дерогира разпоредби на КТ.

По повод цитираното от жалбоподателя ТР №1/2023 г. на ОСГК на ВКС на РБ, твърди, че понятието „компенсаторни механизми“ е изключително общо, защото нито в закона, нито в наредбите е предвиден такъв механизъм /придобивка, привилегия/, която да е била въведена допълнително с цел да компенсира полагащите нощен труд. Твърди, че социалните придобивки, уредени в ЗМВР, не компенсират по-голямата продължителност на нощния труд на служителите по чл. 142 ал. 1, т. 1 ЗМВР, защото същите се ползват и от служители, които не полагат нощен труд, а някои от тези придобивки се ползвали и от лица в трудово правоотношение.

Счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя във връзка с уважения иск по чл. 183, ал. З ЗМВР. В жалбата се твърди, че считано от 14.08.2020 г., на служителя се изплаща левовата равностойност на полагаща му се безплатна храна. Жалбоподателят не бил съобразил обстоятелството, че в приетата по производството ССчЕ било отразено, че от дата 01.08.2020 г., левовата равностойност на неосигурената храна се заплаща с трудовото възнаграждение за месеца, за който е положен. Определеният размер на левовата равностойност на неосигурената на ищеца храна за положен от него труд със специфичен характер бил съобразен с обстоятелството, че от 01.08.2020 г. същата се заплаща. Съответно посоченият и полагащ се на ищеца размер на левовата равностойност на безплатна храна бил за периода 01.10.2019 г. до 31.07.2020 г.

По отношение на разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, жалбоподателят поддържа становище, че времето на разположение през процесния период е включено в отработеното време и отчетено с протокол, съответно е изплатено на ищеца за всеки отчетен период. Исковата претенция обхваща разликата до 12 часа – каквато е продължителността на работната смяна на служителя, а именно разлика в размер от 7 часа. Съгласно цитираната норма на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения и за времето на разположение. В периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г., ищецът ежемесечно бил командирован на границата, които командировки били свързани с пътуване /отиване и връщане/ със служебен транспорт, като е било заплащано единствено периода от време обхващащ самото пътуването, без да се заплаща времето, през което ищецът бил на разположение. Времето извън пътуването не било отчетено, съответно оставало незаплатено. Счита, че ответникът дължи заплащане и за времето, през което ищецът е бил физически на мястото, където е командирован.

4

Цитира се практика на СЕС в такава насока. От заключението на приетата по делото ССчЕ било видно, че ответникът не отчитал като отработено, времето, през което ищецът е бил на негово разположение. В този случай и претенцията за присъждане на обезщетение за забава се явява основателна и доказана. В заключение, счита, че първоинстанционната инстанция е постановила законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Моли съда, да потвърди решението, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.