Решение № 3354 от 17.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3354 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330110502 по описа за 2022 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД.

Ищец Н. Н. К. чрез адв. В.В. заявява, че с ответник Н. Г. К. са бивши съпрузи като бракът им е бил прекратен с влязло в сила Решение № 261396/24.11.2020г. по описа на ПРС по гр.д. № 7655/2020г. като са били във фактическа раздяла от м. ноември 2019г.

Ищецът твърди, че по време на брака си с ответницата е придобил по наследство от баща си Н. К. – починал на ****г. ½ ид.част от правото на собственост върху едноетажна масивна стоманобетонна сграда – магазин със застроена площ от 28 кв.м построена в дворно място находящо се в ***** с площ от 2000 кв.м. и съставляващо УПИ ***** като собственик на другата ½ ид.част е сестрата на ищеца – Г. Д. като след извършена доброволна делба делът на последната е поставен в изключителна собственост на ищеца поради което и същият се явява собственик на този имот като делбата е извършена без парично уравняване на дяловете.

Магазинът се ползвал от семейството за развиване на търговска дейност и бил обзаведен със семейни средства като след фактическата раздяла в него останала да работи ответницата.

Ищецът канил ответницата неколкократно да освободи имота, но тя отказвала и продължавала да работи в него.

С Решение № 437/23.04.2021г. на ПРС по гр.д. № 11215/2020г. ответницата е осъдена по иск с правна квалификация чл. 108 ЗС да предаде владението на процесния имот като през м. декември 2021г. последната сама 1 напуснала обекта.

Ищецът претендира заплащането от ответницата на обезщетение в размер на пазарния наем за този вид недвижим имот за периода от м.ноември 2019г. до 30 ноември 2021г. - сума в размер на 2 500 лева с която последната неоснователно се била обогатила за сметка обедняването на ищеца.

Претендира се осъждането на ответницата да заплати и сумата от 280,17 лева за потребена ел.енергия по фактури от 10.12.2021г, 11.01.2022г., 11.11.2021г. в която се включва и сумата от 44 лева за възстановяване на ел.захранването по фактура от 14.12.2021г. с която последната неоснователно се била обогатила за сметка обедняването на ищеца.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник Н. К. чрез адв. Ив.В. оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва, че бракът между страните е бил прекратен с влязло в сила Решение на 24.11.2020г. като до прекратяването му съпрузите са ползвали процесния имот съвместно.

Заявява се че имотът е ползван със знанието и съгласието на ищеца за задоволяване нуждите на семейството. Като за периода от м.ноември 2019г. до 24.11.2020г. ищецът нямал основание да търси обезщетение, защото ползването на имота е с цел задоволяване на семейните нужди. Поддържа се че след 24.11.2020г. ответницата не е владяла имота и не дължи обезщетение за ползването му, нито пък дължи заплащането на електрическата енергия, която е била потребена.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл.

235, ал.2 ГПК установи от фактическа и правна страна следното.

Видно от влязло в сила Решение № 437/23.04.2021г. по гр.д. № 11215/2020г. по описа на РС – Пловдив ищецът Н. К. е признат за изключителен собственик на процесния имот преустроен в магазин съгласно Разрешение за ползване № *****г. по отношение на бившата си съпруга – ответник Н. К. с която по силата на Решение 261396/24.11.2020г. по гр.д № 7655/2020г. по описа на РС – Пловдив е прекратен брака й с ищеца.

От показанията на разпитаните по делото свидетели В. К. и И. Г., които са еднопосочни и непротиворечиви е установено, че ответницата е ползвала процесния магазин след фактическата раздяла на съпрузите през м.ноември 2019г. до декември 2021г. Опровергават се твърденията на отв. К. затова, че през исковия период магазинът е ползван съвместно от съпрузите за задоволяване нуждите на семейството, тъй като, първо, по делото не са събрани доказателства в тази насока, и второ, показанията на разпитаните свидетели установяват, че съпрузите са били във фактическа раздяла считано от м.ноември 2019г. който факт е установен и по гр.д. № 11215/2020г. по описа на РС – Пловдив, респ. ищецът не е имал фактическа власт върху имота, тъй като последният е бил владян от ответницата. В доказателствена 2 тежест на последната е да докаже моменът не предаване на владението ако същата счита, че това е преди 30.11.2021г. но до колкото Решение № 437/23.04.2021г. е влязло в сила на 07.12.2021г. и до този момент не представлява изпълнително основание за предаване на владението, съдът намира, че ищецът е възстановил това владение след този момент, поради което и за периода от м. ноември 2019г. до 30.11.2021г. е бил лишен от фактическата власт върху магазина, който се е ползвал от ответницата С Решение № 99/05.03.2010 по гр.д. № 533/2009г. на ВКС се дава положителен отговор на въпроса дали лишаването на единия съпруг от ползване на имот съпружеска имуществена общност по време на фактическа раздяла между съпрузите му дава право да търси обезщетение като в конкретния случай процесния имот не е в режим на СИО и на още по-силно основание лишеният собственик-съпруг от владението му има право да претендира обезщетение от владеещия несобственик – съпруг през време на фактическата им раздяла.

Следователно, основанието на предявения иск по чл. 59 ЗЗД е доказано, ищецът се е обеднил за сметка обогатяването на ответницата, която е ползвала магазина като обогатяването и обедняването произтичат от общ юридически факт, поради което и ответницата дължи заплащането на обезщетение за ползата от която ищеца е лишен и с която се е обогатила - а именно сума в размер на 2 500 лева, която представлява пазарния наем за исковия период съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Д.М. вх. № 15173/15.02.2023г.

Ответницата се е обогатила и със стойността от 280,17 лева за потребена ел.енергия по фактури от 10.12.2021г, 11.01.2022г., 11.11.2021г. в която се включва и сумата от 44 лева за възстановяване на ел.захранването по фактура от 14.12.2021г., които са били заплатени от ищеца съгласно представените фискални бонове, тъй като потребеното количество ел.енергия е било през периода в който ответницата е владеела имота, респ. при липса на доказателства затова кога е предадено владението на ищеца, съдът приема, че заплатените консумативи за ел.енергия не касаят потребление на ищеца извършено в резултат от ползването на имота от него.

Предвид на гореизложеното предявения иск се явява основателен и доказан.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на сумата от 1 090,20 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Г. К. с ЕГН ********** с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. Н. К. с ЕГН ********** с адрес: **** сумата от 2 500 лева, която представлява обезщетение за периода от м.ноември 2019г. до 30.11.2021г. за 3 неоснователното ползване на едноетажна масивна стоманобетонна сграда магазин с площ от 28 кв.м., построена в УПИ ****, одобрен със Заповед № 125/ 1990 г., КП № 58/ 12.02.2020 г., целия с площ от 2000 кв.м., при граници съгласно скица: ***** и улица в резултат на което ищецът се е обеднил за сметка обогатяване на ответницата по чл. 59 ЗЗД КАКТО И СУМАТА от 280,17 лева, която представлява заплатена от ищеца ел.енергия по фактури от 10.12.2021г, 11.01.2022г., 11.11.2021г. в която се включва и сумата от 44 лева за възстановяване на ел.захранването по фактура от 14.12.2021г., с която сума ответницата се е обогатила неоснователно за сметка обедняване на ищеца поради ползването на описания имот ведно със законната лихва за забава върху сумите считано от датата на подаването на исковата молба 19.07.2022г. до окончателното им изплащане;

ОСЪЖДА Н. Г. К. с ЕГН ********** с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. Н. К. с ЕГН ********** с адрес: ***** сумата от 1 090,20 лева разноски по гр.д. № 10502/2022г. по описа на РС – Пловдив;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 4