Решение № 11959 от 18.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11959 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110111763 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Кредит Инс“ АД срещу Н. Г. Г. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 57938/2023 г. по описа на СРС.

Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание по чл.

422, във чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване на установено по отношение на ответника Н. Г. Г., че дължи на ищцовото дружество част от сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена на 31.10.2023 г. по ч. гр. дело г. по описа на СРС, а именно: сумата от 626,92 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство ЕКСТРА №., ведно със законна лихва за период от 23.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 54,88 лева, представляваща договорна лихва за период от 12.04.2023 г. до 12.09.2023 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.

Ищецът „Кредит Инс“ АД твърди, че на 12.09.2022 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит Договорът бил сключен при предвидените условия за договор от разстояние – използвани били средства за комуникация за неговото сключване, като отговарял и на изискванията на ЗЕДЕУУ. На ответника била отпусната сумата от 1500 лв., като същата била предоставена на кредитополучателя чрез системата Е-pay и получена от същия на каса в офис на „Изипей“ АД. Твърди се, че договорът е сключен в електронна форма след изпратена заявка от страна на ответника. Намира, че електронното изявление следва да се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Твърди се, че на ответника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал с общите условия на предложения му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него електронен адрес европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Кредитополучателят поел задължение да върне предоставения кредит заедно 1 с уговорена договорна лихва на равни месечни вноски, първата от които на 12.10.2022 г. и последна на 12.09.2023 г. По отношение на първите седем месечни вноски – до 12.04.2023 г., ищецът твърди, че ответникът извършил пълно погасяване. Сочи, че кредитополучателят е направил плащане и след образуване на заповедното производство, като е платил сумата от 200 лева, с която кредиторът сочи да е погасена мораторната лихва и част от договорната лихва. Счита, че с извършените плащания е налице извънсъдебно признание от страна на ответника за съществуващото облигационно правоотношение. Сочи, че към 23.10.2023 г. не е налице погасяване на шест месечни вноски с падежи в периода от 12.05.2023 г. до 12.09.2023 г. вкл. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените установителни искове да бъдат уважени. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът в законоустановения срок подава отговор, в който оспорва иска изцяло като неоснователен. Оспорва валидното възникване на облигационно отношение между страните поради липса на представена преддоговорна информация на потребителя и липса на съгласие от страна на ответника за сключването на договора. Счита, че не са спазени изискванията на ЗЕДЕП за подписване на договора.

Алтернативно, прави възражение за недействителност на сключения договор. Намира, че посоченият в договора ГПР от 49,70 % не е в действителния размер, тъй като ответникът следвало да заплати и допълнителна сума от 1080 лева – такса гарант.

Твърди, че преди образуване на заповедното производство ответникът е заплатил на ищеца сума в общ размер от 1855 лева. Счита, че договорът е недействителен и поради факта, че не съдържа погасителен план, нито задължителен лихвен процент на ден, нито отговаря на изискванията на чл. 11, т. 12 ЗПК. Счита, че ГПР надхвърля законоустановения максимален такъв в размер пет пъти размера на законната лихва.

Общата сума, която кредитополучателят следвало да върне се равнявала на 3210 лева, при главница от 1500 лева. Намира, че ГПР надхвърля 100 %, като в обявения такъв не са включени всички разходи по кредита. Счита, че обявената лихва от 36 % също не отговаря на действителната такава, тъй като такса „гарант“ от 1080 лева се явявала и скрита лихва. В случай че договорът не е изцяло недействителен, прави възражение за недействителност на отделни негови клаузи, а именно клаузата за договорна лихва и клаузата, предвиждаща заплащането на такса „гарант“. Поради недействителност на договора за кредит, намира, че потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита в размер на 1500 лева, като понастоящем е заплатил на ищеца сума, надхвърляща чистата стойност. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е приета е неподписана заявка № съгласно която Н. Г. Г. посредством интернет сайт на ищеца е подал искане за кредит от 1500 лева. Посочена е сумата за връщане в общ размер от 3120 лева.

Приет е договор за потребителски кредит 2 г. без положени саморъчни подписи за страните, сочещ, че е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронния подпис, съгласно който ищецът се е задължил да предоставени на ответника кредит от 1500 лв. за покриване на разходи до заплата, платими в брой на каса на „Изипей” АД или по посочена банкова сметка, която сума следва да се върне за 12 месеца на равни месечни вноски, с краен срок на погасяване 12.09.2023 г. Предвидено е заплащането на възнаградителна лихва от 36% годишно, равняваща се на 540 лв., ГПР от 49,70 %, както и отделно и такса „Гарант“ в размер на 1080 лв., платима на вноски в срока на вноските по договора. В договора се съдържа погасителен план, сочещ размер на всяка 2 вноска и падежа й – 12-то число на месеца, общ размер от по 260 лв., като е посочено как е формирана всяка вноска – размер на главница, размер на възнаградителна лихва, размер на таксата Гарант. В договора е посочено, че приложими са Общи условия.

Съгласно т. 4 от договора за гарантиране на задълженията по договора кредитополучателят е избрал да обезпечи задълженията си по договора, като сключи договор предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице.

По делото са приети Общи условия, съгласно които кандидатът чрез обявената на сайта на кредитодателя информация избира вида, сумата, периода на кредита, информира се за размер на лихва, като чрез регистрационна карта от сайта подава заявка за избрания вид услуга, въвежда личните си данни в заявката.

Приета е разписка, съгласно която на 12.09.2022 г. потребителят е получил сумата от 1500 лева на каса на „Изипей“ АД. Приети по делото са и разписки за частично погасяване на задължението.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР:

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало облигационно отношение по процесния договор за кредит от разстояние, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите: че на 12.09.2022 г. ответникът е получил от ищцовото дружество сумата от 1500 лева; че ответникът е заплатил до образуване на заповедното производство по ч. гр. дело № . по описа на СРС сумата от общо 1820 лева, представляваща сбор от сумите по първите седем месечни вноски – до 12.04.2023 г. включително, описани в Договор за потребителски кредит ЕКСТРА Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за доказани.

Претендираното от ищеца вземане произтича от твърдения за сключен между страните договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на 3 финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (в действащата редакция към м. 02.2016 г., като към настоящия момент същият е с изменено заглавие – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги). В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит от 12.09.2022 г. и разписка за платена сума в изпълнение на задължението на кредитора за предоставяне на заемната сума, като за договора се твърди, че е потвърдено от ответника с натискането на бутон на интернет страницата на кредиторовото дружество.

Съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.

Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП носител с възможност да бъде възпроизведено, т.е. твърденият за попълнен електронен формуляр за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор, представлява електронен документ. Характер на електронен документ има и сключеният между страните договор за кредит, за който се твърди, че е генериран при спазване на нормативната уредба в областта на електронните документи. Ищецът не твърди електронната заявка, попълнена от ответника, нито приетият договор за кредит, да съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.