Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 10.02.2022, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
208/2021
Подписан
10.02.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 222, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 107 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 117 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 13 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 94, ал. 1, т. 2 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24 · Наредба № 3 от 18 април 2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки

Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

Гр. Перник, 10.02.2022 година.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

СИЛВИЯ Д.А при секретаря А.М. и прокурор Моника Любомирова, като разгледа, докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД № 208/2021 година по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, с

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „***“ № 44, Главен път София – Радомир, бензиностанция „***“, представлявано от управителя Е.И.М., чрез адвокат А.Т. ***, против Решение № 260389/30.09.2021 година, постановено по АНД № 1947/2019 година по описа на Районен съд Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1223/12.09.2019 година, издадено от главния директор на ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление на Агенция „Митници“.

Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди, че административнонаказателното производство е опорочено още при образуването му, тъй като се основава на неправилно установена фактическа обстановка. Сочи се, че актосъставителят, а после и АНО неправилно са приели, че касационният жалбоподател е нарушил забраната по чл. 94, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, основавайки се на експертно заключение, което не е изготвено по надлежния ред и от акредитирана за това лаборатория, както и въз основа на проби, които не са взети по установения ред. Насочва вниманието върху факта, че Централна митническа лаборатория при Агенция „Митници“ не е акредитирана да извършва изследване на тегловното съдържание на сяра в течните нефтопродукти, а именно този факт е от значение за преценката дали има несъответствие между представените АДД и наличното гориво, както и за вида на последното и правилното му тарифно класиране. Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени издаденото срещу него наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба от адвокат А. Т. ***, в която заявява, че поддържа жалбата и доводите в нея, изразява становище по същество и моли да й бъдат присъдени разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Агенция „Митници“ Централно митническо управление, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н.Ц.– Т., която оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в хода по същество.

Подробни съображения развива в представените писмени бележки по делото.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание Окръжна прокуратура

– Перник, редовно призована, се представлява от прокурор Моника Любомирова, която дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила обжалваното съдебно решение.

Административен съд – Перник, в настоящият състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.

Същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

С Наказателно постановление № 1223/12.09.2019 година, издадено от главния директор на ГД „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление на Агенция „Митници“, на основание чл. 117, ал.

1, във връзка с чл. 94, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, на касационния жалбоподател „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „***“ № 44, Главен път София – Радомир, бензиностанция „***“, представлявано от управителя Е.И.М., е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл. 124, ал. 1, във връзка чл. 117, ал. 1 от ЗАДС, са отнети в полза на държавата стоката, предмет на извършеното нарушение /4780 кг „тежки масла“, различни от „газьол“ – „тежки горива“, съдържащи биодизел, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,1 %, с код по Комбинираната номенклатура /КН/ 2710 20 31/, както и на основание чл. 124а, ал. 1, във връзка чл. 117 от ЗАДС дружеството е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един месец в обекта, където е установено нарушението – бензиностанция „***“, находяща се в гр.

Перник, кв. „***“ № 44, Главен път София – Радомир.

За да потвърди наказателното постановление Районен съд Перник е приел, че на 29.01.2019 година, „***“ ЕООД, гр. Перник е нарушило забраната, въведена с нормата на чл. 94, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, тъй като в резервоар на станция за зареждане с горива, находяща се в гр. Перник, кв. „***“ № 44, Главен път София – Радомир, бензиностанция „***“, стопанисвана от дружеството, е съхранявало акцизна стока – общо 4780 кг, с код по Комбинираната номенклатура /КН/ 2710 20 31, и така е осъществил състава на нарушението по чл.

94, ал. 1, т. 2 от ЗАДС. Приел е, че течността, намерена в резервоара за съхранение на дизелово гориво, не съответства на тази, за която са представени АДД от присъстващата по време на проверката Е.З.Д., изпълняваща длъжността „координатор“ в дружеството. Изводът е базиран на резултатите от извършената в хода на административното производство Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 10_30.01.2019/14.03.2019 година, изготвена от Централна митническа лаборатория при ЦМУ на АМ и съпоставката им с резултатите от съдебната физико – химична експертиза № 05_23.04.2021 г./29.04.2020 година, изготвена от Митническа лаборатория при Териториална дирекция Дунавска на Агенция „Митници“.

След подробно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е достигнал до извода, че на процесните дата и час „***“ ЕООД, гр. Перник е извършило вмененото му нарушение и е оставил без уважение оплакванията му.

Районният съд е отхвърлил като неоснователно възражението, че пробите от течността в резервоара за съхранение на дизелово гориво не са взети по надлежния ред. Като неоснователно е отхвърлено и възражението на наказаното дружество, че експертизата, на която административнонаказващият орган е основал административното обвинение – МЛЕ № 10_30.01.2019/14.03.2019 година, е направена в некомпетентна лаборатория, тъй като Централна митническа лаборатория при ЦМУ на АМ не е акредитирана от националния орган – Изпълнителна агенция „Българска агенция за акредитация“. Приел е, че след като в разпоредбата на чл. 24 от Наредба № 3 от 18.04.2006 година за вземане на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, издадена от министъра на финансите, е указано, че пробите се изпитват в ЦМЛ на Агенция „Митници“ в София или в митническите лаборатории на агенцията в Пловдив и Русе по компетентност, то в подзаконовия нормативен акт /Наредба № 3/ е регламентирано кои са легитимните лаборатории за изпитване на проби, взети в хода на проверки от структури на Агенция „Митници“. Счел е, че наличието или липсата на акредитация от ИАБАК не влияе върху годността на даденото заключение относно вида на стоката, тъй като е постановено от орган в рамките на правомощията му чрез извършване на дейности, за които същият е нормативно овластен.

Съдът е приел, че физико – химична експертиза № 05_23.04.2021 година, изготвена от Митническа лаборатория при Териториална дирекция Дунавска на Агенция „Митници“ потвърждава резултатите на МЛЕ № 10_30.01.2019/14.03.2019 година на Централна митническа лаборатория при ЦМУ на АМ, а разликите в тях са незначителни и не влияят на преценката относно тарифното класифициране на течността. Приел е, че новото изследване установява, че по дестилационни характеристики изпитаните проби от намерената в резервоара течност отговарят на изискванията за „тежки масла“ съгласно Допълнителни забележки точка 2, буква г) на глава 27 от Комбинираната номенклатура /КН/ и не попадат в обхвата на определението за „газьол“ в съответствие с Допълнителни забележки точка 2, буква д) към глава 27 от КН, а по дестилационни характеристики и физико-химични показатели пробите отговарят на изискванията за „тежки горива“ съгласно Допълнителни забележки точка 2, буква е), трето тире на глава 27 от КН.

С оглед на горните съображения съдът е потвърдил наказателното постановление.

Административен съд – Перник не споделя решаващия извод на Районен съд Перник.

В административнонаказателното производство, следва да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, сочено като нарушител; каква е формата на вината, при която е извършено и т.н.

Трябва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата по издаване на АУАН и НП. Неспазването на съответните процесуални изисквания води до отмяна на НП като незаконосъобразно.

Първоинстанционният съд, като е изследвал въпросите по – горе е приел, че административнонаказателното производство срещу касационния жалбоподател е образувано законосъобразно и е протекло без нарушения на процесуалния и материалния закон. Приел е, че „***“ ЕООД, гр. Перник е извършило виновно описаното нарушение, за което правилно и в съответствие с предписанията на закона му е наложена имуществена санкция в рамките на предвидения за това нарушение размер, респ. предприети са произтичащите от това действия по отнемане на стоката, предмет на нарушението и лишаване от право да упражнява дейност с акцизни стоки в обекта, където е установено нарушението.

Настоящата касационна инстанция не споделя така направените изводи от районния съд.

Действително и АУАН и НП са издадени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на предоставената им компетентност.

Постановени са в писмена форма и формално съдържат реквизитите по чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН.

Деянието е описано със съставомерните му признаци и същото изпълва съдържанието на сочената за нарушена разпоредба на чл. 94, ал. 1, т. 2 от ЗАДС.

По делото не се спори, че на посочените дата, място и час, контролни органи – служители в ЦМУ на АМ са извършили проверка във връзка със спазване разпоредбите на ЗАДС и Правилника за неговото прилагане на търговски обект – бензиностанция, стопанисван от касатора. Не се спори относно количеството течност, намерено в резервоара за съхранение на дизелово гориво, начинът по който същото е източено, превозено до данъчен склад на „Сакса“ ООД, гр. *** и предадено за съхранение в склад, предоставен от „***“ ООД в гр. ***.

Оспорва се начинът, по който са взети проби от течността и характеристиките на същата, установени чрез анализ, извършен от ненадлежно сертифицирана лаборатория вследствие на което същата е класирана с код 2710 20 31 по КН, а не в код по КН 2710 20 11, както е посочена в документите, представени от дружеството жалбоподател.

В подкрепа на горните твърдения, пред настоящата съдебна инстанция касаторът не е ангажирал нови писмени доказателства. Такива не са представени и от ответника.

Според разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.