Определение № 428 от 26.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Пазарджик, 25.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно частно гражданско дело № 20245200500467 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите, във връзка с чл.

407, ал. 1 и чл. 247, ал. 4 от ГПК .

Образувано е по две частни жалби от Г. Г. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Н. Т., както следва:

1/ Частна жалба с вх. № 3672/11.09.2023г. против Определение № 405/30.08.2023г., постановено по ч.гр.д. № 20235230100484 по описа за 2023 г. на Районен съд - П., в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде издаден изпълнителен лист срещу длъжника в заповедното производство относно сторените съдебно-деловодни разноски по делото;

2/ Частна жалба с вх. № 1842/16.04.2024 г. против Определение № 118/28.02.2024г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Определение № 405/30.08.2023г., в частта, в която е посочено, че обезсилва Заповед за изпълнение № 290/12.07.2023г. по чл. 410 от ГПК и в частта, относно държавната такса в размер на 61,50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 452,85 лева.

В жалбите се излагат се излагат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваните определения. Сочи се, че по повод подадено от жалбоподателя на 06.07.2023 г. заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Г., съдът е издал заповед за изпълнение като е задължил длъжника да му заплати сумата от 3 075,00 лева – главница, дължими суми за ремонт на къща, ведно със законна лихва за периода от 06.07.2023г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото – държавна такса в размер 61,50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 452,58 лева. С получено на 09.08.2023г. определение от 24.07.2024г. жалбоподателят е уведомен, че длъжникът И. Г. е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което му е указано да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, в 1 противен случай издадената по делото заповед ще бъде обезсилена. Сочи, че заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено в съда на 06.07.2023г. в 12,26 часа, чрез ССЕВ от профила на адвокат Т.. Излага, че междувременно длъжникът И.

Г. на 06.07.2023 г. в 13,23 часа бил заплатил сумата в размер на 3 075,00 лева, но не е заплатил сторените по делото разноски в общ размер на 514,35 лева.

Намира, че разноските са дължими, доколкото длъжникът е дал повод за завеждане на делото, като заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено преди извършеното плащане от страна на длъжника. Намира, че поведението на длъжника е недобросъвестно, доколкото същият е подал възражение по чл.

414 от ГПК, вместо обосновано такова по чл. 414а от ГПК, с оглед вписаното във възражението изявление, че е изплатил дълга изцяло преди връчване на заповедта за изпълнение. С молба е поискал да бъде обезсилена издадената заповед единствено за присъдената главница и законна лихва, да бъде ревизирано определението, с което са му дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията си, както и да бъде издаден изпълнителен лист за сторените по делото съдебно-деловодни разноски, доколкото длъжникът е дал повод за завеждане на делото. С обжалваното Определение № 405/30.08.2023г. съдът бил обезсилил заповедта в частта относно дължимата главница, ведно със законната лихва, като повторно указал на заявителя да предяви, че за претендираните от него разноски в заповедното производство следва да предяви иск за установяване на задължението на длъжника. Намира определението за неправилно, доколкото предявяването на установителен иск само за разноските в заповедното производство е недопустимо. Сочи, че с подаденото от длъжника възражение, същият не е възразил срещу дължимостта на разноските, съответно не е обжалвал с жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК издадената заповед в частта за разноските. Доколкото разноските са дължими, прави искане за отмяна на обжалваното определение, като бъде поставено да бъде издаден изпълнителен лист за претендираните в заповедното производството разноски. По отношение обжалваното Определение № 118/28.02.2024г., намира, че същото е немотивирано, доколкото съдът въобще не се е фокусирал върху предмета на подадената молба за поправка на очевидна фактическа грешка. Било недопустимо обезсилването на заповедта в частта за разноските, доколкото съдът сам е указал на заявителя да предяви иск за вземането си само за разноските, който е предявен в срок. С оглед на това прави искане обжалваното определение да бъде отменено, като да бъде допусната исканата поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Определение № 405/30.08.2023г., досежно разноските по заповедта за изпълнение.

Не са постъпили отговори срещу подадените жалби от страна на длъжника в заповедното производство.

Въззивният съд, след извършена проверка за допустимостта и редовността на подадените жалби, намира, че същите са подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебни актове, подлежащи на обжалване, събрана е дължимата държавна такса по всяка от тях, отговарят на изискванията за редовност, поради което същите се явяват процесуално допустими за разглеждане по същество.

Въззивният съд, след като провери законосъобразността на обжалваните съдебни актове, събраните доказателства и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 484/2023г. по описа на Районен съд – П. е 2 образувано по заявление за издаване на Заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК от Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „И. К." №** срещу длъжника И. Г. Г., ЕГН **********, със същия адрес, който да му заплати сумата от 3 075,00 лева - главница, ведно със законна лихва за период от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски за държавна такса в размер на 61,50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 452,85 лева. Посочено е, че вземането представлява разходи по ремонт на еднофамилна двуетажна къща, намираща се в гр. П., ул. „И. К." №**, съгласно Договор от 02.06.2020 г. във връзка с извършването на ремонтни дейности на еднофамилна двуетажна къща, находяща се на посочения адрес.

На 12.07.2023г. е издадена Заповед № 290/12.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за претендираната главница и законна лихва върху нея от датата на подаване на заявлението, както и за съдебно-деловодните разноски в общ размер от 514,35 лева, от които 61,50 лева – държавна такса и 452,85 лева - адвокатско възнаграждение. Същата е връчена на длъжника на 19.07.2023 г.

На същата дата - 19.07.2023 г., по делото е постъпило възражение по чл.

414 от ГПК от длъжника И. Г., в което е посочено, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като е изплатил дълга изцяло преди връчването й.

По повод подаденото възражение с Определение № 360/24.07.2023г. районният съд е указал на заявителя Г. Г., че в 1-месечен срок от получаването му може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника, за сумата от 3 075,00 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 06.07.2023 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 61,50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 452,85 лева. Същото е получено от заявителя на 09.08.2023г.

Във връзка с полученото определение с молба с вх. № 3365/11.08.2023 г. заявителят е посочил, че междувременно И. Г. е заплатил претендираната главница в размер на 3 075,00 лева, но не е заплатил претендираните от заявителя разноски по заповедното производство в общ размер на 514,35 лева.

Изложено е, че заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 06.07.2023 г. в 12,26 часа, чрез ССЕВ, а длъжникът е внесъл по сметката му присъдената главница на 06.07.2023 г. в 13,23 часа. Посочил е, че съобщенията на ЦКБ АД за движение по сметката на заявителя се генерират и изпращат автоматично и веднага, към момента на успешно извършване на паричния превод, без забавяне и без човешка намеса. Изложено е, че длъжникът И. Г. е имал тригодишен срок, за да изпълни задължението си, като крайният падеж е бил датата 01.07.2023 г., съответно и към датата на депозиране на заявлението същият вече е бил в забава. Длъжникът несъмнено бил дал повод за завеждане делото, като по аргумент на противното от чл. 414а, ал. 3 и чл. 78, ал. 2 от ГПК същият дължи всички разноски, сторени от заявителя в производството. С оглед плащането от длъжника, същият е следвало да подаде предвиденото в закона възражение по реда на чл. 414а от ГПК, а не такова по чл. 414 от ГПК.

С оглед на това е отправено искане да бъде обезсилена издадената делото заповед за изпълнение в частта относно сумата от 3 075,00 лева, ведно със законната лихва върху нея, а за сумите в размер на 61,50 лева - заплатена държавна такса и 452,85 лева - адвокатско възнаграждение, да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя Г. Г..

3

С определение № 388/23.08.2023 г. районният съд е оставил без уважение така отправените от заявителя искания за отмяна на Определение № 360/24.07.2023 г., с което са му дадени указания за предявяване на иск, за частично обезсилване на заповедта за изпълнение, както и искането за издаване на изпълнителен лист относно сторените съдебно-деловодни разноски пред заповедния съд, поради липса на представени писмени доказателства за изплащане на вземането от страна на длъжника И. Г..

С друга молба с вх. № 3570/30.08.2023 г. заявителят Г. Г. е представил извлечение, издадено от ЦКБ АД, от което е видно, че на 06.07.2023 г. в 13,21 часа, длъжникът И. Г. е внесъл касово в полза на заявителя Г. Г. сума по главница в размер на 3 075,00 лева, с основание „За ремонт на покрив“.

Отново е отправено искане до съда за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, в частта за сумата от 3 075,00 лева, ведно със законната лихва върху нея, а за направените по делото разноски - да бъде издаден изпълнителен лист в негова полза по изложените в предходната молба аргументи. Изложено е, че ако не подаде искова молба в указания от съда срок, заповедта ще бъде обезсилена в цялост, а в същото време той е сторил разноски по делото, които не са му възстановени от страна на длъжника. Ако подаде искова молба обаче, заявителят твърди, че същата ще бъде неоснователна поради извършено от длъжника в хода на заповедното производство плащане.

Доколкото е счел, че са налице доказателства за извършено плащане от страна на длъжника И. Г. за сумата от 3 075,00 лева, съдът е приел, че е налице плащане на главницата в хода на заповедното производство. Поради това, с обжалваното Определение № 405/30.08.2023 г., районният съд е обезсилил заповед за изпълнение № 290/12.07.2023 г. в частта, относно главницата в размер на 3075,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, оставил е без уважение искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист относно сторените съдебно-деловодни разноски, като повторно му е указал, че може да заведе иск за установяване задължението на длъжника И. Г. за държавна такса в размер на 61,50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 452,85 лева, в срок до 10.09.2023 г. Определение № 405/30.08.2023 г. е получено от заявителя на 01.09.2023г.

С молба с вх. № 3671/11.09.2023г. заявителят Г. Г. е представил по делото подадена чрез ССЕВ искова молба за предявен установителен иск срещу длъжника И. Г. за присъдените в заповедното разноски.

С молба с вх. № 3688/08.09.2023 г. от Г. Г. е поискана поправка очевидна фактическа грешка в постановеното Определение № 405/30.08.2023 г., доколкото в диспозитива му, по-конкретно в първия му абзац, съдът погрешно бил посочил, че обезсилва Заповед за изпълнение № 290/12.07.2023 г. и в частта относно държавната такса в размерна 61,50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 452,85 лева. Твърди се, че горното противоречило както на фактите по делото, така и на самите мотиви на съда по въпроса, изложен в първия абзац на пета страница от определението, в които правилно било отбелязано, че „След като е налице доказателство за извършено плащане от страна на И. Г. Г. за сумата от 3 075,00 лв. с основание „за ремонт на покрив“ и е налице плащане на главницата в хода на заповедното производство, то Заповед № 290/12.07.2023 г. следва да бъде обезсилена в частта относно главницата в размер на 3 075,00 лв., ведно със законната лихва 4 върху тази сума, считано от 06.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.“ Отправено е искане да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде поправена допуснатата очевидна фактическа грешка.