Решение № 1407 от 20.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1407 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20221100901239 по описа за 2022 година

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът М.У.-П., представляван от адв. Е. П.-А., твърди по реда на Закона за обществени поръчки да е сключил договор № ОП-17-2019 от 27.03.2019 г. с ответника „Е.С. – ЕС“ ЕООД с предмет „Доставка на материали и консумативи за осигуряване на учебния процес и научната дейност в М.У. – П. по обособени позиции“. На 03.07.2019 г. ищецът изпратил на електронния адрес на ответника заявка за доставка на консумативи за хирургични манипулации и инструменти за отпечатъци при обща цена от 62286,76 лв. без ДДС, която не била доставена при договорения срок – до 5 календарни дни, а едва на 16.07.2019 г. или със забава от 6 календарни дни. Ищецът сочи, че в хода на извършвана му финансова проверка на 12.04.2021 г. ответникът е посочил като причина за закъснението изчерпана наличност на продуктите поради производствен проблем при производителя Catgut GmbH. Оспорва това твърдение да е подкрепено с каквито и да било доказателства – приложеният документ на чужд език не бил придружен с превод, извършен от заклет преводач, не носи белезите на официална кореспонденция, не е подписан и е неотносимо към възникнал вече казус с неизпълнението на договора. Смята и че документът не съдържа никакви сериозни и конкретни аргументи, има характер на уведомление за възможно забавяне по принцип, а не забавяне по конкретна заявка и договор. Твърди с чл. 7.2. от договора да е съгласувана воля при забава на доставката да се дължи неустойка в размер на 20 % от неизпълнението, но не повече от 50 на сто от стойността на неизпълнението.. Смята за 1 неустановено извънсъдебно противопоставеното възражение за невъзможност за изпълнение в договорения срок. Претендира се пълния размер на неустойката в размер на 31143,38 лв.

В отговор по исковата молба ответникът, представляван от адв. Ч. от Адвокатска колегия – Смолян, навежда довод за нищожност на неустойката поради нарушение на добрите нрави, позовавайки се на отсъствие на краен срок за начисляването й. Ответникът оспорва да дължи сумата и поради отсъствие на заявка на посочения в договора електронен адрес. Прави и възражение за погасено вземане по давност.

В допълнителната искова молба е застъпена теза, че ответникът не е поискал промяна на обявените при откриване на процедурата условия по договора и в частност съдържанието на неустоечната клауза. Застъпва теза, че ограниченият размер на отговорността изключва нуждата от фиксиране и на краен срок. Сочи поради дълготрайни отношения между страните електронният адрес, на който била изпратена заявката, да е ползван и в други случаи, когато, както и в настоящия, заявките били изпълнявани. Оспорва да е изтекъл и предписаният от закона 3-годишен давностен срок.

В отговор по допълнителната искова молба от името на ответника се конкретизира да е създадена организация за реакция при заявки от посочения в договора адрес. Ответникът се позовава и на възпроизведеното от ищеца извънсъдебно уведомяване за настъпили форсмажорни обстоятелства, водещи до невъзможност за извършване на доставката в договорения срок – срещнат производствен проблем от производителя. Оспорва за ищеца да са настъпвали вреди, а ответникът да носи вина за закъснението.

В хода на устните състезания адв. П.-А. поддържа иска. Претендират се разноски като е представен списък. Наведени са доводи в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ответника – адв. Ч. оспорва иска. Застъпва теза, че поради неизползвания от ищеца изрично уговорен електронен адрес за подаване на заявките ищецът не може да се ползва от неустойката. Заявката била изпълнена, когато управителят разбрал за нея. Навежда доводи в писмени бележки.

Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда и при условията на чл. 235 ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и представеният договор за възлагане на обществена 2 поръчка сочи на писмено скрепено съгласие на 27.03.2019 г., че ищецът, наричан по договора „възложител“, възлага на ответника, наричан по договора „изпълнител“ да осъществява доставка на изделия по ОП № 13 „Консумативи за хирургични манипулации“ и ОП № 18 „Инструменти за отпечатъци“. Според 1.2 от договора срокът за изпълнение на периодичните доставки (неквалифицираните като спешни или при рекламации) е до 5 календарни дни и започва да тече считано от 07:30 ч. на деня, следващ деня на получаване на заявката. Когато този ден е неприсъствен, срокът започва да тече от 07:30 ч. на първия присъствен ден. Срокът изтича в 16-я час на седмия ден, считано от деня, следващ деня на получаване на заявката. Договорено е заявките да бъдат правени писмено и предавани чрез посочен физически адрес, факс и л и e-mail:***************. Съгласно т. 7.2 при забава в доставката по получена заявка изпълнителят дължи неустойка в размер на 20 % върху стойността на неизпълнението за всеки ден забава на доставката, но не повече от 50 % от стойността на неизпълнението. Неустойката се начислява от деня, следващ изтичане на срока, а неизпълнението се брои в календарни дни.

На 03.07.2019 г. чрез електронен адрес: ***********В.А. служител на ищеца, е изпратила заявки.

В качеството си на свидетел по делото В.А., на длъжност началник склад, тя събира заявките от катедрите и ги изпраща на доставчиците по имейл. Свидетелката сочи ответникът да е дългогодишен партньор на ищеца като комуникацията е осъществявана чрез различни електронни адреси, включително и лични. След изпращане на заявката се свързала по телефона с И., досежно чиято фамилия се колебае между В. и В., от която получила потвърждение за получената заявка. От представените приемо-предавателни протоколи съответно № 1/11.03.2019 г., № 1/10.06.2019 г., № 2/02.04.2019 г., № 3/10.04.2019 г. и № 1/12.06.2019 г. се установява лице с имена И. В. да е посочено за предало отразените в протоколите продукти.

Свид. П. сочи лично и само на нея да й е било възложено да следи служебния имейл за получаване на поръчки по сключени с ищеца договори. При получаване на поръчката придвижва заявката към логистиката за изпълнение. Свидетелката проверява електронната поща сутрин, обед и следобед.

Страните не спорят, а и от показанията на свид. А. се налага извод, че подадената заявка е била изпълнена от ответника. Страните не спорят и че за изпълнението й е издадена фактура 0000209064/15.07.2019 г., а стоката е предадена на представител на ищеца на 16.07.2019 г.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна настоящият състав намира следното:

3

Законът признава възможност за страните по договор да определят отнапред обезщетение при неизпълнение на договорно задължение, освобождавайки кредитора от необходимостта да доказва конкретно претърпяна вреда и съответно нейния обем.

Ответникът противопоставя на ищеца довод за противоречие на добрите нрави. Съдът дължи служебно да се увери, че претендираното право е зачетено от закона, поради което не е обвързан от наведени от ответника обстоятелства в обосновка на възражението. Твърдяният порок засяга регулативния потенциал на клаузата, поради което подлежи на проверка според обективираното в договора съдържание. Без значение в тази насока остават обстоятелства, последващи сключването на договора в това число и поведението на страните при изпълнение на задълженията им.

Макар и неустоечната клауза да произтича от съгласието на страните, обвързващата му сила предпоставя зачитане на установените от закона граници на договорната свобода. Както е имал повод да посочи и Върховният касационен съд в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС клаузата за неустойка не обвързва страните, ако противоречи на добрите нрави.

Правилото на чл. 92 ЗЗД утвърждава изключение от принципа, че в основата на разместване на имуществени блага стои конкретна, възприета от правния ред причина – даденото без основание подлежи на връщане без оглед на обстоятелството, че разместването на блага е станало по волята на далия го (чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД).

Оправданието на това изключение се явява стимулът за точно изпълнение – друг възприет от правния ред основополагащ принцип. Обезщетителната функция на неустойката от своя страна почива на възможни, поради което и обективно предвидими вреди още при сключване на договора. Неустойката покрива тяхната стойност, освобождавайки кредитора от принципно вмененото му задължение да докаже претърпените вреди (чл. 92 ал. 1 изр. първо предл. второ ЗЗД).

Известният или определяем размер на неустойката и обстоятелството, че такава се дължи и без да е необходимо доказване на вреда, съответно дори и такава реално да не е възникнала в конкрентия случай, обосновава санкционната функция на неустойката. Имущественото разместване при неустойката не произтича пряко от постигнатото съгласие, а е обусловено от нежелано от страните и от правовия ред обстоятелство – липсващо или неточно изпълнение на обещаното. В тази насока се проявява обезпечителната функция на неустойката. То възниква като условно задължение. Превишение на размера на неустойката над действителните вреди може да бъде обяснено и с обезпечителната функция в процеса на изпълнение като осигурява реален стимул. При точното изпълнение размерът на неустойката остава без практическо значение. Неизпълнението обаче, доколкото обуславя разменни отношения между страните, поставя ребром въпроса за причината за разместване на имуществени блага. Такава се явява разумният баланс между санкционната и 4 обезщетителната функции на неустойката. Макар и законът да не се изисква еквивалентност между размера на неустойката и възможната, съответно действително настъпилата вреда, предвид утвърдения принцип на обезвреда, приоритетна в това отношение се явява обезщетителната функция. Игнорирането й нарушава принципа за справедливост - основен принцип в правото, обуславящ съблюдаването му и извън ограничените рамки нормативна регулация. Отсъствието на законен интерес, който да бъде посрещнат от неустоечната клауза разкрива противоречие на добрите нрави и в крайна сметка лишава от оправдание имущественото разместване.

В случая се установява постигнато съгласие, очертаващо нежеланото поведение – забава при доставка и е договорен механизъм за остойностяване на обезщетението. Визираното в клаузата задължение е непарично. Несвоевременната доставка е обективно годна да засегне осъществяваната от ищеца дейност. Доколкото преценката за валидност на клаузата се прави към момента на сключване на договора без значение остава дали и доколко такава вреда е настъпила реално. Според настоящия състав обаче договореният механизъм за формиране размера на неустойката необосновано фаворизира санкционната функция. При все че размерът на неустойката е ограничен, прави впечатление, че пълната й стойност, равняваща се на 50 % от стойността на реално получена доставка, се формира в рамките на 3-дневно закъснение (20 % от стойността на доставката съответно за 1-я и 2-я ден и разликата до 10 % през 3-я ден). Неустойката е призвана да посрещне вреди от закъснението. В контекста на принципа за реално изпълнение обезпечителната функция предполага градиране на тежестта от неизпълнението, за да поддържа стимула за максимално скорошно изпълнение. Установеният в случая механизъм изчерпва обезпечителната функция на неустойката в рамките на три дни, а същевременно икономическия ефект от изпълнението лишава длъжника от половината очакван приход от сделката.

Концентрацията на действие на клаузата на неустойка (до достигане на нейния предел) в рамките на първите три дни от забавата не може да бъде обоснована и с разумно предполагаемите вреди. Заявеният при сключването интерес за ищеца е очертан в предмета на обществената поръчка – доставка на материали и консумативи за осигуряване на учебния процес и научната дейност. Тези дейности подлежат на планиране, не разкриват вероятност за накърняване на значим интерес в този тридневен период, който да предпостави и възможност за настъпване на съпоставима вреда при отчитане и на санкционния елемент. Макар и неизпълнението в обещания срок да е в състояние да наруши планирания ритъм на работа, при договорения период на отложено плащане подобен риск би могло да бъде преодолян било чрез осигуряване на резерви, било с отправена заявка преди настъпване на подлежащата на планиране необходимост. При все че законът утвърждава принципа на точно изпълнение на поетите задължения при регулация на произтеклите от неизпълнението неблагоприятни последици държи сметка за положената грижа от кредитора към 5 собствения му интерес (арг. от чл. 83 ал. 2 ЗЗД). След като обективно възможната вреда – нарушен ритъм на дейност, е предотвратима при полагане на типична за добрия стопанин грижа към собствения му интерес, фиксацията върху факта на забавата и изведено от него обезщетение, равностойно на 50 % от стойността на забавената доставка сочи на необосновано фаворизиране на санкционната функция.