Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 133 от 11.03.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 23/2026
Вид
Решение № 133
Подписан
11.03.2026
В сила
11.03.2026
Състав
Мина Топузова, Спас Иванчев, Красимир Шекерджиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Топузова

Членове:

Спас Иванчев

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора М. Гр. К. като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200023 по описа за 2026 година Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадени касационни жалби от подсъдимия Д. Й. З. чрез защитника му, както и от частните обвинители – К. П. О., И. К. О., Д. Л. О. и Д. П. О. чрез техните повереници срещу решение № 113/ 19.09.2025г. по ВНОХД № 20253000600190 / 2025г. на Варненски апелативен съд, наказателно отделение, втори състав.

С атакуваното решение е изменена присъда № 7 / 07.05.2025г., по НОХД № 547 / 2024г. на Силистренски окръжен съд.

С касационната жалба на подсъдимия се ангажират всички касационни основания, като се твърди че наказанието е определено несправедливо, а гражданските искове са уважени в завишен размер, като този на И. О. пък бил изцяло неоснователен.

Касаторът компилира въпроси с оплаквания, а и с несъгласие относно изменителната част на въззивното решение, относно възприетата дата на 1 причиняване на смъртта на пострадалия.

Оспорва изводите на съда относно приложението на процедурата по чл.371, т.2 от НПК. Процесуалните нарушения, констатирани от предходен състав на ВКС, били отстранени с връщането на делото на прокурора.

Твърди,че въззивният съд би бил прав, ако делото след връщането му от касационната инстанция е продължило в съдебната фаза, но след връщането на делото на прокурора, ако възприетите от решаващия съд факти са идентични с обвинителната теза, то тогава неоснователно било отказано приложението на съкратената процедура.

Оспорва изводите на въззивната инстанция за липсата на процесуално нарушение, допуснато от съда от първата инстанция при недопускане на тази съкратена процедура.

Частните обвинители К. О. и И. О. също са останали недоволни от решението, като са го обжалвали чрез повереника си. Поставен е акцент върху справедливостта на наложеното наказание. Твърди се липса на смекчаващи отговорността обстоятелства, освен чистото съдебно минало, като се прави и позоваване на отрицателни характеристични данни на подсъдимия.

Повереникът в тази връзка извежда по – голяма степен на обществена опасност на дееца и на деянието.

Моли да се измени решението, като се увеличи размера на наказанието към предвидения от закона максимум.

Касационна жалба е подала и частната обвинителка Д. П. О., действаща със законен представител, както и частната обвинителка Д. О., и двете чрез повереника си, като също са останали недоволни само от размера на наложеното наказание. По същия начин се позовава на неотчетени в достатъчна степен отегчаващи отговорността обстоятелства, като оплакването се фокусира върху отрицателните характеристични данни на дееца. Моли също да се увеличи наказанието до предвидения в закона максимален размер.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира за основателност на жалбата на подсъдимия, като уточнява, че не споделя изцяло мотивировката й.

Липсата на произнасяне на съда от първата инстанция на искането за провеждане на съкратено съдебно следствие според него е нарушило правото 2 на защита на дееца в значителна степен. Не споделя тезата на второинстанционния съд относно твърдението, че мотивите на съда от първата инстанция били ясни и липсвала необходимост от изрично произнасяне.

Посочва, че според него най- важното нарушение на процесуалните правила, респективно на правото на защита на подсъдимия, се съдържа в произнасянето на апелативната инстанция, която от една страна изменя мотивите на първоинстанционния съд, приемайки, че изпълнителното деяние се състои от удар в брадата на пострадалия, като е пропуснал да отмени оправдателния диспозитив.

Прокурорът го определя като много сериозно нарушение на правото на защита, което налагало необходимостта въззивното решение да бъде отменено.

По отношение на жалбите на гражданските ищци и частни обвинители за липса на адекватна оценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства прокурорът заявява, че според него те също имат някакво основание.

Частните обвинители К. и И. О.и, редовно призовани, се явяват лично, представляват се от повереник, който поддържа касационната жалба в депозирания й вид и оспорва ответната на подсъдимия.

Частните обвинители К. и И. О.и няма какво да добавят по същество, поддържат казаното от повереника им.

Частните обвинители Д. О. чрез законния си представител и Д. О., като законен представител и в лично качество, редовно призовани, не се явяват, представляват се от повереник. Последният пледира за явна несправедливост на наложеното наказание, като поддържа изложените в жалбата доводи.

Посочва, че престъплението не било безмотивно, автора е известен – подсъдимия заради спор за 300 лв. Оспорва тезата на подсъдимия, че е бил напсуван, поради което нанесъл удар, като частното обвинение се позовава на съдебномедицинската експертиза. Твърди, че това не било отчетено от инстанциите по същество, а това съставлявало отегчаващо отговорността обстоятелство. Моли да се увеличи наказанието.

3

Оспорва касационната жалба на подсъдимия.

Подсъдимият Д. Й. З., редовно призован, се явява лично, представлява се от защитник. Последният пледира, като твърди, че присъдата на първостепенния съд е постановена от незаконен състав. Позовава се на конкретна съдебна практика – Р 2187 / 13.

06. 2025г. по н.д. № 1110 / 2024г. на ВКС, НК, 3 – то наказателно отделение. В тази връзка оспорва възприето от съдилищата по същество обстоятелство за липса на трудова ангажираност, за характеризиране на дееца като човек, който извършвал кражби, побоища и закани, доколкото липсвали писмени доказателства и влезли в сила присъди. При такива внушения според цитираното решение, а и в практиката на ЕСПЧ се приемало че е налице предубеденост.

Оспорва твърдението на въззивната инстанция за наличие на отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на родствена връзка между подсъдимия и пострадалия. Твърди, че имало решение на ВКС, постановено непосредствено преди настоящето заседание, че напротив – при непредпазливите деяния тази близка родствена връзка не се приема за отегчаващо, а напротив, се приемало за смекчаващо отговорността обстоятелство. Заявява, че неправилно съдилищата са приели превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, като неправилно е определен размера на наложеното наказание.

Моли да се уважи касационната жалба.

Подсъдимият З. в лична защита заявява, че съжалява за станалото, то не било умишлено, но за съжаление нищо не можело да се направи.

При последната дума подс. З. моли за по – снизходителна присъда.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 7 / 07. 05. 2025г. по НОХД № 547 / 2024г. на Силистренски окръжен съд подсъдимият Д. З. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124, ал.1, пр. 3-то , вр. чл.130, ал.2 от НК и му е наложено наказание от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпява при първоначален общ режим.

Деецът е оправдан да е причинил леката телесна повреда чрез удар в брадата.

Съдът от първата инстанция е осъдил дееца по предявените граждански 4 искове за извършеното от него непозволено увреждане да заплати на бащата и брата на пострадалия сумите от по 100 000 лева, както и по 200 000 лева на съпругата и дъщерята му.

По протест на прокурора с искане за осъждане на дееца по първоначално предявеното обвинение, по жалба на частните обвинители с идентично искане и завишаване на наказанието до максимален размер, както и по жалба на подсъдимия въззивната инстанция се е произнесла с атакуваното по касационен ред решение. .

Въззивното разглеждане е второ по ред.

Налице е предходно отменително решение на ВКС - № 157/11.03.24г. по н.д. № 122/ 2024г. НК, второ наказателно отделение.

Производството пред тази първа по ред касационна инстанция се е развило по жалба на подсъдимия – с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на решението с намаляване на наказанието и присъденото обезщетение, и на частните обвинители – с искане за отмяна на решението и връщане на делото за приложение на по – тежка материално-правна квалификация на деянието, за причиняване на смърт при умишлено нанесена тежка телесна повреда и за увеличаване на наказанието в пределите на такава именно квалификация.

Есенциално отменителното касационно решение се позовава на липса на констатация от страна на първостепенния съд на съществуващо противоречие в обвинителната теза, което не е позволявало да се проведе процедура и по чл.371, т.2 от НПК.

Атакуваното и отменено първо по ред въззивно решение - № 164 / 24.11.

2023г. по ВНОХД № 199 / 2023г. на Варненски апелативен съд е постановено по повод обжалвана присъда № 7 / 26. 04. 2023г. по НОХД № 65 / 2023г. на Силистренски окръжен съд.

Въззивното производство – отново следва да се отбележи, че е първо по ред, се е развило по жалба на подсъдимия, както и въззивни жалби на частните обвинители и граждански ищци. Подсъдимият оспорва размера на 5 наказанието, както и присъдените граждански искове. Частните обвинители еднотипно са заявили, че са удовлетворени от размера на наказанието – 3 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, претендират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

След отменителното решение на касационната инстанция съдебното производство пред окръжната инстанция в град Силистра, където е изпратено делото, то е прекратено и е върнато на съответната окръжна прокуратура град Силистра.

Делото е внесено с нов обвинителен акт, като делото отново е прекратено с определение рег. № 14 /27.01.2025г. по НОХД № 24 на ОС - Силистра и пак е върнато на държавното обвинение. Определението е протестирано с частен протест и в производство по НЧД № 52 / 2025г. на АС – Варна, с определение рег. № 35 / 21. 02. 2025г., по реда на глава 22 – ра от НПК прекратяването на съдебното производство е отменено.

Настоящето касационно разглеждане е второ по ред.

Жалбите са подадени от процесуално легитимирани лица и в законовия срок.

Разгледани по същество, те се явяват неоснователни.

А. По жалбата на подсъдимия;

І. На първо място няма допуснато нарушение на процесуалните правила;

1.1. При разглеждане на делото - НЧД № 52 / 2025г. на АС – Варна, при което с определение рег. № 35 / 21. 02. 2025г., по реда на глава 22 – ра от НПК прекратяването на съдебното производство е отменено, въззивната инстанция не се е произнесла по съществото на делото. Не е правена оценка на доказателствата, не е вземано отношение по достоверността на едни или други доказателства или доказателствени средства. В изложението на въззивната инстанция се съдържа единствено коментар относно изпълнението или не на указанията, дадени от предходната касационна инстанция, без каквито и да 6 било правни или фактически изводи, визиращи отговорността, т.е. виновността на дееца. В нито един момент съдът не е взел отношение но предмета на спора по делото, не е взел страна и не се е произнесъл по същество. Оплакването в тази връзка, което извежда основание за отвод, а оттам и за разглеждане на делото от състав, който е следвало да се самоотведе – в лицето на съдията – докладчик и председател на състава, както и на старшия член, които са участвали и при постановяване на цитираното определение – т.е. с твърдение за наличие на незаконен състав, е напълно несъстоятелно и не държи сметка за реалиите в съдебния процес;

1.2 На следващо място се твърди предубеденост, с позоваване на практиката на ЕСПЧ при възприемане от съдилищата по същество обстоятелство за липса на трудова ангажираност, за характеризиране на дееца като човек, който извършвал кражби, побоища и закани, доколкото липсвали писмени доказателства и влезли в сила присъди.