Решение № 111 от 25.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Бургас, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242100501951 по описа за 2024 година

Със съдебно решение № 2133 от18.10.2024г.,постановено по гр.д.

№3680/2022г.по описа на БРС съдът е:

-ПРОГЛАСИЛ ЗА НИЩОЖНИ в отношенията между Д. М., гражданин на ***, роден на *** г., паспорт №********, издаден на *** г. от *** и И. Н. Р., ЕГН: **********, лична карта № *********, издадена на *** от ***, с адрес:

***, като ПРИВИДНИ поради симулация по отношение на купувача Н. И. Р., прикриващи действителният купувач и приобретател — ишеца Д. М., на основание чл. 26, ал. 2, предложение пето от ЗЗД а именно:

1. Договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 175, том IV, peг. № 4658, дело № 510/2004, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 11681, акт № 102, том XXX, дело № 6943 от 2004 г., между продавача А. Г. М. и купувачите Т. Я.Ч. и Н. И. Р., на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ ПОСЕВНА ПЛОЩ с обща площ от 4 дка, трета категория, находящ се в местността „Кюшето“, съставляващ имот с пл. № 018336 по плана на землището на кв. Сарафово, гр. Бургас, образуван от бивш имот с пл.

№ 018096,с право на преминаване през имот № 018335, който имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18- 9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, кв. Сарафово, местност ЪГЪЛА, с площ 2 998 кв.м., с 1 предназначение: земеделска, трета категория; ЧАСТИЧНО в частта в която като купувач е вписан Н. И. Р., за 1 333 кв.м. или 2/6 ид.ч.;

2. Договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №71, том V, peг. №5101, дело № 783/2004, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 14952, акт № 91, том XXXVIII, дело № 8792 от 2004 г., между продавача Н. С. С. и купувачите В. Г. Б.-Г., Т. Я.Ч. и Н. И. Р., на НИВА с площ от 3.159 дка, трета категория земеделска земя, представляваща имот № 018164, в масив 18, по плана на местността „Кюшето“, в землището на кв.

Сарафово, който имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на гр.

Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, кв. Сарафово, местност ЪГЪЛА, с площ 2 370 кв.м, с предназначение: земеделска, трета категория;

-ЧАСТИЧНО в частта в която като купувач е вписан Н. И. Р., за 526.5 кв.м. съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. М., гражданин на ***, роден на *** г., паспорт № ********, издаден на *** г. от *** и И. Н. Р., ЕГН: **********, лична карта № *********, издадена на *** от ***, с адрес: ***, на основание чл. чл. 17. ал. 1 ЗЗД, , че по горепосочените ДОГОВОРИ за покупко-продажба действителен купувач е Д. М. на следните части от следните имоти:

1.На 2/6 ид.ч. равняващи се на 999.33 кв.м. от имот с идентификатор № *** и площ 2 998 кв.м, находащ се в гр.Бургас, кв.“Сарафово“, местност „Ъгъла“ с трайно предназначение на територията :Земеделска; начин на трайно ползване: За друг курортно курортно рекреационен обект, категория на земята-трета, предходен по нотариален акт № 175, том IV, peг. № 4658, дело № 510/2004, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 11681, акт № 102, том XXX, дело № 6943 от 2004 г.;

2. На 2/12 ид.ч., равняващи се на 395 кв.м. от имот сидентификатор № 07079,20.343 и площ 2 370 кв.м, , находящ се в гр.Бургас, кв.“Сарафово“, местност „Ъгъла“ с трайно предназначение на територията :Земеделска; начин на трайно ползване: За друг курортно курортно рекреационен обект, категория на земята-трета, предходен по нотариален акт №71, том V, peг.

№5101, дело № 783/2004, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 14952, акт № 91, том XXXVIII, дело № 8792 от 2004 г., КАТО Е ОТХВЪРЛИЛ исковете в останалите им части ПО ОТНОШЕНИЕ нотариален акт № 175, том IV, peг. № 4658, дело № 510/2004, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 11681, акт № 102, том XXX, дело № 6943 от 2004 г .и по отношение нотариален акт №71, том V, peг. №5101, дело № 783/2004, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 14952, акт № 91, том XXXVIII, дело № 8792 от 2004 г. като неоснователни и недоказани.

-ОТХВЪРЛИЛ е иска на Д. М., гражданин на ***, роден на *** г., паспорт № ********, издаден на *** г. от *** срещу И. Н. Р., ЕГН:

2

**********, лична карта № *********, издадена на *** от ***, с адрес: *** за прогласявяне за нищожен като ПРИВИДЕН поради персонална симулация по отношение на купувача Н. И. Р., прикриващи действителният купувач и приобретател — ишеца Д. М. , Договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 93, том II, peг. № 1676, дело № 272/2005, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 4622, акт № 170, том XI, дело № 2787 от 2005 г., между продавачите С. Р. К. и К. Н. К. и купувачите Т. Я.Ч., Р. С. Ч. и Н. И. Р., на НИВА от 3.000 дка, представляваща имот № 018213, в масив 18, по плана на местността „Кюшето“, в землището на кв. Сарафово, който имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, кв. Сарафово, местност ЪГЪЛА, с площ 2 250 кв.м., с предназначение: земеделска, трета категория, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

Ищецът Д. М. е подал въззивна жалба срещу решението на БРС в ЧАСТТА ,с която е ОТХВЪРЛЕН искът му срещу И. Н. Р., ЕГН: **********, лична карта № *********, издадена на *** от ***, с адрес: *** за прогласявяне за нищожен като ПРИВИДЕН поради персонална симулация по отношение на купувача Н. И. Р., прикриващи действителният купувач и приобретател — ишеца Д. М. , Договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 93, том II, peг. № 1676, дело № 272/2005, вписан в Службата по вписванията под вх. peг. № 4622, акт № 170, том XI, дело № 2787 от 2005 г., между продавачите С. Р. К. и К. Н. К. и купувачите Т. Я.Ч., Р. С. Ч. и Н. И. Р., на НИВА от 3.000 дка, представляваща имот № 018213, в масив 18, по плана на местността „Кюшето“, в землището на кв. Сарафово, който имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Бургас, кв. Сарафово, местност ЪГЪЛА, с площ 2 250 кв.м., с предназначение: земеделска, трета категория.

Препис от въззивната жалба,подадена от М. е връчена на ответника И.

Р.,който е подал писмен отговор в законоустановения срок.

Ответникът И. Н. Р. е подал въззивна жалба срещу решението на БРС в ЧАСТТА,с която са УВАЖЕНИ предявените от Д. М. искове.

Препис от въззивната жалба,подадена от ответника Р. е връчена на ищеца М.,който е депозирал писмен отговор в законоустановения срок.

Въззивните жалби са допустими- подадени от активно легитимирани страни,в законоустановения срок,внесена е държавната такса за обжалването.

С въззивната жалба,подадена от ищеца М. решението на БРС в обжалваната отхвърлителна част е оспорено като неправилно.Направен е 3 анализ на доказателствата,събрани по делото,като се акцентира на правното значение на нотариално заверената клетвена декларация ,подписана от наследодателя на ответника,като според въззивника тя има качеството на обратно писмо за разкриването на персоналната симулация на договора за покупко-продажба на процесния имот по отношение на купувача Н.

Р..Посочва,че евентуално клетвената декларация следва да бъде разгледана от съда в хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие по чл.60 и сл.ЗЗД ,като доказателство за предприети от Р. действия в чужд интерес,а именно- придобиването на идеалните части от имота за доминуса- ищецът М..Отправя се искане до въззивния съд да отмени решението на БРС и вместо него БОС да постанови решение,с което да бъде уважен предявеният от ищеца М. иск,като в условията на евентуалност се разгледа и искът по чл.60 ал.1 и чл.61 ал.2 ЗЗД. Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Въззиваемият И. Р. е депозирал в срок писмен отговор,в който се оспорва основателността на въззивната жалба на ищеца М.,като счита,че съдебното решение на БРС е правилно в обжалваната отхвърлителна част. В отговора е направен анализ на клетвените декларации,като се сочи,че съдържанието им опровергава твърденията на ищеца за наличие на уговорка за персонална симулация ,тъй като не обективират изявления относно параметрите на действително уговореното.Моли решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната отхвърлителна част,претендира разноски.

С въззивната жалба,подадена от ответника И. Р. решението на БРС е оспорено в частта,с която са уважени исковите претенции на ищеца М..Въззивникът-ответник е оспорил извода на БРС,че от представените клетвени декларации ,преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото и в частност със свидетелските показания установяват персонална симулация ,по силата на която не наследодателят на ответника,а ищецът е собственик на закупените от името на Н. Р. имоти срещу уговорено реално плащане на сумата 51 000 евро покупна цена и 9 000 евро разходи по сделките ,които суми реално са платени от ищеца на ответника. Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището,че съдът е извършил неправилна преценка на доказателствената стойност на клетвените декларации ,като не е даден отговор на въпроса защо след като процесните сделки са сключени и от съдържанието им е ясно какво е купено и на каква цена,страните съставят декларации за персонална симулация на същите сделки при друг предмет на договаряне и на друга цена. Посочва се,че не са били обсъдени защитните доводи на ответника за възможно наличие на други отношения,които да стоят зад издадените клетвени декларации,като например уговорена последваща продажба на идеалните части,посочени в декларациите. По въпроса какво се признава изрично с декларациите счита мотивите на съда за неясни и вътрешно противоречиви.Навежда се оплакване,че БРС не се е произнесъл по доводите на ответника за недоказаност на иска за установяване на персонална симулация и от гледна точка на твърдените от ищеца мотиви на сключването на сделката при наличието на персонална симулация.Като неправилен се оспорва и изводът на съда,че е доказано извършено от ищеца плащане на сумите 51 000 евро и 9 000 евро.Направен е анализ на показанията на 4 свидетелите по делото,като се твърди,че съдът неправилно ги е съобразил,тъй като те не подкрепят твърденията на ищеца за наличие на персонална симулация,а точно обратното.Намира,че съдът правилно е изключил симулацията за част от имота,но това е обосновал с неправилни мотиви,като спецификата на разликата в предмета на реалната сделка и съдържанието на клетвената декларация е съобразена неправилно.Възразява се,че съдът неправилно се е произнесъл и по възражението на ответника за пълна нищожност на твърдените от ищеца симулативни уговорки предвид действалите към момента на договарянето конституционна и законова забрана чужденци да придобиват земя в България.Оспорени са аргументите на съда,развити на стр.3 абз.втори от мотивите на обжалваното решение за това,че забраната за придобиване на земеделски земи все още е инкорпорирана в ЗСПЗЗ,но преодоляването и е станало фактически възможно едва след Решението на СЕС,постановено като преюдициално по настоящото дело.Изтъква се,че съдът не е съобразил и доводите на ответника за това,че наличието на твърдения на ищеца за сключена сделка под отлагателно условие ,както и доводите за наличие на уговорки,възприемани като предварителен договор за продажба,сключен под отлагателно условие също опровергават симулацията и обосновават неоснователността на иска. Твърденията за сключен предварителен договор под отлагателно условие не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство,а сключването на договор с отлагателно условие по смисъла на чл.24 ЗЗД предполага валидност на договорите. Изложени са доводи в подкрепа на становището,че съдът неправилно се е произнесъл по направеното възражение за давност. Моли решението на БРС да бъде отменено в обжалваната част,като въззивният съд постанови решение,с което да отхвърли и тези искове, няма доказателствени искания,претендира разноски.