Решение № 3189 от 31.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3189 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100511342 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 8656 от 28.07.2022 г., постановено по гр. дело № 55076/2021 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 75-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу ответниците С. И. Ч. и С. И. Ч., пасивно субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане разделно на сумите от по 348,83 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м.07.2020 год. за недвижим имотапартамент 51, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, сумата от 60,59 лв. - лихва за забава върху главницате за периода от 15.09.2019 год. -02.09.2021 год., сумата от 24,49 лева, дължима за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2018 год.-м.04.2020 год. и сумата от 5,12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.09.2018 год.-02.09.2021 год., като неоснователни и недоказани

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на С. И. Ч. сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Топлофикация София” ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон необоснованост на изводите.

1

Поддържа, че от представените по делото писмени доказателства е установено, че ответниците са съсобственици по наследствено правоприемство при твърдяните квоти на процесния недвижим имот, до който е доставял топлинна енергия. Сочи, че за правото на собственост е представен договор от 22.05.1978 г., сключен от техните наследодатели, което се установявало и от представеното постановление за налагане на възбрана по изп.д. № 1671 от 19.12.2018 г. Моли съда да отмени решението и уважи предявените искове, като присъди и направените по делото разноски.

Въззиваемият ответници – С. И. Ч. и С. И. Ч., не са подали писмен отговор и не вземат становище по жалбата.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба, не изразява становище по същата и не се представлява в съдебно заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

В конкретния случай ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия като съсобственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„*******, *******. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен 2 газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик/ци или лицето/та, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно те са задължени да заплащат продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. те са встъпили в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

С оглед събраните по делото писмени доказателства е обоснован изводът на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото не се установява правнорелевантното обстоятелство, че именно ответниците С. И. Ч. и С. И. Ч. са съсобственици на недвижимия имот, до който ищецът твърди че е доставил топлинна енергия през процесния период, т.е. че те са пасивно материално легитимирани да отговарят по исковете. В тази връзка следва да се отбележи, че ответниците, своевременно - с отговора на исковата молба, са оспорили твърдението на ищеца, че са съсобственици на топлоснабдения имот, респективно че имат качеството на потребители. Ето защо първоинстанционният съд, съобразявайки възраженията на ответниците в отговора на исковата молба и разпределяйки правилно доказателствената тежест с доклада по делото обективиран в Определение от 25.01.2022 г. /лист 51 по делото на СРС/, е дал указания на ищеца, че е в негова тежест да установи наличие на договорно правоотношение с ответниците. Наличието на изрично възражение в отговора на исковата молба води до извод до извод, че това обстоятелства подлежи на пълно и главно доказване от ищеца в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. В конкретния случай по делото не са ангажирани никакви доказателства за принадлежността на правото на собственост на ответниците върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, *******. Представените по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 22.05.1978 г. /лист 69 по делото на СРС/ и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот се отнасят до различен имот, а именно – ап. 141, находящ се в гр. София, ж.к. *******. Ето защо и при прилагане последиците на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК настоящият състав на съда намира за законосъобразен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че по делото ответниците С. И. Ч. и С. И. Ч. не са пасивно материално легитимиранани да отговарят по предявените искове, касаещ недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, *******.

С оглед изложеното обоснован е извода на СРС, че предявените главни искове са недоказани по основание и следва да бъдат отхвърлени, като с оглед изхода на делото по главните искове неоснователни са и предявените акцесорни искове.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК решението следва да се потвърди.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8656 от 28.07.2022 г., постановено по гр. дело № 55076/2021 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 75-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4