Решение № 293 от 13.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. С., 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20265500900067 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и по чл. 429, ал.3, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявен иск от Г. Н. З. против З. Д.Ж.З. АД за заплащане на неимуществени вреди, причинени при ПТП. По така предявеният иск е образувано гр. д. №3072/2025 г. по описа на Районен съд – С..

С протоколно определение № 154/30.01.2026 г. съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение на предявения от Г. Н. З. против З.

Д.Ж.З. АД иск за обезщетение за неимуществени вреди, като искът е увеличен в размер на 50 000 лева. Със същото определение съдът е прекратил на основание чл.103, вр. с чл. 104, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по гр.д.

№3072/2025г. по описа на Районен съд – С., поради липсата на родова компетентност и изпратил делото по подсъдност на С. окръжен съд.

Пред Окръжен съд – С. е образувано настоящото производството по т. д. № 67/2026 г.

Ищецът твърди, че на 12.08.2023г. около 08:50 часа, в гр. С., на кръстовището на ул. „Ц.“ и ул. „В.“, водачът на лек автомобил марка и модел „Рено Сценик“, с рег. № ** С. Г. М. нарушава правилата по ЗДвП, като не пропуска и блъска движещия се по пътя с предимство мотоциклет марка и модел „Ямаха Верситии“, с рег. № **, с което реализира ПТП. При инцидента е пострадал ищецът Г. Н. З.- водач на мотоциклета.

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с 1 пострадали лица от 12.08.2023г. На виновния за ПТП водач е съставен АУАН № 1057958/12.08.2023г.

След инцидента пострадалият е транспортиран и приет в Спешно отделение към УМБАЛ „**“ АД- гр. С., с оплаквания от болка в лумбален отдел. Установени са: Суспекция за фрактура на сакрума в ляво /възможно е да е позиционно/. Поставена му е основна диагноза: Друга травма на поясния отдел на гръбначния стълб.

Хоспитализиран е в Клиника по неврохирургия към същата болница, с оплаквания от липсва на ясен спомен за инцидента, главоболие, гадене, световъртеж, дразнена на очите и болка в кръста. След извършените му прегледи и изследвания са установени: Охлузвания на гърба; Суспекция за фрактура на сакрума в ляво /възможно е да е позиционно/; Подчертана поясна лордоза; ЛЗ-Л4- медианна и двустранна парамедианна дискова протрузия, със стеноза на арахноидно пространство и латерално рецесуси;

Л4-Л5- тотална дискова протрузия; Стеноза на предно арахноидно пространство на латерално рецесуси и неврофорамени. По време на пролежаването на пострадалия в лечебното заведение му е проведена медикаментозна терапия с „Аналгин“, „Квамател“, „Деган“ и „Цефтриаксон“.

Поставена му е окончателна диагноза: Contusio capitis. Commotio cerebri.

Изписан е на 16.08.2023г., като му е назначена терапия за дома.

Посочва, че пътният инцидент е причинил на Г. З. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Изпитвал силни болки в областта на кръста и главата, които са се увеличавали при движение. Поради травмите в областта на главата, ищецът страдал от постоянно нарастващо, мъчително главоболие. При продължително натоварване болезнеността се увеличавала. Твърди, че не можел да извършва физическа активност и трябвало да се пази от всякакво натоварване. Поради главоболието, което е изпитвал, не можел да гледа телевизия или друг тип екрани, тъй като лъченията им го дразнели и му прилошавало от тях, нямал и поносимост към каквито и да е силни звуци. Освен това, пострадалият се оплаквал от замаяност и причерняване при изправяне, което от своя страна водело до нестабилност и загуба на равновесие при ходене и изправен стоеж. Чувствал се разсеян и дезориентиран, имал проблеми с концентрацията, трудно му било да събере мислите си и да се съсредоточи върху случващото се в ежедневието.

Имал проблеми и с храненето, поради гаденето, предизвикано от непрекъснатото силно главоболие и замаяността, вследствие на което апетитът му бил силно намалял. Заедно с това, поради травмите в областта на кръста пострадалият изпитвал остри болки и бодежи при изправяне и ходене. Това сериозно е затруднявало движенията му, в резултат на което ищецът се чувствал слаб и отпаднал, изморявал се бързо и често му прималявало от направеното усилие. Освен това болките се провокирали и при всяко по-рязко движение на снагата. Изпитвал затруднения при елементарни движения като обличане, събличане, навеждане, къпане. Всичко това го принуждавало в значителна степен да ограничава поведението си и предимно да почива, тъй като не бил в състояние да върши активна физическа дейност и да натоварва тялото си. В периода на възстановяването му се налагало да разчита на помощ 2 и грижи от своите близки за неща които преди инцидента не били проблем за него и това било повод за натрупване на голямо емоционално напрежение у него. Ограничил социалните си контакти. Дълго време се срамувал от случилото се и от цялостното си състояние. През голяма част от възстановяването си не излизал и не общувал с други хора, освен със семейството си. Притеснявал се от травмите и злополуката, които били причина и за спад в самочувствието му.

Заявява, че злополучното произшествие се отразило отрицателно и върху психиката и общото емоционално състояние на пострадалия. След произшествието той станал силно тревожен и емоционално лабилен, поради което се разстройвал лесно и без видима причина. Дълго време страдал от чести приливи на страх и безпокойство. Към настоящия момент продължава да е напрегнат и има постоянна смяна в настроенията. Все още изпитва голям страх от автомобили, чувства се неспокоен и притеснен, когато се налага да шофира или да пътува. Страхува се, че инцидентът може да се повтори.

Травмата и стресът от инцидента са се отразили и на съня му. За продължителен период от време заспивал трудно, спял неспокойно, като често се е будил в състояние на силен уплах. Оплаквал се е от разсеяност и постоянна напрегнатост, които чувства. Изпитвал смущение от случилото се, заради което не е имал желание да излиза навън и да се среща с познати.

Станал е мълчалив и необщителен, като мисълта за преживяното не спирала да го тормози. Чувствал се потиснат и непрекъснато изпадал в мрачно настроение. Твърди, че продължава да сънува кошмари, свързани със злополуката. Все още не се е възстановил напълно психически, като продължава да изпитва болки и страдания.

Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач е управлявал лек автомобил марка и модел „Рено Сценик“, с peг. № **, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със З. Д.Ж.З. АД, с полица № BG/30/123001128369, валидна от 18.04.2023г. до 17.04.2024г.

Посочва, че съгласно чл.380 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.

Съгласно чл. 429, ал. 1, т.1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е.

3 би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.

Твърди, че във връзка с горното, на 04.01.2024г. отправил молба претенция с вх. № 69/04.01.2024г. до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника З. Д.Ж.З. АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение.

Към настоящия момент, въпреки че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния му интерес на основание чл.432, ал. 1 КЗ да предяви настоящата претенция по исков ред.

С оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП на 04.01.2024г. с извънсъдебната молба- претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

С оглед изложеното, ищецът моли съда да осъди З. Д.Ж.З. АД да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000лв. за причинени болки и страдания, които вреди са пряка и непосредствена последица от претърпяното от ищеца ПТП на 12.08.2023г., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2024г. – датата на предявяване на писмената претенция по чл.429, ал.3, във връзка с чл.86 ЗЗД, до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

В законоустановения едномесечен срок е подаден отговор на исковата молба от З. Д.Ж.З. АД, с който оспорва така предявеният иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ като неоснователен и недоказан и моли съда да постанови съдебно решение, с което да го отхвърли изцяло. Моли също да отхвърли и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск.

Под условие на евентуалност, в случай, че съдът намери исковата претенция за основателна, моли да намали размера на претендираното обезщетение, поради обективните данни за съпричиняване на вредите от страна на моториста, който освен, че бил неправоспособен водач, се е движел със скорост над разрешена максимална за пътния участък, без включен фар, с технически неизправно МПС, без да е ползвал предпазна каска и/или екипировка. Тези пет самостоятелни обстоятелства ответникът счита за основните фактори за ПТП и настъпилите вреди за ищеца.

Посочва, че претендираното с исковата молба обезщетение е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, а от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респективно, на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца.

На основание чл. 78 от ГПК моли за присъждане на разноските в настоящото производство, в това число и за адвокатска

4 защита/юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не са изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на правото на обезщетение факти. Моли да бъде оставена без движение до отстраняване на допуснатата нередовност, изразяваща се в недиференциране на претенцията за обезщетение за всяка от травмите, които ищецът твърди да е получил в резултат на ПТП. В исковата молба са заявени различни по вид и степен травми, за които счита, че ищецът следва да посочи поотделно какъв точно размер на обезщетение претендира в рамките на общата цена на иска за главницата в размер на 10 000 лв. Липсата на посочена цена на иска за всяко отделно увреждане затруднява дружеството да организира адекватна защита и възражения конкретно по всяка претенция.

Ищецът счита иска за допустим, но неоснователен.

На първо място твърди, че за да възникне отговорността на „З.Д.Ж.З.” АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на отговорността: 1) валиден застрахователен договор, 2) застрахователно събитие, 3) противоправно поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между вредите и противоправното поведение и 6) вина. В конкретния случай, счита, че водачът С. М. не е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинила процесното ПТП, така както е описано в подадената искова молба.