Решение № 2634 от 29.06.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2620/2025
- Вид
- Решение № 2634
- Подписан
- 29.06.2026
- Състав
- Елена Стоилова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.53 · Закон за задълженията и договорите
- чл.32, т.2 · Конституция на Република България
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2634 гр. Варна, 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110102620 по описа за 2025 година
Производството образуването по искова молба от Д. З. С., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „*********** ***********“ ******* срещу Г. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***********“ No *********** и П. Я. С., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. „***********“ № ***********.
Предявени са субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД с искане за осъждане на Г. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***********“ No *********** и П. Я. С., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. „***********“ № *********** да заплатят в условията на солидарност на Д. З. С., ЕГН **********, адрес: гр.
Варна, ул. „*********** ***********“ ******* сума в размер на 1533.88 евро (3000 лева), частичен иск от общ размер от 5112.92 евро (10000 лева), представляващи претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в страх, стрес, безпокойтство в периода 22.07.*******г. – 01.08.*******г., причинени от протИ.правно поведение на ответниците, изразяващо се в посещение на дома на ищцата, находящ се в гр. Варна, ул. „*********** ***********“ *******, викане пред него, хлопане по вратата, обикаляне около него, надничане през оградата, уронване на доброто име на ищцата, злепоставянето й пред съседи, предоставянето на телефонния й номер на фирма „Рейнбоу“ без нейно съгласие.
1
В исковата молба се твърди, че ищцата през последните 4 години живее на семейни начала с *********** Г. ***********, ЕГН ********** в собственото й жилище, находящо се в гр. Варна на адрес: ул. „*********** ***********“ *******.
Между *********** и неговата бивша съпруга и настояща ответница - Г.
Н. Ц., имало спор във връзка с упражняването на родителските права по отношение на двете им деца (******* ***********ва Ц., ЕГН ********** и ******* ***********в ***********, ЕГН **********) с правно основание чл.
59, ал. 9 СК (към момента на трета инстанция - кас. гр. дело № *******/******* г. по описа на 4-то ГО, 5-ти състав на ВКС).
Двамата били страни и по други висящи към м. февруари 2025 г. съдебни дела, а именно: производство по реда на ЗЗДН (гр. дело № *******/******* г. по описа на 9-ти състав на РС - Варна), гр. дело с предмет чл. 127а СК (гр. д.
№ *******/******* г., по описа на 40-ти състав на РС - Варна) и н.ч.х.д № *******/******* г. по описа на 4-ти състав на РС - Варна, образувано по повод депозирана от г-н *********** частна тъжба с правно основание чл. 182, ал. 2 НК.
Отношението между двамата бивши партньора били силно влошени.
Към момента между *********** и Ц., по отношение упражняването на родителските права спрямо двете им деца, действало постановеното второинстанционно решение на Окръжен съд - Варна № ******* от 15.05.******* г. по възз. гр. дело № 56/******* г., I-ви състав, ГО. По силата на същото била потвърдена частта от Решение № ******* от 06.08.******* г., постановено по гр. д. № ******* по описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, девети състав, с която е определен режим на лични контакти между бащата и децата, съгласно който децата са при бащата през лятната ваканция „когато майката не е в платен годишен отпуск, от 10:00 часа на 01.06 /първи юни/ до 20:00 часа на 15.06 /петнадесети юни/; от 10:00 часа на 01.07 /първи юли/ до 20:00 часа на 15.07/петнадесети юли/; от 10:00 часа на 01.08 /първи август/до 20:00 часа на 15.08 /петнадесети август/; от 10:00 часа на 01.09 /първи септември/до 20:00 часа на 07.09 /седми септември/, като бащата ще взема децата от дома, където се отглеждат и ще ги връща обратно “.
От момента, в който въззивното решение на ОС - Варна било постановено (15.05.******* г.), ответницата не го изпълнявала или не оказвала съдействие по изпълнението му. Бащата не виждал децата си 2 месеца. Единственото време, в което бащата можел да е с децата си бил в периода 22-ри юли до 15-ти август ******* г., като планирал да заведе децата си на почивката, за което уведомил предварително майката по имейл.
На 22-ри юли ******* г., около 20:45 часа, докато децата, бащата и ищцата вечеряли, били прекъснати от зверски хлопания по входната врата на дома им (собственият на ищцата), както и женски неистови крясъци гласящи:
„******* тук съм, ще ви спася, отвлечени сте!“. Всички се стъписват и найвече децата изпадат в шок. Пред вратата били двамата ответници и въпреки 2 думите на ***********, че ще отвори те продължили да крещят и хлопат по вратата. Бащата се обадил на тел. 112 като изчакал полицията да пристигне.
По късно на тел.112 се обадила и ищцата, тъй като блъсканията по вратата и крясъците не спирали. Ищцата излязла, когато служителите на полицията пристигнали. Ответниците се опитали да я избутат, за да влязат в дома й, вупреки, че тя не желаела това. *********** разговарял с полицаите и отговаря на въпросите им като обяснил, че децата са добре, в момента вечерят както и че майката е своевременно уведомена досежно плановете на бащата с децата лятото. Детето ******* също по-рано през деня разговаряло с майка си и е обяснило, че тя и брат и ще останат при баща си до 15-ти август. По-късно детето отново се обадило на майка си като й казало, че всичко е наред и че не са отвлечени.
Въпреки това, Г. Ц. и П. С. от вечерта на 22-ри юли ******* г. до 31-ви юли ******* г. започнали ежедневно да следят дома на ищцата под претекст, че бащата държи децата „заключени в къщата“, „отвлякъл ги е“, че са в „безизвестност“. Неколкократно през деня и особено късно вечер те барикадирали входа на дома й с автомобила си (така че никой да не може да влезе или излезе), блъскали по вратите, викали, надничали през оградата и правили снимки, изказвали гласно намеренията си да проникнат в имота.
Ищцата знаела, че на телефоните на децата имало инсталирана програма, която позволявала на майката да ги следи по всяко време и да знае къде се намират. Във периода от 23.07. до 31.07.******* г. двете деца и баща им - г-н *********** били на почивка по южното Черноморие, като пребивавали в лятната вила на семейството в *********** планина и ежедневно пътували до морето, за да се гмуркат. Майката поддържала ежедневен контакт с поголямото дете *******. Ответницата, посредством чат кореспонденция във Вайбър, отново била уведомена от *******, че ще бъде с баща си до 15-ти август ******* г. и че ако иска да получи точната информация относно маршрута на пътуването им, да се свърже с баща й.
Въпреки това, ежедневната „обсада“ на дома на ищцата продължила и то до късните часове на деня (до около 23:30 часа). На 26 юли в 21.27 часа на записи от охранителните камери ясно се виждало и чувало как ответникът П.
С. се опитвал да скъса кабелите на записващата камера и казвал: „Сложили са камерите, като се появим тука да се обаждат на 112, така им е по-лесно.
Мислех да прескоча днес, но са сложили камери”. И двамата надничали през процепите на оградата и обсъждали границите на имота, с евентуална цел да проникнат в него. На записа било видно как П. С. се качвал върху, намиращите се пред имота греди и надничал през вратата. Поради това на 27ми юли ищцата подала жалба в 5-то РПУ срещу Г. Ц. и П. С. за системния тормоз, на който е подложена от тяхна страна в собствения й дом.
На 29-ти юли ******* г. бащата, заедно с децата, били спрени от полицейски патрул в гр. *******. В присъствие на майката в РПУ *******, по повод подаден от нея сигнал, децата били оставени при бащата, за да 3 продължат почивката си и същата е наясно, че децата не са в гр. Варна и не се намират в къщата, собствена на ищцата.
В същия ден - вечерта на 29-ти юли ******* г., около 21:15 часа, двамата ответници отново отишли пред дома на ищцата, и притеснявали съседите им, твърдейки че нямат връзка с децата и че ******* и ******* били държани насила и затворени на адреса: „ Той (*********** ***********) започна да крие децата и полицията не може да ги открие ... Опитват се да го намерят, но се укрива, да го задържат ... Той ги държи заключени (децата) ... Те са агресивни и двамата (доверителката ми и г-н ***********), много ... Нито съм ги чувала, нито съм ги виждала (децата) ... ”. Това уронвало доброто име и достойнство на ищцата и я злепоставяло пред съседите. След ищцата констатира присъствието на ответниците пред дома си подава жалба до 5-то РПУ гр. Варна срещу тях за системният тормоз, на който е подложена, изразяващ се в следенето на домът и и опитите за саморазправа. В крайна сметка, силно притеснена от действията на ответниците и страхуваща се за безопасността си, ищцата няколко нощи препсла в домът на родителите си, находящ се в гр. ***********.
На 30-ти юли ******* г. в 22.55 часа ответниците отново били пред домът на ищцата, като надничали от всички възможни страни вътре в имота. Тя отново подала сигнал на тел. 112, че е домът й се следи и че е нарушено освен нейното спокойствие, и това на съседите в квартала. В 23.15 часа полицията се отзовала на сигнала. При направен от ищцата опит да се прибере в дома си, ответникът П. С. препречвал пътя й и демонстративно застанал пред нея.
На 31 -ви юли ******* г. ответницата Г. Ц. в присъствието на друго лице, отново посетила дома й, двете надничали през оградата и следели за движение в него.
Ищцата разполагала с видеозаписи от посещенията на ответниците на дома й.
На 1-ви август ******* г. ищцата била потръсена на личният й мобилен телефон от фирмата „Рейнбоу“, като е уведомена, че това се случва по предложение на ответника П. С. без да е поискал нейното съгласие за предоставянето на телефонния й номер.
Твърди, че горепосочените действия на ответниците засягат неприкосновеността на жилището и, правото и на личен жИ.т и са причината за претърпените от нея неимуществени вреди под формата на стрес, тревога и загуба на спокойствие и чувство за сигурност в собствения и дом.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответниците. В него се твърди, че предявените искове са недопустими, в евентуалност неоснователни.
Твърди, че причина и повод за преживените от ищцата емоционални тревоги, е изпълнението на режим на лични контакти на бащата *********** с децата ******* и *******, за който имало постановено съдебно решение.
Отклонението от режима от страна на бащата и прекъсването на връзката 4 между децата и майката за повече от 40 дни през лятото на 24-та година, частично и сочения в исковата молба период, били повод за тревогата на майката и за опитите същата да възстанови връзката си с децата. Причината за посещенията на адреса било търсенето и откриването на двете деца.
Трайното отклонение от установения от съда режим на личен контакт от страна на *********** бил причина и повод за влошените отношения между двамата родители на децата. Съдебните производства по между им били 12.
Това водело до недопустимост на производството.
Заявява, че безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по делото били:
- че Г. Ц. и *********** *********** имат прекратен брак с решение на Районен съд Варна;
-че от брака на Г. и *********** ***********и са родени децата ******* Ц. и ******* ***********;
- че на бащата, Окръжен съд Варна е определил режим на лични отношения с децата: от първи до петнадесети юни всяка година; от първи до петнадесети юли всяка година и от първи до петнадесети август всяка година през летния сезон;
- че извън определения на бащата режим в периода първи - петнадесети юли, първи - петнадесети август всяка година през летния сезон, децата са били при бащата от 9-ти юли до 15-ти август без прекъсване;
- че бащата извън установения и разписан от съда режим на лични отношения с децата е задържал децата през периоди, в които същите следвало да бъдат при своята майка - 15-31.07.*******г.;
- че периода на исковата претенция от 22-ри до 31-ви юли респективно до 1 август изцяло попада в дати когато децата следва да бъдат при своята майка;
- че съгласно Решение № ******* по в.гр.д.№ 56/*******г.на ВОС, партньора на ищцата е бил длъжен да върне децата в дома на майка им в 10.00ч.на 22.07.*******г.;