Решение № 178 от 05.11.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Бургас, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500279 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 284/11.04.2025 година, постановено по гражд. дело № 998/2024 година по описа на Окръжен съд - Бургас, е осъдено сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ *********, със седалище град София и адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати в полза на Ю. И., родена на ********** година, паспорт № FK *********, запис № **********, следните суми:

1) сумата от 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, неудобства и стрес вследствие на претърпяно на 09.02.2023 година ПТП на главен път I-9 на км. 168 в посока от Бургас към Варна, причинено от МПС л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф 5“, с украински регистрационен № ********, собственост на Ю.

И. и управлявано от турския гражданин Ф. И., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 21.03.2023 година до окончателното изплащане, като иска до претендираните 250 000 лева, представляващи неимуществени вреди, е отхвърлен като неоснователен;

2) сумата от 43 228.55 лева - законна лихва за периода 21.03.2023 година - 10.07.2024 година върху изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лева и сумата от 3 134.26 лева - законна лихва за периода 21.03.2023 година - 10.07.2024 година върху изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 126.11 лева;

3) Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение, в частта, в която на Ю. И. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната 1 лихва върху присъдената сума от 21.03.2023 година до окончателното изплащане, е постъпила въззивна жалба от сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, представлявано от Адвокатско дружество „Х., Янк. и Ц.“, БУЛСТАТ *********, чрез адв. З. Х. - САК, с адрес за връчване: град София 1000, ул. „Солунска“ № 9, ет. 1, с която същото се обжалва като неправилно, постановено в противоречие със задължителната съдебна практика и при съществени процесуални нарушения, както и при нарушаване на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Поддържа се, че обезщетението се определя съобразно реално получените и доказани по делото вреди, а не хипотетично предполагаемите, като съдът е присъдил такова, многократно надвишаващо действително претърпените и доказани по делото вреди. Навеждат се оплаквания за неправилен анализ на интензитета на болките и страданията на пострадалата, получени вследствие на процесното ПТП. Изтъква се, че според кредитираното от съда заключение на вещото лице, Ю. И. се е възстановила от травмите, като единственият останал дискомфорт е свързан с посттравмената церебрастения, при която човек изпитва разнообразни физически, психически и когнитивни оплаквания след травмата. Сочи се, че според вещото лице целият период на временната нетрудоспособност и възстановяване е 8-10 месеца. Изразява се позицията, че ако пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан, травмите й в главата и гърдите, които са довели до търпените от нея болки и страдания е нямало да бъдат получени. Въззивникът обосновава позицията си със заключенията на приетите по делото СМЕ, САТЕ и повторна комплексна СМЕ и САТЕ. Сочи се, че по делото безспорно е доказано, че по време на инцидента пострадалата е седяла отзад без да използва обезопасителен колан, като поведението й несъмнено сочи на обективно причинноследствена връзка с настъпилия неблагоприятен резултат. Във връзка с това се поддържа, че определеният от съда процент на съпричиняване - 30 % е занижен, изцяло необоснован и в противоречие с доказателствения материал.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част.

Претендират се разноски.

Не се ангажират доказателствени средства.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ю. И., чрез адв. Н.

Д. от АК-Шумен, с адрес за връчване: град София 1000, ул. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, етаж 3, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност, респективно - за законосъобразност и правилност на обжалваното с нея решение. Оспорват се оплакванията на въззивника за прекомерност на присъденото обезщетение. Възразява се срещу редуцирането на същото поради наличие на съпричиняване посредством непоставяне на предпазен колан от страна на пострадалата. Изтъква се, че според съдебната практика обстоятелството, че пътникът не е ползвал предпазен колан не е достатъчно, за да се приложи завишен размер на съпричиняване, като намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само, ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако е бил използван такъв.

Моли се за оставяне на жалбата без уважение.

2

Претендират се разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Не се ангажират доказателствени средства.

По делото е постъпила и частна жалба от Ю. И., чрез адв. Н. Д. от АК-Шумен, срещу определение № 1617/23.06.2025 година, постановено по гражд. дело № 998/ 2024 година по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателката молба вх. № 8617/05.05.2025 година за изменение на решение № 284/11.04.2025 година в частта за разноските. Навеждат се оплаквания за несъответствие на присъденото на адв. Н. Д. адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото, извършените правни и фактически действия и с Наредба № 1/2004 година на ВАС.

Обосновава се неправилно тълкуване на решението по дело С-438/22 на СЕС.

Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и се претендира присъждането на възнаграждение за първата инстанция възлизащо на 21 798.43 лева с включено ДДС.

Частната жалба е надлежно връчена на насрещната страна, която в законоустановения срок не е подала отговор.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

При съобразяване на изявленията и становищата на страните в настоящия процес, съдът намира, че по делото се установява настъпването на 09.02.2023 година на пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 5“ с украински регистрационен номер АМ *******, управляван от Ф. К. И. и лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с ДК № СА ****** СВ, управляван от Ст.

Ц. Т.. По-специално, на посочената дата, около 10:20 часа, на главен път I-9, на км. 168, след град Обзор, в посока от Бургас към Варна, правоспособният управляващ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 5“ водач Ф. И. е нарушил правилата за движение по пътищата, като несъобразявайки се с пътен знак Б-26 се е движел със скорост 95 км/ч. при разрешена скорост 90 км./ч., загубил е контрол върху автомобила, навлязъл е в пътната лента за насрещно движение, предизвиквайки ПТП с движещ се правомерно автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Круизер“. При така настъпилото ПТП е пострадала ищцата Ю.

И., която се е возила като пътник на задна седалка в управлявания Ф. И. автомобил.

Видно от представеното към отговора на исковата молба преводно нареждане, на 3

10.06.2024 година /лист №208 от кориците на първоинстанционното дело/, след образуване на делото, ответната страна сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /НББАЗ/, е платило на ищцата по образуваната щета сумата общо от 268 126.11 лева, от която сумата от 250 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди и 18 126.11 лева - обезщетение за имуществени вреди. Поради това именно следва да се приемат за доказани всички елементи от състава на непозволено увреждане. На първо място това е фактът на настъпилото ПТП, описано по-горе. На второ място това е наличието на виновно и противоправно поведение на дееца - водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 5“, довело до процесното ПТП. Тук е необходимо допълнително да се посочи, че със споразумение № 65 от 22.05.2024 година, постановено по нохд № 262/2024 година по описа на Несебърския районен съд, водачът Ф. И. е признат за виновен в това, че на 09.02.2023 година, около 10:20 часа, на главен път I-9, на км. 168, с посока на движение от град Бургас към град Варна, при управляване на МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф 5“, с украински рег.№ АМ *******, собственост на Ю. И., нарушавайки правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 2 и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, като не спазил знак В26 „Забранено е движение със скорост по-висока от означената“, движейки се с превишена скорост от 95 км/ч. при разрешена максимална скорост за движение в района на произшествието 90 км/час, загубил контрол върху движението на автомобила и навлязъл в пътната лента за насрещно движение, при което допуснал пътнотранспортно произшествие с л.а. марка „Тойота“, модел „Ленд Круизер“, рег.

№ СА *******, собственост на „Изпълнителна агенция по горите“, управляван от Ст. Ц. Т. и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на Св. В. Д., изразяващи се в закрито косо счупване на основата на първата проксимална /към китката/ фаланга /пръстна кост/ на петия пръст /кутрето/ на лявата ръка, което увреждане води до трайно затруднение движението на левия горен крайник за срок от около 5-6 седмици при обичаен ход на оздравителния процес, както и флексионна контарктура /постоянно положение на пръста в свито положение/ в областта на първата и втората междуфалангеални /между костите на пръстите/ стави, което увреждане води до постоянно разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал.

2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, поради което и на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500 лева; същият, на основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1, вр. с чл. 37 ал. 1, т. 7 от НК, е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца. Това споразумение, на основание чл. 300 от ГПК, има силата на влязла в сила присъда е задължително за настоящия съд.

На следващо място предвид извършеното плащане и съобразявайки становищата на страните, доказани са причинените на ищцата телесни увреждания, както и предпоставките на чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. За лек автомобил марка “Фолксваген“, модел „Голф 5“ с украински регистрационен № ******** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № UA /102/90393092 с украинската застрахователна компания PJSC „IC“ Ukrainian 4

Insurians group с международен код UA - 102. ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД отговаря в качеството му на номиниран кореспондент за обработка на щети на територията на България на украинския застраховател. При това положение, съобразно чл. 511, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от КЗ, НББАЗ е процесуално легитимирано да отговаря по заведена претенция от пострадало лице по смисъла на чл. 478 ал. 1 от КЗ пред български съд. Спорни в настоящото производство са единствено въпросите за размера на обезщетението и наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, съответно неговия размер.