Протокол № 1545 от 24.09.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1545 гр. Варна, 24.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Съдия:

Юлия Р. Бажлекова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20213100501405 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:35 часа се явиха:

Съгласно вътрешни правила в Г.О. при Окръжен съд - Варна, вместо отвелия се съдия Даниела Христова, в заседанието като член на състава на съда участва мл.с.

Александър Цветков.

След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.

Въззивникът СТ. Ж. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. И.Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна С. АД. ИЛ., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Третото лице помагач , редовно призовано, не се явява. Представлява се от адв. А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

1

Производството е образувано е по въззивна жалба депозирана от СТ. Ж. Д. срещу решение № 260239/28.01.21 год. постановено по гр.д. 5424/2019 год. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо и в условията на евентуалност изцяло незаконосъобразно, необосновано и неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоява се за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски. Излагат се подробни съображения по всяко от твърдените пороци на решението. Претендира се присъждане на разноски. Във въззивната жалба е направено искане за допускане до разпит на свидетели.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.

В отговора не са направени доказателствени искания не са направени.

Съдът се е произнесъл по направените доказателствени искания с определението си от р.з.

Докладва Становище вх. № 18395/17.09.2021 г., депозирана от процесуалния представител на въззивника, с което се възразява срещу определението за насрочване в частта, с която е отказано допускане на двама свидетели. Изложени са съображения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. В условие на евентуалност се прави искане за отвод на съдебния състав.

АДВ. Д.: Поддържам становището и искането за отвод на състава. Искането за отвод е по т. 6

АДВ. Д.: По отношение на искането за отвод на съдебния състав, предоставям на съда. То е извън предмета, по който аз мога да изразя становище. Относно искането за нови доказателства, поддържам изразеното становище, че не са налице основания за допускане на свидетели. Искано е да се допуснат единствено заради общия брой на допуснатите свидетели на ответната страна и третото лице. Бройката на свидетелите, които е могла да води страната не определя равнопоставеност на страните. Свидетелите са допуснати във връзка с главния иск – положителен установителен иск за собственост, основан на твърдения на ищеца за придобиване по давност на реална част от имота на доверителя ми.

Характерът на този иск определя тежестта за доказване на това спорно обстоятелство е изцяло върху ищцовата страна. Това обстоятелство следва да се докаже при условията на пълно и главно доказване. Свидетелите на ответника и третото лице са допуснати за опровергаване на това обстоятелство. Предметът на правния спор е осъществявал ли е ищецът владение за повече от 10 години върху имота. Тук не става въпрос за представяне на нови доказателства, а за извод, който съдът е направил за недоказан главен факт.

Насрещното доказване не е задължително да бъде главно. Главно следва да бъде 2 доказването само на ищеца, доколкото предмета на спора е положително установяване факт на владение. В тази връзка ищецът в ИМ е поискал двама свидетели, които да установяват факта, от който той извлича претендираното от него право на собственост на имота - на упражняване на фактическа власт. Свидетелите на насрещните страни са за опровергаване на този факт. Няма основание, след като са допуснати по двама свидетели на трите страни по делото, на ищеца да се допуснат четирима свидетели. Поискан е допълнително свидетел опровергаване на установеното от свидетелите на ответника и третото лице, но не твърденията на ответника и третото лице трябва да се опровергават. На главно доказване подлежат твърденията на ищеца. Самият ищец е заявил и се е пвротивопоставил на искането за допускане на свидетели на третото лице – помагач вкато е заявил, че тези свидетели са за едни и същи обстоятелства. Обстоятелствата, за които са допуснати свидетели на ответника и третото лице са свързани единствено с опровергаване на твърденията на ищеца. По отношение на това, че не е връчен отговор на исковата молба от третото лице – помагач съз изразила становище, че третото лице – помагач не подава отговор и няма процесуално задължение на съда да изпраща отговор на трето лице на страните по делото. От него само зависи дали ще встъпи в процеса или като то следва само да изрази становище дали ще участва в процеса или не. Посоченият отговор не е такъв по чл. 131 ГПК. Това становище в продължение на няколко месеца е било по делото и страните са могли да се запознаят с него. Незапознаването с него не е в резултат на допуснато от съда процесуално нарушение, а от бездействие на ищцовата страна. То беше докладвано в с.з. и ищецът беше запознат с него. Не са налице основания за допускане на допълнителни гласни доказателства на ищеца за опровергаване на свидетелските показания на ответника и третото лице - помагач. Запознавайки се със съдържанието на въззивната жалба, тези доказателствени искания са направени за опровергаване на показанията на водените от тях свидетели – племенница на ищеца.

АДВ. А.: Присъединявам се към становището на колегата.

АДВ. Д.: Дали е трябвало да има размяна на книжа не оспорвам. Факт е, че съдът в с.з. не ми даде възможност да прочета отговора, а ми беше зачетена много малка част от него, избирателно от съда. Бяха допуснати доказателства на третото лице. При направени справки от моя страна никой не ми каза, че е постъпил отговор от третото лице. Не отговаря на истината, че двете страни са доказвали едни и същи факти. Ответникът доказваше какво е било състоянието на имота към момента на закупуването му, а третото лице доказваше, че той е осъществявал фактическото владение върху имота си. Това са различни факти. Не може да говорим, че е налице равноспоставеност. С оглед отговора на третото лице, съдът следваше да разпредели доказателствената тежест.

Свидетелите, които искам са за установяване на това кой е осъществявал фактическо владение върху имота на третото лице Д. ИВ. Ж..

АДВ. Д.: За това твърдение са допуснати доказателства. Ищецът е твърдял в 3 исковата молба, че той е осъществявал фактическото владение върху имота на ответника.

Поискал е двама свидетели и те са му допуснати. Доказателствената тежест е разпределена правилно. Съдът е указал в доклада, че ищецът е този, който следва да установи твърдението си във връзка с упражняваната фактическа власт върху реална част от имота на третото лице - помагач. Възраженията на ответниците са правоизключващи и насочени към разколебаване на силата на твърденията на ищеца. Смятам, че има смесване на тежестта на доктазване и опровергаване на твърденията на ищеца по този иск. Когато се касае за доказване на иск, основан на твърдения за придобиване на право на собственост, въз основа на упражняване на фактическа власт за повече от 10 години е главното доказване на ищеца и той трябва да докаже твърденията си, а не да опровергава твърдения на ответника или третото лице. И в момента искането е неконкретизирано. Без значение е кой е осъществявал фактическата власт върху имота на Д.Ж., от значение е дали ищецът е осъществявал тази власт.

СЪДЪТ, по направеното искане за отвод на състава, намира същото за неоснователно, т.к. и за тримата членове на състава не са налице основанията по чл. 22 ГПК, включително и тези по ал. 1 т. 6, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззивника за отвод на състава на съда.

СЪДЪТ не намира основания за промяна на становището си относно допустимостта и относимостта на исканите с въззивната жалба гласни доказателства, което становище е отразено в определението от 24.06.2021 г. за насрочване на делото. Искането за допускане на гласни доказателства чрез разпит на двама души свидетели направено от въззивника с въззивната жалба, допълнителната молба и конкретизирано в днешно с.з. за установяване на фактите и обстоятелствата кой е осъществявал фактическа власт върху имота собственост на третото лице е недопустимо като преклудирано, съгласно разпоредбата на чл. 266 ГПК и неотносимо към предмета на спора.

СЪДЪТ намира, че не са налице и основанията на чл. 266, ал. 3 ГПК, т.к. в производството пред първата инстанция не се констатира допускане на процесуални нарушения при събирането на доказателствата. Първоинстанционният съд е допуснал исканите от ищеца гласни доказателства, дал е възможност и за ангажиране на допълнителни такива след постъпване на становище от третото лице - помагач. Направеното искане за допускане на още един свидетел за опровергаване на факти и обстоятелства, твърдени от свидетели на третото лице, които не са били разпитани към момента на направеното искане, съгласно посоченото изявление на процесуалния представител в протокола от с.з. на 15.07.2020 г. е било недопустимо, поради което настоящият състав на съда също намира, че правилно е оставено без уважение.

Предвид изложеното, СЪДЪТ

4

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на гласни доказателства, направено днес от въззивника, за установяване на посочените факти и обстоятелства кой е осъществявал фактическата власт върху имота на третото лице.

АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

АДВ. Д.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства.

Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

АДВ. А.: Оспорвам жалбата.

АДВ. Д.: Възразявам за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването им, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването им.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Д.: Моля да постановите решение, с което да уважите въззивната жалба.

Считам, че са налице процесуални нарушения, които въззивният съд не установи, т.к. са налице редица решения на ВКС в това отношение, където се казва, че е при условие, че е налице помагач, съдът при направени доводи и възражения трябва да обсъди тези факти и допусне нови доказателства ако са налице основанията на чл. 266, ал 3 ГПК. Извън това считам, че решението на ВРС е повърхностно, немотивирано, не са обсъдени в пълнота основанията и фактите, събрани в хода на производството. Моят доверител, в резултат на грешка при извършена делба от страна на вещото лице, се оказва в това състояние, което е в момента и процесната постройка, направена през 1994 г., която е съществувала по време на съдебната делба, факти неоспорени и от съделителите, видно и от решението на ВРС по делбата, да се окаже част от нея в съседния парцел. В хода на производството този факт не 5 беше оспорен. Постройката е налице от 1994 г., за което съществуват доказателства е факт който не беше оспорен от ответната страна. Съдът не мотивира решението си по отношение на евентуалния иск по отношение на евентуалния иск за тези 25 кв.м. ид. части, върху които е разположена постройката. Към момента на построяването на постройката през 1994 г. този имот не е бил в регулация. Това не е обсъдено в решението на съда. Освен това считам, че окръжните съдии са запознати с презумпцията на чл. 109 ЗС и считам, че този иск не е доказан, защото според решението на ВКС, за да е налице иск по 109 ЗС трябва да са доказани няколко основни факта: че е налице състояние на имота, при което собственикът на имота не би могъл да го ползва и това състояние пречи по някакъв начин. В това отношение ответната страна не направи никакви доказателства. Съдът направи тълкувания, каква евентуално ще е плътността на застрояването, къде евентуално ще бъде построена – факти, които ответната страна не доказа. Няма такива доказателствени искания. При грубо изчисление в условията на евентуалност относно 25-те кв.м., където е разположена постройката това представлява 1/32 ид. ч. от имота на ответника. По иска по чл. 109 ЗС е без значение дали постройката е узаконена или не и според заключението на вещото лице няма как да бъде премахната частта, която навлиза в съседния имот, без да се разруши цялата постройка. В това отношение поставям въпроса как ще бъде изпълнено това решение и какви ще бъдат последиците. Наясно съм, че другата страна, с оглед на жалбата и производството, което води пред Адм. съд се надява това действие да се извърши от Община Варна, но аз считам, че искът по чл. 109 ЗС и основните негови компоненти не бяха доказани, с оглед тълкуванията и решенията на ВКС. Какъв е предметът на иска и какви са основните компоненти, свързани с това. Съдът пише, че няма значение и е безпредметно да тълкува точно тези елементи, които са в разрез с цялата съдебна практика и същността на иска по чл. 109 ЗС. Относно другите фактори по безспорен начин доказахме, че доверителят ми е владеел целия имот в продължение на много години, видно от решението по делбата.