Решение № 14385 от 22.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14385 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В.Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20211110157254 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. С. П., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 498,59 лева – главница, от която сумата 476,62 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., и сумата 21,97 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 73,66 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 15.03.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът К. С. П. бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът използвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:

1 апартамент, находящ се в гр. София, АДРЕС, партерен етаж, с абонатен № ****** през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2021 г. по ч. гр. д. № 28191 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника К. С. П. за отговор, като след изтичане на срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца за наличие на облигационно отношение между страните. Възразява, че сградната инсталация в сградата – етажна собственост, в която се намира процесното жилище, не била изградена и присъединена към абонатната станция по нормативно определения за това ред. Липсвал валиден договор между етажните собственици и фирмата за дялово разпределение, като оспорва твърдението на ищеца, че начислените суми отразявали реално извършени отчети от третото лице – помагач. Възразява, че нямал качеството „потребител на топлинна енергия“ и съгласно чл. 62 ЗЗП не дължал заплащане на топлинна енергия, която не бил поръчал. Прави възражение за погасяване на част от претендираните вземания по давност.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените искове били основателни и доказани, като не оспорва същите.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Трифонов. Процесуалният представител поддържа исковата молба.

Депозирана е молба от юрк. П., в която моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове като доказани по основание и размер от събраните доказателства.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът К. С. П., редовно призован, се явява лично. Не е съгласен с депозирания от особения представител отговор, с изключение на възражението за 2 погасяване на част от вземанията по давност, но поддържа депозираното по съществото на спора становище от 03.05.2023 г. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, тъй като имали за предмет непоискана услуга.

Депозира писмена защита, в която развива подробни доводи и съображения в подкрепа на направените искания.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

Ответникът не оспорва, че от 2003 г., включително през исковия период, е бил собственик на процесното жилище. Посоченото обстоятелство се потвърждава от приложен към исковата молба нотариален акт за дарение на недвижим имот № 001, том І, рег. № 979, нот. дело № 001 от 2003 г. по описа на нотариус Слави Крашевски, рег. № 270, с район на действие Софийски районен съд.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор № 459 от 18.10.2002 г., сключен между „Термокомплект“ ООД и етажната собственост, и протокол от 01.09.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на АДРЕС съществували още към 2002 г. Видно от протокол от 01.09.2002 г., общото събрание на етажните собственици в сградата на посочения адрес взело решение за сключване на договор с „Термокомплект“ ООД за доставка и монтаж на индивидуални разпределители на всички радиатори в апартаменти с частично изключени до момента отоплителни тела, за доставка и монтаж на радиаторни вентили с термостатични глави и за индивидуално разпределение на топлинната енергия по апартаменти съгласно системата за индивидуално измерване, прилагана от „Термокомплект“ ООД. Приложеният към посочения протокол списък на етажните собственици съдържа подпис за ответника, чиято автентичност не е оспорена в хода на производството.

Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 18.10.2002 г. бил подписан договор № 459/18.10.2002 г. между етажната собственост на АДРЕС, в качеството на възложител, и „Термокомплект“ ООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на радиаторни вентили с термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на 3 топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода съгласно методиката на Siemens. В т. 2.1 от договора било уговорено изготвянето на общата и индивидуалните сметки на потребителите да се извършва на база реално постъпилото количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от „Топлофикация София“ ЕАД. От писмо на „Термокомплект“ ООД от 07.04.2023 г. се установява, че последната изравнителна сметка, изготвена от тази фирма за дялово разпределение, била за отоплителен сезон 2011/2012 г., след което договорът с етажната собственост бил прекратен. От заключението на съдебно-техническата експертиза (т. 2 от същото) се установява, че през процесния период услугата дялово разпределение в процесната сграда била извършвана от „Техем Сървисис“ ЕООД.

С договор № 144 от 29.07.2015 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от приложени по делото 3 броя индивидуални справки за отопление и топла вода за периодите 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., топлинна енергия в процесния имот била начислявана единствено за сградна инсталация пропорционално на отопляемия обем на имота по проект. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза.

Приети са като доказателства Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.

По делото няма данни ответникът да е изразил несъгласие с тях и да е предложил на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ).

Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите 4 условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. в сградата в режим на етажна собственост била постъпила топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в ежемесечни количества, съгласно представена от ищеца справка за показанията на общия топломер. Топлинна енергия се измервала в кВтч, като данните от общия топломер били отчетени към 0,00 часа на първо число на месеца съгласно правилата. Отчетената енергия била разлика между „ново“ и „старо“ показание на уреда. От отчетените стойности били приспаднати т. нар.