Решение № 3563 от 26.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3563 гр. София, 26.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20261110200413 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от „*****“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя К. И. Н., чрез адв. Й. К. Л., против Електронен фиш № 8506997673 от 22.02.2024 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. или тяхната равностойност в размер на 1278.23 евро.

В жалбата и последващите писмени молби са развити подробни доводи за незаконосъобразност на електронния фиш. Поддържа се, че е недопустимо ангажирането на отговорността чрез електронен фиш, че следва да намери приложение по-благоприятният режим по чл. 10б, ал. 7–9 от Закона за пътищата и че са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Сочи се, че мястото на нарушението и самото изпълнително деяние не са описани достатъчно ясно и че електронният фиш няма доказателствена сила, както и че не е доказана техническата годност на използваната система и приложимият метрологичен контрол.

Твърди се, че не следва да се допускат доказателства, събрани за първи път в съдебната фаза и че липсва надлежно изпълнение на задълженията на доставчика на услугата по уведомяване на ползвателя за недекларирани тол данни. Поддържа, че е недопустимо кумулиране на публичноправни плащания с административната санкция, както и че наложената имуществена санкция е несъразмерна. Жалбоподателят претендира присъждане на направените по делото разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и договор за правна помощ с претенция за адвокатско възнаграждение в размер на 1

281,21 евро.

В съдебно заседание на 08.04.2026 г. жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба, с която жалбата се поддържа и се претендират разноски. Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от юрк. Драгомир Димитров, който оспорва жалбата, моли електронният фиш да бъде потвърден и прави възражение за прекомерност на разноските.

В проведеното на 08.04.2026 г. съдебно заседание са приети административнонаказателната преписка, становищата и допълнително представените от АПИ документи, след което съдебното следствие е приключено и делото е обявено за решаване.

Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши служебна проверка за законосъобразност на електронния фиш, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 22.02.2024 г. в 08:09 часа влекач „***“ с рег. № **********, с технически допустима максимална маса 18 000 кг., брой оси 2, екологична категория EURO 6C, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг., собственост на „*****“ ЕООД, се движел на територията на Столична община по път А-6, км 60+705, в посока намаляващ километър, по участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Преминаването било установено с устройство № 10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси. В електронния фиш е отразено, че за преминаването е налице тол декларация, но платената категория е по-малка от отчетената за процесното пътно превозно средство. За това обстоятелство е генериран доклад от електронната система и снимков материал.

За установеното е издаден Електронен фиш № 8506997673 от 22.02.2024 г. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. /1278.23 евро./ В електронния фиш е посочена и дължима такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП в размер на 227 лв., както и възможност за заплащане на компенсаторна такса.

От представените по делото документи се установява, че между жалбоподателя и ******e е сключен договор за ползване на услуги, свързани с пътно таксуване. По делото не са представени доказателства този договор да е бил прекратен към датата на процесното преминаване. Наличието на подадена тол декларация за конкретното преминаване допълнително потвърждава, че процесното ППС е било обслужвано чрез електронна услуга 2 за пътно таксуване.

Не са представени доказателства в тридневния срок по чл. 10б, ал. 8 ЗП доставчикът на услугата да е уведомил надлежно собственика или ползвателя за установеното частично недеклариране на тол данни и за размера на незаплатената тол такса, нито доказателства да е била предоставена предвидената в чл. 10б, ал. 7 ЗП възможност за заплащане на таксата в 14-дневен срок преди образуване на административнонаказателно производство.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на електронния фиш, доклада от електронната система за събиране на пътни такси, статичните изображения на процесното ППС, справката за собственост, документите относно стационарната контролна точка и нейното въвеждане в експлоатация, представения договор с доставчика на услугата, както и останалите приети по делото писмени доказателства по реда на чл. 283 от НПК.

От правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 10б, ал. 7 ЗП, в редакцията, действаща към 22.02.2024 г., когато е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за ППС от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомлението по ал. 8. При заплащане в този срок не се образува административнонаказателно производство.

По силата на чл. 10б, ал. 8 ЗП доставчикът на услугата е длъжен в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни да уведоми по надлежен ред собственика или ползвателя и да посочи размера на незаплатените тол такси. Този механизъм е въведен именно като предварителна възможност нередността да бъде отстранена преди реализиране на административнонаказателна отговорност.

Настоящият случай попада в обхвата на посочената уредба. Самият електронен фиш приема, че за преминаването е подадена тол декларация, но платената категория е по-ниска от отчетената. Това представлява частично недеклариране на релевантни тол данни, а не хипотеза на движение без каквато и да е връзка с доставчик на услуга за пътно таксуване.

Ето защо, преди образуване на административнонаказателно производство е следвало да бъде приложен редът по чл. 10б, ал. 7–9 ЗП.

Нещо повече – процесният електронен фиш е от същата дата, на която е установено нарушението. Следователно административнонаказателното производство е инициирано, без да е изтекъл предвиденият от закона срок за уведомяване и последващият 14-дневен срок за доброволно заплащане. Липсват доказателства тези гаранции да са били осигурени по друг начин. Предвид това електронният фиш е издаден в нарушение на императивния специален ред, действащ към датата на деянието.

По отделните възражения на жалбоподателя в жалбата:

Възражението, че за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП изобщо не е било допустимо 3 издаване на електронен фиш, е неоснователно за конкретната дата. От 13.02.2024 г. чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП изрично предвижда издаване на електронен фиш и за нарушения по чл. 179, ал.

3–3б ЗДвП. Процесното нарушение е от 22.02.2024 г., тоест след влизането в сила на изменението. Порокът на процесния акт не се състои в самата процесуална форма на електронния фиш, а в преждевременното й използване без спазване на предварителната процедура по чл. 10б, ал. 7–9 ЗП.

Неоснователно е и възражението за изтичане на шестмесечния срок по чл. 34 ЗАНН.

Електронният фиш е специален административнонаказателен акт и законът не приравнява издаването му на съставяне на АУАН по смисъла на чл. 34 ЗАНН. В случая електронният фиш е от датата на установяване на нарушението, поради което дори при най-строго тълкуване не е налице твърдяното забавяне. Към датата на постановяване на настоящото решение не е изтекла и абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване.

Релевираното възражението на жалбоподателя за неясно място на нарушението е неоснователно. В електронния фиш са посочени път А-6, км 60+705, посоката на движение – намаляващ километър, територията на Столична община и номерът на стационарната контролна точка. Тези данни индивидуализират мястото в достатъчна степен и позволяват проверка дали участъкът е част от платената пътна мрежа. Законът не изисква в електронния фиш да бъде изписан и отделен вътрешен номер или наименование на тол сегмента.

Възражението на жалбоподателя за пълна липса на описание на изпълнителното деяние също не се споделя. В електронния фиш е посочено, че за процесното ППС е налице тол декларация за преминаването, но платената категория е по-ниска от отчетената, като са индивидуализирани ППС, броят оси, технически допустимата максимална маса и съставът с ремарке. От това санкционираното лице може да разбере фактическата основа на обвинението. Съдът обаче отчита, че не е посочена конкретната декларирана по-ниска категория и точният размер на неплатената част от тол таксата. Тази непълнота сама по себе си не е главното основание за отмяна в настоящия случай, но допълнително потвърждава необходимостта от предварителното уведомяване по чл. 10б, ал. 8 ЗП, което следва да съдържа именно размера на незаплатените тол такси.

Основателно се явява възражението единствено в частта, че самият електронен фиш не се ползва с необорима доказателствена сила. Той е предметът на съдебния контрол, а не доказателство, което освобождава АПИ от доказване на нарушението. Същевременно докладът на електронната система и приложените изображения имат предвидената в закона доказателствена стойност относно отразените в тях факти и подлежат на свободна преценка от съда в съвкупност с останалия доказателствен материал.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че липсата на метрологична проверка от Българския институт по метрология автоматично прави данните от системата негодни. За компонентите на електронната система за събиране на пътни такси е предвиден специален нормативен режим. Представените документи удостоверяват местоположението и 4 въвеждането в експлоатация на стационарната контролна точка. В конкретния спор релевантни са регистрационният номер, движението през определена точка и съпоставката с подадени тол данни. Не е установено използваният компонент да представлява самостоятелно средство за измерване, за което законът изисква одобряване на тип и последваща метрологична проверка като условие за валидност на доказателствата.

Неоснователно е и възражението, че съдът не може да приема относими писмени доказателства, представени в съдебната фаза. Производството по ЗАНН пред районния съд е производство по същество, в което съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка и може да събира относими доказателства. С последващо представени документи не може да се допълва липсващ задължителен реквизит на санкционния акт или да се изменя фактическото обвинение, но могат да се проверяват вече отразени в него обстоятелства – например местоположение и техническо въвеждане в експлоатация на контролна точка.

Не се споделя тезата, че административното обвинение е недопустимо само защото част от тол данните постъпват чрез частен доставчик на услуга. Законът изрично предвижда участие на доставчици на услуги за електронно пътно таксуване и обмен на данни с електронната система на АПИ. Именно поради възможността за технически несъответствия законодателят е въвел механизма за уведомяване и доброволно отстраняване на нередността по чл. 10б, ал. 7–9 ЗП. Нарушението в случая е не в използването на такива данни, а в неспазването на този защитен механизъм.