Решение № 403 от 24.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Велико Търново, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110102960 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на А. Й. А. и А. М. А., в която се излагат твърдения, че са конституирани в качеството на пострадали по досъдебно производство ***, по описа на РУ – Горна Оряховица, преписка *** на Окръжна прокуратура — Beлико Търново, образувано на *** за престъпление по по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Изтъква се, че с постановление от 16.02.2022г. е назначена автотехническа експертиза, която за период от над три години не е извършена и възпрепятства приключването на производството. Навеждат се доводи, че причина за забавянето е бездействието на ответника, който не е обезпечил своевременно провеждане на разследването в разумен срок. Твърди се, че неизпълнението на правомощията на наблюдаващия прокурор е причинило на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност и притеснения, довели до нарушаване на обичайния им начин на живот. С оглед изложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на А. А. и А. А. обезщетения за неимуществени вреди в размер по 10000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК представя отговор, в който оспорва основателността на исковите претенции. Оспорва твърденията на ищците за реално претърпяване на вредите и техния размер като алтернативно излага становище, че същите са прекомерни. С оглед изложеното, отправя искане за отхвърляне на предявените искове или за частичното им уважаване.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Предмет на делото са субективно съединени искове по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На *** по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК е образувано досъдебно производство ***, по описа на РУ – Горна Оряховица, преписка *** на Окръжна прокуратура — Beлико Търново, за това че на ***, около 20:50 часа, на първокласен път I-5, при км 84+240, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил *** с рег. ***, лек автомобил *** с рег. *** и лек автомобил *** с рег. ***, при което по непредпазливост е причинена смъртта на М. А. М. и Д. П. Д., както и средна телесна повреда на Г. Н. Г. и С. Г. Б. - престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. В хода на разследването ищците са конституирани като пострадали с оглед качеството на родители и наследници на починалия М. М.. На 16.02.2022г. е назначена автотехническа експертиза като поради несвоевременно представяне на заключението срокът на разследването многократно е удължаван. Забавянето на производството през годините довело до сезиране на прокуратурата от ищците като след указания с постановление от 13.01.2026г. на наблюдаващия прокурор едно от назначените вещи лица по експертизата е отстранено. През същия месец по досъдебното производство е представено заключение на автотехническата експертиза като с постановление от 20.02.2026г. същото е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК поради смъртта на виновния водач М. М.. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че след *** е настъпила съществена промяна в поведението на ищците, изразяваща се в ограничаване на контактите с околните, тревожност и безпокойство в резултат от загубата на сина им както и от невъзможността да се установи причината за неговата смърт предвид продължителното забавяне на разследването.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Спазването на гаранцията за разглеждане на делата в разумен срок цели съхраняване на доверието на обществеността в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса, както лицата по отношение на които е инициирано наказателно преследване, така и по отношение на пострадалите. За да се установи нарушаване на изискването за разглеждане и решаване на производството в разумен срок следва да бъдат съобразени неговата продължителност и обстоятелствата, които са я обусловили /сложност на делото, поведение на страните, поведение на компетентните органи и др./, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство. Сложността на делото се преценява с оглед естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на писмени доказателства и извършване на експертизи, и всички други релевантни обстоятелства. Поведението на пострадалия също е от значение тъй като се очаква да сътрудничи на компетентните органи в хода на наказателното производство, но той не е длъжен да проявява активност тъй като не може да извършва действия по разследването и издирвателни мероприятия. Следва да бъде преценено и поведението на компетентните органи като от значение са действията им за ускоряване на производството тъй като те трябва да контролират всички останали участници да полагат 2 максимални усилия за предотвратяване на ненужното му забавяне. При съобразяване на тяхното поведението следва да се отчита, че държавата е длъжна да организира съдебната си система по такъв начин, за да гарантира, че при осъществяване на дейността си правозащитните органи ще спазват всички изисквания по чл. 6 от ЕКПЧОС, включително и това за приключване на воденото производство в разумен срок.

Ищците са пострадали от престъпление по смисъла на чл. 74, ал. 2 от НПК, за което производството е висящо. Това обосновава правния им интерес за предявяване на иск по чл.

2б, ал. 1 от ЗОДОВ при нарушаване на правото за разглеждане и решаване на производството в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС. В разглеждания случай се установява, че досъдебното производство необосновано е продължило над 4 години като причината за това е свързана с неизпълнение на правомощията на наблюдаващия прокурор по реда на чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК да осъществи надзор за своевременното му провеждане.

Производството се отличава с фактическа и правна сложност предвид участието на множество превозни средства в пътния инцидент, което обуславя изключителната значимост на заключението на назначената автотехническа експертиза при разследване на престъплението. Забавянето в работата на едно от вещите лица през 2023г. предвид ангажираност по други дела и липсата на яснота за конкретен срок, в който то може да представи своята част от заключение по експертизата, е следвало да провокира своевременно предприемане на ефективни действия по неговото освобождаване от възложените задачи и по назначаване на друго вещо лице, което да ги изпълни. Такива действия са осъществени едва след образуване на настоящото дело и в резултат на тях пречките за развитие на разследването са преодолени. Липсват доказателства поведението на ищците да е в причинна връзка със забавяне на наказателното производство, а бездействието на компетентните органи в продължение на три години прави ирелевантна сложността на делото като критерии за превишаване на разумния срок. От изложеното се достига до извод, че правото на ищците за разглеждане и решаването на наказателното производство в разумен срок е нарушено като претърпените от тях вреди подлежат на обезщетяване съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

В редица свои решения Европейският съд по правата на човека приема, че относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото. С оглед на това и доколкото по делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи твърденията на ищците, съдът намира, че те са претърпели неимуществени вреди от изживените негативни емоции – притеснения и безпокойство от бездействието на прокуратурата да установи своевременно причините за настъпване на пътния инцидент, довел до смъртта на сина им. При това положение и на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът намира че обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер по 3000 евро за всеки 3 от ищците е справедливо. Обезщетение над тази сума е прекомерно тъй като липсват доказателства за негативни изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива от неразумната продължителност на разследването. Поради изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди в размер по 3000 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска от А. А. – 08.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението и ведно със законната лихва от предявяване на иска от А. А. – 13.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението, като претенциите по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ в частта за разликите от 3000 евро до 5112,92 евро са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците и направените по делото разноски за държавни такси по 5,11 евро.

Процесуалният представител на ищците е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл.

2, ал. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат И. М. сумата от 906,77 евро за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша” №2, на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на А. Й. А. с ЕГН: ********** от ***, сумата от 3000 евро /три хиляди евро/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство ***, по описа на РУ – Горна Оряховица, преписка *** на Окръжна прокуратура — Beлико Търново, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 5,11 евро /пет евро и единадесет цента/, представляващи направени по делото разноски, като отхвърля иска по чл.

2б, ал. 1 от ЗОДОВ в частта за разликата от 3000 евро до 5112,92 евро.

Осъжда Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша” №2, на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на А. М. А. с ЕГН: ********** от ***, сумата от 3000 евро /три хиляди евро/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство ***, по описа на РУ – Горна Оряховица, преписка *** на Окръжна прокуратура — Beлико Търново, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 5,11 евро /пет евро и единадесет цента/, представляващи направени по делото разноски, като отхвърля иска по чл.

2б, ал. 1 от ЗОДОВ в частта за разликата от 3000 евро до 5112,92 евро.

Осъжда Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша” №2, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат И. Т. М. с ЕГН: ********** от 4

***, сумата от 906,77 евро /деветстотин и шест евро и седемдесет и седем цента/ за адвокатско възнаграждение.