Определение № 248 от 17.09.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Велико Търново, 17.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ Н.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000220 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е въззивна частна жалба от К. Н. И. и В. Л. П. – И.а против Определение № 368/ 05.08.2025 г. по т.д. № 120/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е оставил без уважение искането им за освобождаване от заплащането на дължимите за производството по делото държавни такси и разноски. Съдът обсъдил съотношението между доходите на ищците и дължимата от всеки от тях държавна такса без да съобрази, че исковете са предявени като частични и при предполагаемо изменение на същите чрез увеличение на претенциите, дължимата такса ще стане 8 000 лв. и страните не разполагат със средства да я заплатят. Освен това държавните такси нямало да бъдат единственият им разход, а от тях се очаквало с ниските си доходи да заплатят и значителни разноски за поисканите с исковата молба експертизи.

Молят обжалваният акт да бъде отменен и съдът да ги освободи изцяло или поне частично от задължението за внасяне на такси и разноски.

Съдът намира следното: К. Н. И. и В. Л. П. – И.а са сезирали съда с искове по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 26 000 лв. – като частични от по 200 000 лв. Поискали са да бъдат освободени от заплащането на дължимите държавни такси и разноските за производството, във връзка с което са представили декларации за имущественото си състояние, семейното си положение и здравословното си състояние. Видно от същите, ищецът И. – на 25 г. – е неженен, без здравословни проблеми, единственият му доход е трудово възнаграждение в размер на 3 000 лв., заплаща наем за жилище в гр. София в размер на 750 лв. и притежава лек автомобил, произведен 1999 г. В. Л. П. – И.а е без здравословни проблеми, единственият й доход е трудово възнаграждение в размер на 1 1

700 лв., притежава лек автомобил, произведен 2007 г. И двамата нямат задължения за издръжка към други лица. С постановеното по т.д. № 120/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен определение съдът е приел, че при необходими средства за издръжка съобразно актуалните изследвания на синдикални организации от порядъка на 1 526 лв., с оглед доходите на ищците, не може да се счита, че те не разполагат с достатъчно средства за внасяне на държавна такса от по 1 040 лв.

За да прецени основателността на искането на ищците за освобождаване от заплащането на такси и разноски, респ. основателността на частната им жалба, настоящата инстанция съпоставя доходите им с размерите на предявените частични искове и не съобразява евентуално изменение на исковите им претенции чрез увеличаване цената на иска до пълния размер. Едва след упражняване на процесуалното им право да поискат изменение на исковете чрез увеличение, следва да се преценява възможността им да заплатят допълнителна държавна такса. ВТАС намира, че ищците не разполагат със средства, които да им позволяват да заплатят пълния размер на дължимата от всеки от тях държавна такса. Чистият месечен доход на ищцата не надвишава посочената от първоинстанционния съд минималната нетна заплата от 1 526 лв. за издръжка за един работещ по данни на синдикатите и незначително надвишава дължимата държавна такса, което означава, че заплащането й ще накърни необходимата й издръжка. Ищецът получава по-високо трудово възнаграждение, но има доказан разход за наемна цена и не реализира други доходи, при което и за него заплащането на пълния размер ще бъде затруднително. Съдът счита, че средствата, с които разполагат, им позволяват да заплатят част от дължимите държавни такси – ищцата сумата 400 лв., а ищецът – сумата 800 лв. По отношение на евентуалните разноски за производството по делото на настоящия етап на производството не може да бъде формиран извод за основателност на искането за освобождаване от заплащането им. На първо място, все още не е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна, не е ясно дали и кои елементи от фактическия състав на търсената отговорност от ответника са спорни и съответно не е очертан предметът на доказване по делото и не е разпределена доказателствената тежест между спорещите. В този смисъл възникването на задължение за заплащане на разноски и то в тежест на ищците, а не на насрещната страна, е хипотетична възможност. На второ място, дори да приеме, че направените с исковата им молба доказателствени искания за две експертизи са основателни, то разходите за тях се поделят между ищците, а при оспорване механизма на ПТП и възражение за съпричиняване в тях участва и насрещната страна. Освен това размерът на тези разходи на този етап не е ясен, за да се извърши конкретна преценка дали заплащането им е във възможностите на ищците. След допускане на експертизите и определяне от съда на възнаграждението на вещите лица няма пречка ищците да поискат освобождаване от тези разноски изцяло или частично.

2

По изложените съображения определението на ОС – Плевен следва да бъде отменено в частта, с която молбата на К. Н. И. за освобождаване от заплащането на държавна такса по предявения от него иск е оставена без уважение за сумата над 800 лв. до 1 040 лв. и в частта, с която е оставена без уважение молбата на В. Л. П. – И.а за освобождаване от заплащането на държавна такса по предявения от нея иск за сумата над 400 лв. до 1 040 лв. и първият ищец следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса над 800 лв., а втория ищец - от заплащането на държавна такса над 400 лв. Определението на ОС – Плевен следва да бъде потвърдено в останалата му част, включваща и отхвърлянето на искането за освобождаване от заплащането на разноски за производството.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 368/ 05.08.2025 г. по т.д. № 120/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен в частта, с която е оставена без уважение молбата на К. Н. И. за освобождаване от заплащането на държавна такса, дължима по предявения от него иск в производството по делото, за сумата над 800 лв. до 1 040 лв., и в частта, с която е оставена без уважение молбата на В. Л. П. – И.а за освобождаване от заплащането на държавна такса, дължима по предявения от нея иск в производството по делото, за сумата над 400 лв. до 1 040 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83 ал.2 ГПК К. Н. И. от задължението за заплащане на държавна такса, дължима по предявения от него иск в производството по т. д. № 120/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен за сумата над 800 /осемстотин/ лв. до 1 040 лв.

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83 ал.2 ГПК В. Л. П. – И.а от задължението за заплащане на държавна такса, дължима по предявения от нея иск в производството по т. д. № 120/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен за сумата над 400 /четиристотин/ лв. до 1 040 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

ВРЪЩА делото на ОС – Плевен за продължаване на процесуалните действия по т. д. № 120/ 2025 г. по описа на съда.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от него на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Велико Търново, 17.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ Н.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000220 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е въззивна частна жалба от К. Н. И. и В. Л. П. – И.а против Определение № 368/ 05.08.2025 г. по т.д. № 120/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е оставил без уважение искането им за освобождаване от заплащането на дължимите за производството по делото държавни такси и разноски. Съдът обсъдил съотношението между доходите на ищците и дължимата от всеки от тях държавна такса без да съобрази, че исковете са предявени като частични и при предполагаемо изменение на същите чрез увеличение на претенциите, дължимата такса ще стане 8 000 лв. и страните не разполагат със средства да я заплатят. Освен това държавните такси нямало да бъдат единственият им разход, а от тях се очаквало с ниските си доходи да заплатят и значителни разноски за поисканите с исковата молба експертизи.

Молят обжалваният акт да бъде отменен и съдът да ги освободи изцяло или поне частично от задължението за внасяне на такси и разноски.

Съдът намира следното: К. Н. И. и В. Л. П. – И.а са сезирали съда с искове по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 26 000 лв. – като частични от по 200 000 лв. Поискали са да бъдат освободени от заплащането на дължимите държавни такси и разноските за производството, във връзка с което са представили декларации за имущественото си състояние, семейното си положение и здравословното си състояние. Видно от същите, ищецът И. – на 25 г. – е неженен, без здравословни проблеми, единственият му доход е трудово възнаграждение в размер на 3 000 лв., заплаща наем за жилище в гр. София в размер на 750 лв. и притежава лек автомобил, произведен 1999 г. В. Л. П. – И.а е без здравословни проблеми, единственият й доход е трудово възнаграждение в размер на 1 1

700 лв., притежава лек автомобил, произведен 2007 г. И двамата нямат задължения за издръжка към други лица. С постановеното по т.д. № 120/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен определение съдът е приел, че при необходими средства за издръжка съобразно актуалните изследвания на синдикални организации от порядъка на 1 526 лв., с оглед доходите на ищците, не може да се счита, че те не разполагат с достатъчно средства за внасяне на държавна такса от по 1 040 лв.

За да прецени основателността на искането на ищците за освобождаване от заплащането на такси и разноски, респ. основателността на частната им жалба, настоящата инстанция съпоставя доходите им с размерите на предявените частични искове и не съобразява евентуално изменение на исковите им претенции чрез увеличаване цената на иска до пълния размер. Едва след упражняване на процесуалното им право да поискат изменение на исковете чрез увеличение, следва да се преценява възможността им да заплатят допълнителна държавна такса. ВТАС намира, че ищците не разполагат със средства, които да им позволяват да заплатят пълния размер на дължимата от всеки от тях държавна такса. Чистият месечен доход на ищцата не надвишава посочената от първоинстанционния съд минималната нетна заплата от 1 526 лв. за издръжка за един работещ по данни на синдикатите и незначително надвишава дължимата държавна такса, което означава, че заплащането й ще накърни необходимата й издръжка. Ищецът получава по-високо трудово възнаграждение, но има доказан разход за наемна цена и не реализира други доходи, при което и за него заплащането на пълния размер ще бъде затруднително. Съдът счита, че средствата, с които разполагат, им позволяват да заплатят част от дължимите държавни такси – ищцата сумата 400 лв., а ищецът – сумата 800 лв. По отношение на евентуалните разноски за производството по делото на настоящия етап на производството не може да бъде формиран извод за основателност на искането за освобождаване от заплащането им. На първо място, все още не е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна, не е ясно дали и кои елементи от фактическия състав на търсената отговорност от ответника са спорни и съответно не е очертан предметът на доказване по делото и не е разпределена доказателствената тежест между спорещите. В този смисъл възникването на задължение за заплащане на разноски и то в тежест на ищците, а не на насрещната страна, е хипотетична възможност. На второ място, дори да приеме, че направените с исковата им молба доказателствени искания за две експертизи са основателни, то разходите за тях се поделят между ищците, а при оспорване механизма на ПТП и възражение за съпричиняване в тях участва и насрещната страна. Освен това размерът на тези разходи на този етап не е ясен, за да се извърши конкретна преценка дали заплащането им е във възможностите на ищците. След допускане на експертизите и определяне от съда на възнаграждението на вещите лица няма пречка ищците да поискат освобождаване от тези разноски изцяло или частично.