Определение № 2184 от 12.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2184 гр. Пловдив, 09.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502189 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.413, ал.2 вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрисконсулт И.Н., срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед №6090/17.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. №11555/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХII граждански състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против В. М. А., ЕГН **********, за следните суми: 926.34 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.11.2022 г. до 12.09.2023 г.; 534.13 лв. – обезщетение за забава за периода 13.09.2023 г. – 02.07.2024 г. и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.07.2024 г. до окончателното изплащане.

Разпореждането се обжалва единствено за първите две суми – за възнаградителна лихва и за обезщетение за забава.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. С подписване на договора за заем заемодателят се е съгласил „Айтръст“ ООД да се задължи солидарно да отговаря със заемателя.

Клаузата на чл.4 от договора за кредит не е неравноправна, като се излагат съображения. Неправилно е приетото, че поръчителството следва да бъде включено в ГПР. Иска се атакуваното разпореждане да се отмени, като въззивния съд да се произнесе по същество.

1

В съответствие с чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.413, ал.2 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Заповедното производство е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника В. М. А. за сумата 3000 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №2652175, сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД; 926.34 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.11.2022 г. до 12.09.2023 г.; 534.13 лв. – обезщетение за забава за периода 13.09.2023 г. – 02.07.2024 г. и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.07.2024 г. до окончателното изплащане.

С разпореждане №19756/09.07.2024 г. съставът на Районния съд е указал на кредитора да отстрани в тридневен срок констатирани нередовности на заявлението. Нередовностите са отстранени в определения от съда срок.

Районният съд е издал заповед №6090/17.07.2024 г. за сумата от 3000 лв., както и разноски по съразмерност – 60 лв. за държавна такса и 33.63 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да отхвърли заявлението в останалата част, излага съображения, че в заповедното производство съдът следи служебно за наличието на неравноправни и нищожни клаузи в договора за потребителски кредит. Прието е, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са надействителни на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като са изложени подробни съображения.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно като краен резултат, макар и съображенията на настоящата инстанция да са по – различни от изложените от състава на районния съд.

2

По делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение.

Отделно от това е представен договор за потребителски кредит №2652175 от 10.10.2022 г. (л.14 гръб и сл.). В чл.4, ал.1 и ал.3 от договора е отбелязано, че се процедира по различен начин в случаите, когато в заявлението е посочено, че ще се предостави обезпечение, както и когато такова няма да се предостави. За настоящия състав е неясно кредитополучателят какво е заявил – ще предостави ли обезпечение или не.

Същевременно в договора за кредит липсва предвидена изрична клауза, с която се предоставя обезпечение, както и вида на същото.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си към кредитодателя, като поръчителят е заплатил сумите. Съгласно чл.4, ал.1 от договор за поръчителство от 10.10.2022 г. (л.18 и сл. от ч.гр.д. №11555/24 г.) поръчителят се задължава при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски кредит. Не са представени доказателства както за наличие на такова поискване, така и, че са платени суми – кога и в какъв размер.

Настоящият състав споделя и извода на състава на районния съд, че по отношение на длъжника са налице неравноправни клаузи – не е ясно какво е наложило сключване на договора за предоставяне на поръчителство, тъй като по договора за кредит е следвало да се заплаща ежемесечно за срок от 24 месеца по 174.81 – 192.51 лв., а по договора за предоставяне на поръчителство – допълнително сумата в общ размер от 2865.40 лв., също ежемесечно, за същия период, съгласно погасителния план. Поръчителят получава единствено права – получава сумата, без за него да съществува какъвто и да е риск, доколкото при изплащане на суми може да ги търси от кредитополучателя. В този смисъл напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд в насока наличие на неравноправни клаузи спрямо длъжника.

Ето защо правилно и законосъобразно първостепенния съд е оставил без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за посочените суми, макар и по различни от изложените от въззивната инстанция съображения. Разпореждането е правилно и 3 законосъобразно и следва да се потвърди.

На страната не следва да се присъждат разноски за настоящето производство.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№6090/17.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. №11555/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХII граждански състав, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против В. М. А., ЕГН **********, за следните суми: 926.34 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.11.2022 г. до 12.09.2023 г.; 534.13 лв. – обезщетение за забава за периода 13.09.2023 г. – 02.07.2024 г.

В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4