Решение № 2779 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2779 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100512566 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 13916 от 14.08.2023 г., постановено по гр. д. № 57340/2022 г. по описа на СРС, 82-ри състав, изменено с определение № 38850 от 26.09.2024 г., постановено по гр. д.

№ 57340/2022 г. в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, е признато за установено по предявените от “Кредит Инс“ АД срещу Н. М. М. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че Н. М. М. дължи на “Кредит Инс“ АД на основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1666, 66 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит "Екстра" № 101891/04.05.2020 г., ведно със законната лихва от 14.04.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 204, 00 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 04.03.2021 г. - 04.12.2021 г. и сумата от 178, 18 лв., представляваща мораторна лихва за периода 05.03.2021 г. - 11.04.2022 г., за които суми е издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20204/2022 г. на СРС, 82 състав , като предявеният иск за възнаградителна лихва е отхвърлен за разликата над уважения размер от 204, 00 лв. до пълния предявен размер от 270, 00 лв.

Със същото решение Н. М. М. е осъдена да заплати на “Кредит Инс“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 597, 37 лв., представляваща разноски за исковото и заповедното производство.

Пак със същото решение “Кредит Инс“ АД е осъден да заплати на адв. Д. Ч. – САК, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата от 40, 44 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство.

Срещу така постановеното решение, в частта с която е признато за установено, че Н.

М. М. дължи на “Кредит Инс“ АД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1666,66 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит "Екстра" № 101891/04.05.2020 г., ведно със законната лихва от 1

14.04.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 204, 00 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 04.03.2021 г. - 04.12.2021 г. и сумата от 178,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода 05.03.2021 г. - 11.04.2022 г., е подадена въззивна жалба от ответника Н. М. М., чрез пълномощника си – адв. Д. Ч., с надлежно учредена представителна власт, с оплаквания за неправилност поради джпеснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Поддържа, че първоинстанционният съд е издал процесната заповед за изпълнение в нарушение на правилото на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Наред с това сочи, че договорът е сключен в противоречие на императивните правила на ЗПК, доколкото са нарушени нормативните изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК, като допуснатите нарушения се изразяват в следното: липса на предоставена преддоговорна информация под формата на европейски стандартен формат; неспазване на изисквания на ЗПК относно формата и съдържанието на договора; липса на информация относно общия размер на дълга, условията на погасяването му и лихвения процент на кредита; липса на погасителен план към момента на подписване на договора. В тази връзка поддържа, че доколкото не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, то процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Моли решението да бъде отменено, като предявените искове бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивно производство.

Въззиваемият – ответник “Кредит Инс“ АД, чрез пълномощника си - адв. Р. Д., с надлежно учредена представителна власт, в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че страните са били обвързани по силата на сключен договор за кредит, който е изготвен в съответствие с изискванията на ЗПК. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдена в обжалваната му част. Претендира разноски.

Решението в частта, с която предявеният установителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 204, 00 лв. до пълния предявен размер от 270, 00 лв., представляваща възнаградителна лихва, не е обжалвано от ответника, поради което и е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит „Екстра“ № 101891/04.05.2020 г. и Общите условия към него, сключен между ищцовото дружество, в качеството на кредитодател, и ответника в качеството на кредитополучател. По силата на 2 процесния договор е уговорено ищецът да предостави на ответника сумата от 2000, 00 лв. за задоволяване на текущи потребителски нужди, срещу поето от кредитополучателя задължение да погаси кредита в срок от 12 месеца, считано от датата на подписване на договора, при уговорен краен срок за издължаване на кредита – 04.05.2021 г. В раздел I, т.

3.1. е предвидено, че дългът по кредита се олихвява с фиксиран годишен процент в размер на 36%, а съгласно т. 3.2. годишният процент на разходите е в размер на 49, 7 %. По силата на т. 4 от договора е предвидено, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант, за гарантиране връщане на вноските по кредита му, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя “такса гарант“, разсрочена към месечните му вноски съгласно приложения към договора погасителен план. Съгласно т. 4.1. дължимите вноски включват главница, лихви и “такса гарант“, като размерът им се определя от размера на отпуснатия кредит, срока, за който е отпуснат и лихвения процент, по който е отпуснат, съгласно погасителен план – Приложение 1, неразделна част от договора.

Съгласно представения погасителен план кредитодателят дължи 12 месечни вноски, с падеж 4-то число на всеки месец и всяка от които в размер на 316, 67 лв., която сума е формирана както следва: 166, 67 лв. – главница, 30 лв. – лихва, 120, 00 лв. – такса гарант.

Така общият размер на дължимата по договора сума е в размер на 3800, 00 лв., от които 2000, 00 лв. – главница, 360, 00 лв. – лихва и 1440, 00 лв. – такса гарант.

В конкретния случай процесният договор е сключен под формата на електронен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР, с оглед на което и по делото на основание чл.

184, ал. 1 ГПК е представен неподписания договор на хартиен носител. При липса на своевременно наведено от страна на ответницата – въззивник възражение за несъществуване на облигационно правоотношение с ищеца и при съобразяване на така представения договор, настоящият състав на съда намира, че като безспорно по делото се установява, че страните са били обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на процесния договор за кредит.

От представената по делото разписка от 04.05.2020 г. за извършено плащане чрез системата за ел. плащания ePay.bg се установява, че сумата от 2000 лв. е преведена от ищеца на ответницата с посочване на индивидуализиращите й белези, както и номера на договора за кредит, с оглед на което съдът намира за установено, че ищецът е изпълнил задължението за предоставяне на парична сума по силата на сключения договор за кредит. За ответницата е възникнало задължение да върне така предоставената парична сума при спазване на предвидения погасителен план, като към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.04.2022 г. е бил настъпил падежът на последната погасителна вноска от дата 04.05.2021 г., като от страна на ответницата по делото не се твърди и не се установява извършването на плащания за погасяване на процесните задължения.

Доколкото в случая ответната страна по спора има качеството на потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 ДР ЗЗП, то в съответствие с чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следва да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора. По отношение на него, освен общите нормативни правила, установени със ЗЗД, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит (ЗПП).

На първо място следва да бъде посочено, че в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от ЗПФУР на потребителя. Съдът приема, че представените по делото писмени доказателства – общите условия към договора, имат характер на частни неподписани документи, които изхождат от ищеца и не са в състояние да обосноват извод, 3 че фактически са били предоставени на ответника и същият се е запознал с тях.

На следващо място - съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като в чл. 19, ал. 2 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът.

В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвиден максимално допустимият размер на ГПР - годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет /основен лихвен процент плюс 10 %/, от където следва, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.