Решение № 4 от 01.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Бургас, 01.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120101849 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Стара Загора срещу М. Н. И., искове за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 857,09 лева, представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в с. ***, с партида № *** за отчетен период от 25.02.2021 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.11.2024 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 276,68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 08.06.2021 г. до 06.11.2024 г., на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че ответникът притежава качество на потребител на ВиК услуги за процесния имот, съобразно ОУ на ищеца. Сочи се, че в процесния период ответникът е потребил доставена, отведена и пречистена вода в процесния обект на потребление, за което са издадени съответни фактури, като ответникът не е заплатил задълженията си по фактурите в 30 дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съобразно чл. 33 ал. 2 от ОУ. Излага се, че предвид неизпълнението от страна на ответника се е породило задължение за обезщетение за забава от падежа на всяка фактура. Поддържа се, че за процесните задължения ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и дадените от съда указания са породили правен интерес за заявителя да предявени настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за 1 неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на облигационно отношение между страните. В условията на евентуалност се прави възражение за погасителна давност.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове.

В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че имотът, находящ се на адрес с. *** е водоснабден.

От служебно извършена от съда справка и представения по делото Нотариален акт № *** г. на нотариус с рег. № 669 на НК се установява, че съпругът на ответницата Г. Ф. И. е починал на *** г. и като негови наследници по закон са останали неговата съпруга – ответницата по делото и двете му деца Д. Г. В. и Ф. Г. Ф., като на 17.05.2022 г. наследниците са продали процесния обект на потребление на трето лице /л. 73/.

Представени по делото са извлечение от информационния масив на ищеца за неплатени задължения на ответницата и фактурите за процесния период /л. 10 – л. 21/.

От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че към момента на изготвяне на заключението незаплатената главница възлиза на 857,09 лева, а незаплатената мораторна лихва – на 300,30 лева /л. 75/.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове ищеца следва да установи в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания, т. е. наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника, в изпълнение, на която ищцовото дружество е доставило ВиК услуги до обекта, титуляр по партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни услуги през процесния период, срещу което има парично вземане от ответника в претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника, и размерът на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението за погасителна давност.

В конкретния случай страните не спорят, че процесният имот е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града. Наличието на открита партида на името н а ответницата манифестира наличието на договорни отношения между страните за предоставяне на ВиК услуги по смисъла на чл. 2 и чл. 3, т. 1 от ОУ на ищцовото дружество.

От представената по делото справка - излечение на частен абонат е видно, че за процесният обект в информационния масив на ищеца фигурира клиентски и абонатен номер на името ответницата. От страна на ответницата не са наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на името й партида за този имот или за отдаване на обекта под наем на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца.

От служебно извършена от съда справка и представения по делото Нотариален акт № *** г. на нотариус с рег. № 669 на НК се установява, че съпругът на ответницата Г. Ф. И. е починал на *** г. и като негови наследници по закон са останали неговата съпруга – ответницата по делото и двете му деца Д. Г. В. и Ф. Г. Ф., като на 17.05.2022 г. наследниците 2 са продали процесния обект на потребление на трето лице /л. 73/. При съставяне на посочения нотариален акт са представени документи, установяващи собствеността върху процесния имот, видно от които е че същият е придобит от ответницата и съпругът през 1982 г. и при липса на данни относно избран режим на лични отношения между ответницата и съпруга съдът приема, че имотът е придобит в режим на СИО. Установи се, че след смъртта на съпруга на ответницата, негови наследници по закон са останали преживялата съпруга и двете му деца, при квота на ответницата в наследството 4/6 ид. ч. Собствеността върху имота не е променяна в рамките на исковия период, което придава качеството потребител на ВиК услуги на ответницата, съобразно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на ищеца.

По отношение на реалното потребление следва да се посочи, че съобразно чл. 22 и сл. и чл. 30, ал. 1 от ОУ ВиК и чл. 30 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер. А отчетът се прави периодично и на място, като резултатът се отразява в електронен карнет.

От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че към момента на изготвяне на заключението незаплатената главница възлиза на 857,09 лева /с отчитане на частично плащане в размер от 22,89 лева/, а незаплатената мораторна лихва – на 300,30 лева /л. 75/.

Съобразно наследствената квота на ответницата (4/6 ид. ч.), дължимата от нея главница възлиза на 571,39 лева, а дължимата от нея лихва – на 200,20 лева.

По изложените съображения и наличието на всички материално-правни предпоставки, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване за дължимост на суми за периода от 25.02.2021 г. до 25.05.2022 г., поради което искът за главница е основателен.

По отношение размера на дължимата главница, доколкото не се оспорва от ответникът вярното изчисляване на дължимата стойност, съдът приема, че същият е в претендираните размери.

Изводът за основателност на исковете, налага разглеждането на своевременно направеното от особения представител на ответника възражение за погасителна давност.

Според чл. 111 б. „в“ от ЗЗД периодичните плащания – каквито се претендират и в конкретния случай, се погасяват с три годишна давност. Според чл. 114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Когато между страните има уговорен срок за плащане изискуемостта настъпва след изтичането му. Според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества /ал. 1/ и задълженията за ползваните услуги следва да бъдат заплатени в 30-дневен срок след датата на фактуриране /ал. 2/. Клаузите уговорени в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ВиК са нищожни, поради заобикаляне на закона – чл. 113, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като с две непротиворечащи на закона клаузи – ал.

1 и ал. 2, фактически кредитора постига забранен от закона резултат – нарушаването на чл.

113 ЗЗД, съобразно който недействително /нищожно/ е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове. Клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ не противоречат на закона, тъй като в ал. 1 е уговорено единствено задължение за ежемесечно фактуриране за ищеца, а в ал. 2 е уговорен срок след изтичането на който се дължи плащане по всяка фактура. Двете клаузи в съвкупност обаче, дават фактическа възможност на ищеца да заобиколи забраната на чл. 113 ЗЗД /независимо дали реално е заобиколил същата, доколкото така формулирани, двете клаузи предоставят на кредитора възможност за заобикаляне/, тъй като същият може да изпълни задължението си за ежемесечно фактуриране по ал. 1, но може и да не го изпълни, като в последния случай ищецът 3 фактически удължава предвидения в закона давностен срок, както е и в настоящия случай.

Процесните две клаузи поставят началото на давностния срок изцяло в зависимост от поведението на една от страните на облигационното правоотношение – кредитора, който може с поведението си едностранно да удължава давностния срок, като за стари задължения издава фактура в много по-късен момент /независимо дали реално го е сторил, достатъчно е, че тези две клаузи му предоставят възможност да заобиколи закона/, с което би се постигнал забранен от закона резултат, поради което на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, тези две клаузи са нищожни и съобразно разясненията на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТО на ВКС, съдът следва да съобрази това служебно. В допълнение следва да се посочи, че с оглед потребителския характер на спора, двете клаузи са неравноправни, поради което – нищожни и поради обстоятелството, че противоречат на Закона за защита на потребителите и правото на ЕС – чл. 143 ЗЗП, съотвено чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата), както и на т. 1 б) от Приложението към чл. 3 от Директивата, въведена в законодателството на България, поради което – задължителна за органи, организации и граждани. Съобразно извода за изначална нищожност на чл. 33 от ОУ на ВиК следва изводът, че задълженията за главница на ответника са възникнали като безсрочни и давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, съобразно чл. 114, ал. 2 ЗЗД.

Изчислени, считано от възникване на задълженията по представените по делото фактури и с оглед датата на подаване на заявлението - 14.11.2024 г., погасени по давност са всички задължения за периода предхождащ 14.11.2021 г. Следователно погасени по давност са задълженията за периода от 25.02.2021 г. до 13.11.2021 г. на обща стойност от 329,02 лева, като непогасени остават задълженията за периода от 14.11.2021 г. до 25.05.2022 г. на обща стойност от 242,37 лева /квотата на ответницата 571,39 лева (с отчитане на частичното плащане от 22,89 лева) – погасената главница от 329,02 лева = на непогасена главница от 242,37 лева/, до който размер искът за главница е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до предявения – следва да бъде отхвърлен.