Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 587 от 01.07.2019, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 4653/2018
Вид
Решение № 587
Подписан
01.07.2019
В сила
27.11.2019
Състав
КАЛИН ТИФОНОВ ТОДОРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 432, ал.1 · Търговски закон
  • чл.79 · Търговски закон
  • чл. 79, ал.1 · Търговски закон
  • чл.86 · Търговски закон

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Враца, 01.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Калин

Тодоров при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 4653 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. с чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД за съществуване на вземане по договор за банков кредит и предявени в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86 и чл.92 от ЗЗД за реално изпълнение на парично задължение по договор за банков кредит от кредитополучател.

В исковата молба ищецът

“Райфайзенбанк (България)” ЕАД, гр.София твърди, че на 14.04.2008 г. между него и ответника В. Т.Р. - кредитополучател, и солидарния длъжник Н.С.Х.е подписан Договор за банков кредит, с който е отпуснат кредит в размер 15 225.00 лева, усвоен на 14.04.2008 г. Съгласно чл. 1 от Договора, кредитът е отпуснат за рефинансиране и потребителски нужди и е с краен срок за погасяване 20.04.2015 г. Поддържа, че Договорът е допълнен и изменен с Анекс № 1 от 08.07.2009 г., сключен между ,,Райфайзенбанк (България)” ЕАД, кредитополучателя В.Т.Р. и солидарните длъжници Н.С.Х.и К.Т.Р.и Анекс № 2 от 10.04.2012 г., сключен между ,,Райфайзенбанк (България)” ЕАД кредитополучателя В.Т.Р. и солидарните длъжници К.Т.Р.и К. Н. Н. Съгласно чл. 4 от Анекс № 2 страните са договорили, че крайният срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит, изменен с Анекс 1 и Анекс № 2, е 20.03.2019 г. Посочва, че в чл.3 от Анекс № 2 страните са уговорили, че кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на СБР за ВGN + 1.7 пункта надбавка годишно. Изтъква, че страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита - при забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължима неустойка - наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10 пункта (чл. 4.4 от договора); наказателната лихва се начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване. Твърди, че в чл. 7 от Анекс № 2 е уговорен начина на погасяване на кредита: една първа изравнителна вноска в размер 67.80 лева, дължима на 20-то число на съответния месец и 78 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер 173.58 лева, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.10.2012 г. до 20.03.2019 г., с приложена годишна лихва, съгласно Погасителен план към Анекс № 2. Поддържа, че е изпълнил всички свои задължения, съгласно подписания договор за банков кредит, последващите анекси и закона. Посочва, че кредитополучателят не е заплатил месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.10.2014г. до 20.11.2017г. включително, с оглед на което и на основание чл.8.1. и чл.9.2. от договора, във връзка с чл. 432 от ТЗ, Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Изтъква, че на 04.12.2017 г. на кредитополучателя В.Т.Р. е обявена предсрочната изискуемост на вземането по договора за банков кредит и двата анекса с писмо с изх. номер ИЗХ-011-36239 от 01.12.2017 г., а на солидарния длъжник К.Н.Н.с писмо с изх. номер И3Х-001-62529 от 12.06.2017 г. и същата е осчетоводена на 04.12.2017 г. Изтъква, че след успешно проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 1948/2018 г., по описа на Районен съд Враца, в негова полза е издадена заповед за изпълнение, по силата на която на длъжника В.Т.Р. и на К.Н.Н.е разпоредено да заплатят на “Райфайзенбанк (България)” ЕАД дължими суми по Договор за банков кредит от 14.04.2008 г., Анекс № 1 от 08.07.2009 г. и Анекс № 2 от 10.04.2012 г. Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника В.Т.Р. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и в приложение на 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът му е указал да предяви иск.

Моли съда, след като се увери в основателността на твърденията му, да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника В.Т.Р. съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор за банков кредит от 14.04.2008 г., Анекс № 1 от 08.07.2009 г. и Анекс № 2 от 10.04.2012 г., а именно: редовно падежирали главници в размер 5 141.16 лева за периода от 20.10.2014 г. до 20.11.2017 г. включително; предсрочно изискуема главница в размер 2 447.31 лева с настъпила изискуемост 04.12.2017 г.; изискуема редовна лихва в размер 689.35 лева, начислена за периода от 23.03.2015 г. до 03.12.2017 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер 1 595.09 лева, начислена за периода от 23.03.2015 г. до 22.03.2018 г. включително и законна лихва за забава за периода от подаване на заявлението в съда - 23.03.2018 г. до изплащане на вземането. При условията на евентуалност - в случай че главните установителни искове по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени частично като неоснователни досежно посочените като предсрочно изискуеми по договор за банков кредит от 14.04.2008 г., Анекс № 1 от 08.07.2009 г. и Анекс № 2 от 10.04.2012 г., моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: редовно падежирали главници в размер 5 141.16 лева за периода от 20.10.2014 г. до 20.11.2017 г. включително; предсрочно изискуема главница в размер 2 447.31 лева с настъпила изискуемост на 04.12.2017 г.; изискуема редовна лихва в размер 689.35 лева, начислена за периода от 23.03.2015 г. до 03.12.2017 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер 1 595.09 лева, начислена за периода от 23.03.2015 г. до 22.03.2018 г. включително; ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Моли също съда да му присъди направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер 450.00 лева, както и да се произнесе относно разноските в заповедното производство.

Ответникът В.Т.Р. ***, в писмения отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че ищецът не е доказал, че има изискуемо вземане против ответника. Поддържа, че по делото не е представен никакъв писмен документ, удостоверяващ получаването на кредит, т.е. предаването на ответника на сумата, определяна като "банков кредит", поради което връщането на такава сума не е необходимо. Посочва, че писмото, с което банката-ищец твърди, че е обявила на ответника кредита за изцяло предсрочно изискуем, е останало невръчено, поради което обявяването на ,,предсрочната изискуемост,, не е достигнало до адресата и не е породило действие спрямо длъжника. Поради това счита за изцяло неоснователни предявените установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК, и по чл. 432, ал.1 от ТЗ и чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.

Счита също за неоснователно и недоказано искането за присъждане на "редовна лихва", тъй като е акцесорно вземане. Възразява и против дължимостта на сумата 1 595,09 лв., определена като наказателна лихва, тъй като същата представлява неустойка, чийто размер е прекомерен и в разрез с добрите търговски практики; не ставало и ясно как е изведен този размер - чрез начисляване на наказателна лихва само върху просрочените вноски или върху целия размер на отпускания кредит. Оспорва изцяло размера на исковите претенции като недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 1948/2018г. на ВРС, намери за установено от фактическа страна, следното:

Установи се делото, че между

“Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр.София, в качеството на кредитор, и В.Т.Р. ***, като кредитополучател и солидарния длъжник Н.С.Х.е подписан Договор за банков кредит на 14.04.2008г., с който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер 15 225.00 лева за рефинансиране на кредитна карта Евролайн и потребителски нужди с краен срок за погасяване 20.04.2015 г. (чл. 1 от договора).

Съгласно чл.4 от договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 7.95%, която представлява СБР за лева (Стойност на базисния ресурс, определен от Банката) + 1.70 пункта надбавка годишно. Според чл.4.4 от договора при забава в плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава — наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от вноска/ за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Съгласно чл.5 от договора кредитът ще бъде погасен на 84 равни анюитетни месечни вноски, всяка една в размер 236, 92 лева, дължими на 20-то число от съответния месец, считано от 20.05.2008г. до 20.04.2015г., съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора. Според чл.9.2. от договора банката има право едностранно, с писмено предизвестие до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва (евентуална наказателна надбавка) и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми.

В чл.10 от договора е уредена автоматична предсрочна изискуемост - при неплащане от страна на кредитополучателя, изцяло или частично, на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-вия ден, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Съгласно чл.11.7 всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка или с телеграма, достигнат до адреса на кредитополучателя, посочен в договора или в уведомлението за промяна на адреса по чл.6.2 по горе.

На 08.07.2009г. между

,,Райфайзенбанк (България)” ЕАД и кредитополучателя В.Т.Р. и солидарните длъжници Н.С.Х.и К.Т.Р.е подписан Анекс № 1 към Договор за банков кредит от 14.04.2008г. Съгласно чл. 2 от анекса страните се съгласяват и приемат за установено, че към датата на подписване на анекса дължимите от кредитополучателя на банката по договора за кредит суми са в размер на: 13 296, 94 лв. - редовна главница; 419, 23 лв. - просрочена главница; 321, 59 лв. - просрочена лихва; 6,65 лв. - наказателна лихва върху просрочена главница и 64,49 лв. - текуща редовна лихва. В чл.3 от анекса е определен крайният срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит - 20.06.2015г. Съгласно чл.5 от анекса кредитополучателят се задължава да изплати на банката усвоената и непогасена част от кредита /редовната и просрочената главница/ в общ размер 13 716, 17 лв. на 70 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер 257.35 лв., дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.07.2009г. до 20.04.2015г. Според чл.6 от анекса страните се споразумяват задължението в общ размер 392, 73 лв.

/по просрочени договорни лихви - 321,59 лв., просрочени наказателни лихви - 6,65 лв. и текущи договорни лихви - 64,49 лв./ да бъде изплатено на две равни месечни вноски в размер 196, 37 лв. в периода от 20.05.2015г. до 20.06.2015г., дължими на 20-то число на съответния месец, т. е. да бъде отложено.

На 10.04.2012г. между

,,Райфайзенбанк (България) ЕАД и кредитополучателя В.Т.Р. и солидарните длъжници К.Т.Р.и К.Н.Н.е подписан Анекс № 2 към договор за банков кредит от 14.04.2008г. Съгласно чл. 1.1. от този анекс страните констатират, че към датата на подписване на анекса дължимите суми са в размер 10 161, 87 лв., от които: 8 183, 95 лв. - редовна главница; 1122, 50 лв. - просрочена главница;

406, 78 лв. -просрочена лихва; 392, 73 лв. - отложена лихва и 55, 91 лв. - наказателна лихва върху просрочена главница. Съгласно чл.2 от анекса страните се съгласяват всички вземания в своята съвкупност да станат редовна главница в общ размер 10 161,87 лв. В чл.3 от Анекс № 2 страните са уговорили, че кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на СБР за ВGN + 1.7 пункта надбавка годишно. В чл. 4 от анекса страните са договорили, че крайният срок за погасяване на всички дължими суми по договора за кредит, изменен с Анекс № 1 и Анекс № 2 е 20.03.2019 г. В чл.6 страните са изразили съгласие, че за периода от 20.04.2012г. до 20.09.2012г., кредитополучателя ще ползва гратисен период, през който ще заплаща само дължимата лихва, а след изтичането му задълженията ще се погасяват съгласно погасителен план посочен в чл. 9. В чл. 7 от анекса е уговорен начина на погасяване на кредита: една първа изравнителна вноска в размер 67.80 лева, дължима на 20-то число на съответния месец и 78 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер 173.58 лева, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.10.2012 г. до 20.03.2019 г., с приложима годишна лихва, съгласно Погасителния план към Анекс № 2. В чл.13 от анекса е уредена автоматична предсрочна изискуемост - при неплащане от страна на кредитополучателя, изцяло или частично, на което и да е парично задължение по анекса в продължение на 90 дни от падежа на това задължение, считано от 91-вия ден, вземанията стават автоматично и незабавно предсрочно изискуеми, а в чл.14 - начина на уведомяване на страните: всички уведомления и изявления във връзка с този Анекс № 2 и с Договора за кредит трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка достигнат до адресите им, посочени в анекса.