Определение № 13667 от 15.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13667 гр. София, 15.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20251100104220 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано пред СРС по иск с пр. осн. чл.30 от ЗН, с който ищцата С. Т. иска да бъде намалено дарението, извършено през 1997г. от наследодателката й Н.А. и нейния съпруг С.А. в полза на ответника Л. Т., до размера, необходим за допълване на запазената й част от наследството на Н.А..

Съгласно приложеното на л. 24 по делото на СРС писмо от СО – дирекция „Общински приходи“ – отдел „ОП Средец/Триадица“ данъчната оценка на жилище с площ от 63,83 кв. м., ведно с мазе, находящо се в гр.

София, ул. „********* /предмета на процесното дарение/, е в размер на 55 074,30 лв.

Като взел предвид изложеното, в определение от 23.08.2024г.

Софийският районен съд е приел, че предмет на делото е облигационен иск, който се формира от стойността на запазената част, тоест най-малко от частта й от данъчната оценка на дарения имот /ако с него се изчерпва наследството/, която в случая възлизала на 25 242,39 лв., при което родово компетентен да разгледа делото е СГС. Със същото определение СРС прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на СГС.

Софийският градски съд не споделя така изложеното от районния съд.

Още в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищцата упражнява и наследеното от нея право на възстановяване на запазена част на нейната майка Н.А. от наследството на нейния съпруг С.А.. Липсва формулиран петитум в посочения смисъл, липсват и наведени твърдения относно това какво е включвало наследството на С.А. към момента на откриването му /който момент също не е посочен/.

СГС е намерил, че изложените нередовности препятстват изясняване предмета на делото, доколкото се констатира несъответствие между изложените фактически твърдения и формулираното искане. Ето защо, със свое разпореждане от 22.04.2025г. СГС е оставил без движение исковата молба, като е дал на страната указания за отстраняване на констатираните нередовности.

1

С молба по делото от 12.06.2025г. ищцата е уточнила, че упражнява правото си на възстановяване на запазена част от наследството на своята майка – Н.А.А., което възлиза на 1/3 ид.част.

Наред с това, тя упражнява и наследеното право на майка й Н.А. на възстановяване на запазена част от наследството на нейния съпруг С.А., което тя не е упражнила приживе и което възлиза на 1/4 ид.ч. Формулиран е петитум за намаляване на процесното дарение до размера, необходим за допълване на запазената част на Н.А. от наследството на С.А., като на ищцата бъде възстановена наследената от нея 1/8 ид. част /съобразно квотата й в наследството, оставено от нейната майка/.

Предявените искове са с пр. осн. чл.30 от ЗН – за намаляване на изрично посоченото дарение до размера, необходим за допълване на посочените запазени части на ищцата от наследството на нейната майка, респ. на майката от наследството на нейния съпруг – което право се упражнява от ищцата в качеството й на наследник, съответно по размер на наследствената й квота и което не е било упражнено приживе от нейната майка.

Исковете нямат за предмет възстановяване на запазената част на ищеца в наследството – това е последицата от евентуалното и м уважаване. Исковете са за намаляване конкретно дарение, до размера, необходим за допълване на запазена част от конкретно наследство /в случая - две различни наследства/, като преобладаващото становище в съдебната практика към момента е, че искът по чл.30 от ЗН е оценяем, като цената се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4, вр. с т.2 от ГПК – от данъчната оценка на недвижимия имот към момента на предявяване на иска.

В конкретния случай, както правилно е приел и районният съд, цената на иска се формира от стойността на запазената част. Неправилно обаче СРС е приел, че е сезиран с един иск, сумирал е посочените от ищцата размери на запазени части /1/3 и 1/8/, неправилно е определел цената на иска и е прекратил производството преждевременно, при нередовна искова молба.

След уточненията, направени от ищцовата страна с молбата от 12.06.2025г., нередовностите са отстранени и е видно, че предявените искове са два, всеки от които с цена – 1/3 от 55 074,30 лв. и съответно 1/8 от 55 074,30 лв., или 18 358,10лв. и 6 884,28 лв.

Ето защо, съдът намира, че СРС неправилно е изпратил делото на СГС.

Всеки от предявените облигационни искове е с цена под 25 000 лв. и съобразно правилото на чл.104, т.4, вр. с чл.103 от ГПК, е подсъден на районния съд. СРС неправилно е прекратил производството и е изпратил делото на СГС, който от своя страна, на осн. чл.122 от ГПК следва да повдигне спор за подсъдност пред общия по-горен съд – Софийския апелативен съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №4220 по описа за 2025г. на СГС, I-30 с-в и ПОВДИГА спор за подсъдност между Софийски градски съд и Софийски районен съд за определяне на компетентния съд, който да разгледа гр. дело № 4220 по описа за 2025г. на СГС.

Делото да се изпрати на Софийския апелативен съд за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3