Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 998 от 01.06.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 590/2021
Вид
Решение № 998
Подписан
01.06.2021
В сила
01.06.2021

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 77 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 339, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 998 гр. Варна , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500590 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба № 269851/08.02.2021г. от Д.Хр.Й., прокурор при РП Варна, срещу Решение № 260182 от 25.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4304/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 48 с-в, с което първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ, да заплати на Р. Т. Ч. с ЕГН ********** , с адрес в гр.

Варна, ул. „.................., сумата от 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) , представляващи имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по ВНОХ №529/2018г. по описа на ВОС, причинени на ищеца в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.

339, ал. 1 от НК, по което Р.Ч. е оправдан, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на присъдата -12.11.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Жалбоподателят намира постановеното решение за неправилно. Счита, че съдът неправилно е ценил приетата по делото фактура като надлежно доказателство, установяващо заплащане на адвокатското възнаграждение.

Твърди, че съдът е следвало да съобрази, че по делото е представена фактура, а не договор за правна защита и съдействие, съгласно изискванията на ЗА.

Сочи, че от представените писмени доказателства – удостоверение за регистрация на адв. А. по ЗЗДС, разпечатка от дневник на продажбите на адвоката, разпечатка от системата на НАП и дневника за покупки и 1 продажби, макар да се установява, че издадената фактура е осчетоводена, не доказва действителното заплащане на хонорара.

Жалбоподателят счита за неправилно и заключението на съда, че в наказателните производства липсва процесуална възможност по искане на насрещната страна да бъде определен по-нисък размер на разноските в частта на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради прекомерност съобразно фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка сочи разрешението дадено в ТР 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д. № 2/2016г. Сочи, че съгласно редакцията на Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към момента на образуване и водене на наказателното производство срещу Ч., доколкото повдигнатото му обвинение е било за престъпление, за което се предвижда наказание от 2 до 8 години, минималният размер на адвокатско възнаграждение за защита е било 800 лв. Навежда, че съгласно представената фактура, претендираната сума от 1200 лева представлява общо дължимо адвокатско възнаграждение от 1000 лв. и 200 лева начислен ДДС. Предвид това, сумата от 1000 лева надвишава с ¼ минималния размер, предвиден в наредбата.

Представителят на държавното обвинение счита, че делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, а процесуалното представителство от адвокат А. се е изразило само в съдействие пред една инстанция и по-конкретно в рамките на две съдебни заседания, първото от които е било отложено. Предвид всичко изложено, жалбоподателят счита, че съдът не само е можел, но и е следвало да не уважи предявения иск в размер по-голям от 960 лв.

В заключение жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното съдебно решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Р.Й. Ч., чрез процесуалния си представител адвокат Й.А., оспорва жалбата. Сочи, че между страните не е спорно, че е било осъществено процесуално представителство по воденото наказателно производство по описа на ВОС. Заявява, че действително по делото не е представен изричен документ, наречен „Договор за правна защита и съдействие“, но уговорката за предоставяне на защита може да бъде обективирана и в друг документ. Намира за достатъчно да е налице упълномощаване на адвоката и извършване на действия по предоставяне на защита, за да се приеме, че е възникнало възмездно мандатно правоотношение между адвоката и клиента. В случая е било представено надлежно писмено пълномощно, от което съдът е приел, че адвокатът е надлежно упълномощен.

Сочи, че по делото е представен редовен първичен счетоводен документ – данъчна фактура, който удостоверява заплащането на уговореното възнаграждение между страните, като във фактурата е указан и начинът на плащане – в брой. Това е удостоверено саморъчно. Намира, че от 2 представената фактура и нейното съдържание ясно се установява волята на страните, а именно предоставяне на правна услуга, която е заплатена и съответно получена, поради което фактурата има характер на договор за правна помощ и съдействие. Твърди, че в представената фактура се съдържат всички основни белези на договора за поръчка, който е възмезден, консенсуален и двустранен. В тази насока сочи, че съдебната практика отдавна се е ориентирала в посока, че е без значение наименованието на документа, а действителната воля на страните.

Твърди, че от представената фактура е видно, че страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., което е отбелязано, че е заплатено в брой, поради което документът има формата на разписка.

Намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за прекомерност на присъденото възнаграждение, като сочи, че в производствата по ЗОДОВ съдът не може на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК по искане на насрещната страна да определи по-нисък размер на разноските в частта за адвокатско възнаграждение в наказателното производство.

Предвид всички изложено в отговора, въззиваемия намира жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира и сторените разноски пред въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, прокурор Ставрев, поддържа въззивната жалба, като сочи, че обжалваното решение е неправилно.

Въззиваемите, чрез адвокат К. поддържа отговора на жалбата, моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Р.

Т. Ч., срещу ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 200 лв., имуществени вреди, представляващи сторени в производството по ВНОХД № 529/2018г. по описана ВОС, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от 12.11.2018г. - датата на влизане в сила на Решение № 286/12.11.2018г. по ВНОХД № 529/2018г. на ВОС -12.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че Прокуратурата на Република България, повдигнала обвинение срещу него, за това че на 18.11.2015г. в гр. Варна, държал боеприпаси за огнестрелно оръжие - 80 броя бойни патрони калибър 9x18 за пистолет „Макаров"; 17 броя ловни патрони калибър 7,60x39 за ловна 3 карабина или автомат „Калашников"; 27 броя бойни патрони калибър 5,45 за автомат „Калашников"; 2 броя патрони с трасиращо действие калибър 5,45 за автомат „Калашников"; 4 броя патрони с калибър 7,62x54R за картечница „Максим" и други оръжия; 1 брой патрон с калибър 8x50 за пушка „Манлихер", без да има за това надлежно разрешение съгласно чл. 56, ал. 1, във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВП, като деянието представлява престъпление по чл. 339, ал.1 от НК. Ищецът сочи, че по образуваното НОХД № 3921/2016г. по описа на ВРС, 37 състав, съдът го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК. По протест на прокурор при Варненска районна прокуратура, с който се иска отмяна на постановената присъда по НОХД № 3921/2016г. на ВРС, 37 състав, е образувано ВНОХД № 1416/2017г. по описа на ВОС, I състав. Въззивният съд, след като разгледал делото постановил Присъда № 10/01.02.2018г., с която отменя присъда № 255/13.09.2017г. по НОХД № 3921/2016г. по описа на Районен съд - Варна, в частта с която подсъдимият е признат за невинен и вместо нея, признава подсъдимия за виновен и му налага наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК отлага с определен изпитателен срок от три години.

Ищецът твърди, че по депозирана от него жалба, присъдата е обжалвана пред ВКС и е образувано касационно дело № 354/2018г. по описа на съда.

Касационният съд, след като разгледал делото постановил Решение № 99/14.05.2018г., с което отменил присъда № 10 от 01.02.2018г. по ВНОХД № 1416/2017г. по описа на Варненски окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Делото след като е върнато се разглежда с нов номер ВНОХД № 529/2018г. по описа на Варненски окръжен съд. Новият състав на въззивния съд, след като разгледал делото и събраните доказателства, приема че следва да потвърди оправдателната присъда, поради което с Решение № 286 от 12.11.2018г. по ВНОХД № 529 по описа на съда за 2018г., потвърждава Присъда № 255 от 13.09.2017г. по НОХД № 3921/2016г. по описа на ВРС, постановена на 13.09.2017г..

Във връзка с повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК и образуваното наказателно дело Р. Т. Ч. е ангажирал адвокат, който да осъществява процесуално представителство, защита и съдействие и заплатил сумата в размер на 1 200 лева.

С оглед на изложеното, ищецът счита, че е налице фактическият състав по чл. 2, ал. 1, т. З, пр.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата, в лицето на Прокуратурата на Република България, за всички претърпени от ищеца имуществени вреди.

В срока за отговор, о тветната страна

ПРОКУРАТУРА НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , чрез ВРП, в срока по чл. 131 от ГПК, е 4 депозирала отговор на исковата молба , в който изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Възразява, че на компенсация по реда на ЗОДОВ подлежат само реално претърпени вреди, а ищеца не е представил надлежни доказателства, че действително е заплатил възнаграждение на адвоката си, респ. и за неговия размер, тъй като по делото не е представен надлежно подписан писмен договор за адвокатска защита.

Предвид това намира, че не е спазено изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗА и съответно възнагражднието не е дължимо.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно от Присъда № 255/13.09.2017г, постановена по НОХД № 3921/2016г. по описа на ВРС, 37 състав, РС Варна е признал Р. Т. Ч. за невиновен по обвинение по чл. 339, ал. 1 от НК. Присъдата е била протестирана.

От Присъда № 10/01.02.2018г., постановено на по ВНОХД № 1416/2017г. по описа на ВОС, е видно, че съдът е отменил присъдата на РС Варна и е признаал подсъдимия за виновен, като му е наложил наказание.

С Решение от 14.05.2018г., Върховният касационен съд е отменил Присъда № 10/01.02.2018г., постановено на по ВНОХД № 1416/2017г. по описа на ВОС, като е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на окръжния съд.

От Решение № 286/12.11.2018г. на ОС Варна, постановено по ВОНХД № 529/2018г. се установява, че окръжният съд е признал подсъдимия Ч. за невиновен по повдигнатото му обвинение, като е потвърдена първоначалната присъда № 255/13.09.2017г. на РС Варна.

По делото е представена Фактура с № 0000000098/08.10.2018г., от която е видно, че Й.К. А. е предоставил услугата „Процесуално представителство, защита и съдействие по ВНОХД 529/2018г. на ВОС, I наказателен състав“, срещу сумата от 1 200 лв. с начислен ДДС. Върху самата фактура с изписан на ръка текст е посочено, че сумата от 1 200 лв. е заплатена в брой на 08.10.2018г. от Р.Ч., и е получена от адвокат Й.К. А..