Определение № 20 от 24.01.2025, Районен съд - Несебър

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Несебър, 24.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Частно наказателно дело № 20252150200028 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 и чл. 243, ал. 4 от НПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2687/28.03.2022 г. на „Андромеда Ин“ ЕООД, ЕИК 102884417, с адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 32, ет. 10, ап. 29, съдебен адрес в гр.

Бургас, бул. „Гурко“ № 61, ап. 6, представлявано от управителя Д.Г.Ч., срещу постановление на прокурор от РП - Бургас вх. № 9267/2022/27.12.2024 г. от 23.12.2024 г. за частично прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП № 304 ЗМ-1358/2022 г. по описа на РУ – Несебър, пр. вх. № 9267/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, водено срещу виновно лице за престъпление по чл. 323, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление, както и за неговата необоснованост. Твърди се, че в хода на проведеното разследване за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК били разкрити обстоятелства, сочещи на престъпления по чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 206, ал. 4 от НК, които се явяват резултатни, но въпреки това прокурорът незаконосъобразно пропуснал да предяви разследването на дружеството по реда на чл. 227, ал. 1 и сл. От НПК, предвид което го лишил от възможността да обективира своите искания, бележки и възражения. Оспорват се приетите от прокурора фактически констатации, като се заявява, че жалбоподателят е инвеститор в Хотел – апартаментен тип „Андромеда“ – к.к. Сл.бряг и собственик на имота, в който е изграден, както и на половината от обектите в хотела. Поради възникнали след 2019 г. неразбирателства с останалите собственици на обекти в хотела се достигнало до натрупване на задължения към ВиК доставчик, вследствие на което жалбоподателят – титуляр на партидата за сградата поискал от оператора преустановяване на водоподаването към сградата. След спиране на водата по неизвестен за жалбоподателя начин партидата за сградата била прехвърлена на нов титуляр, а спрямо дружеството започнало осъществяването на заплахи и психически тормоз от Ю.В.Р. и неговия син В.Ю.В.. Твърди се, че последните осъществявали през годините след 2019 г. хулигански и вандалски действия - разбивали врати на собствени на дружеството апартаменти, подменяли патроните им, крали имущество на дружеството, хвърляли части от оградата, реклами на дружеството и цветя в басейна, рязали и крали захранващи кабели, разбивали асансьори, повреждали датчици на СОТ устройства, пречейки на нормалното функциониране на хотела, рязали растителност, монтирали детска площадка, каравана и батут в имота на дружеството и др.

Посочва се, че група собственици, оглавявана от Ю.Р. и В.В., не заплащали разходи за поддръжка на комплекса и отказвали да възстановят причинените на дружеството щети.

Излагат се твърдения, че по повод установена кражба на мебели и други вещи от ресторанта на дружеството през м.септември 2023 г., жалбоподателят сигнализирал прокуратурата, като противно на посоченото от прокурора в обжалвания акт, откраднатите вещи не се намирали на територията на комплекса. Изразява се несъгласие с изводите на държавния обвинител, че 1 отрязването на тръби в ревизионните шахти на шест стаи на ет. 2 и ет. 3 от 12.12.2022 г. и затапването им следва да се квалифицира като престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК, поради маловажност на случая, като се излагат насрещни аргументи. Отправя се искане за съобразяване от съда, че през м.юни 2022 г. Ю.Р. и В.В. спрели водата към собствените му обекти, а през м.октомври 2022 г. – отрязали и затапили вертикалните щрангове на водопроводната инсталация. В обобщение се моли за цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното постановление и отмяната му с даване на задължителни указания на прокурора.

Като разгледа подадената жалба и взе предвид материалите по делото, съдът намира следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, съгласно чл. 243, ал. 4 и чл. 244, ал.

5 от НПК, но се явява недопустима, поради отсъствие за жалбоподателя на активна процесуална легитимация да обжалва постановлението за частично прекратяване и спиране и наказателното производство.

Съобразно нормата на чл. 243, ал. 4 НПК - постановлението за прекратяване на наказателното производство може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, респективно от ощетеното юридическо лице, а съгласно чл. 244, ал. 5 от НПК – постановлението за спиране подлежи на обжалване от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, като съдът намира, че жалбоподателят не притежава качеството на легитимирано с право на жалба по закон лице.

Процесуалното качество на „пострадал“ е предвидено от законодателя в нормата на чл. 74 от НПК, съгласно която „Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението“. Акцентът, поставен от законодателя за възникване на процесуалната фигура на пострадал, е наличието на вреди от престъплението, т.е. съставомерни такива, които да са преки и непосредствени, а не каквито и да било вредни последици, явяващи се последица от самото деяние. Ето защо, преценката на съда дали е възникнала надлежна процесуална правоспособност за определено лице, е винаги конкретна.

За да се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал, следва да е налице положителен извод за наличието на съставомерни общественоопасни последици или алтернативно - обектът на престъпното посегателство да е свързан с правната сфера на определен правен субект.

В случая, видно от материалите по ДП, наказателното производство е започнало и се води за това, че през месец юни 2022 г. в гр. Несебър, обл. Бургас, в апартаментен хотел „Андромеда“, разположен в кв. „Чайка“ № 265, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно оспорено от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. Производството е образувано въз основа на данни, събрани по преписки рег. №№ 304000-9293/2022 г. и 9267/2022 г. по описа на РУ – Несебър, образувани от своя страна по сигнали на Д.Г.Ч.. В хода на разследването са събрани множество доказателства, че в периода от 2019 г. до м. юни 2022 г. между собствениците на обекти в хотел „Андромеда“ за възниквали множества конфликти и неразбирателства във връзка с поддръжката и управлението на сградата, резултирали в натрупване на задължения за комунални услуги и последователни преустановявания на водоподаването към сградата по искане и чрез действията на различни правни субекти, вкл. жалбоподателя. От представено съглашение /л. 35 от Том 1 на ДП/ е видна договорка от 23.06.2022 г. между дружеството-жалбоподател и В.В. относно екплоатацията на находящ се в имота на комплекса басейн, водоподаването към сградата и разпределяне разходите за потребление на вода, както и ползването на собствени на дружеството вещи – 4 чадъра, 4 маси и пейки за двора, 2 фотьойла с маси за фоайето. От писма на ВиК /л. 54-55 от Том 1 на ДП и л. 57-72 от Том 3 на ДП/ се установява, че към 2022 г. водоподаването към сграда „Андромеда“ не е спирано от оператора, както и че въз основа на решение на КЕВР и по предложение на В.В. на 31.05.2021 г. е извършена промяна на титулярството на партидата за хотела – прехвълено от жалбоподателя към В.В. – и е инициирана процедура за разкриване на вътрешни индивидуални партиди за обектите в сградата. Приобщени са съдебни решения /л. 75-77 от Том 1 на делото; л. 8-17 от Том 3 от делото/, видно от които „Андромеда Ин“ ООД и В.В. са водили спор относно достъпа до помещения и съоръжения в хотела, по който е било образувано дело от 2021 г. пред НРС, 2 приключило на първа инстанция в края на 2022 г. с неокончателно решение в полза на В., а на 16.09.2024 г. – с влязло в сила и недопуснато до касация въззивно решение – в полза на дружеството-жалбоподател. С техническа експертиза /л. 86-93 от Том 1 на ДП/ е установено, че камери за видеонаблюдение в помещение – тип кухня – в х-л „Андромеда“ са заснели влизане и излизане на мъже от помещението на 01.02.2023 г. При оглед на ревизионни шахти за водопроводната инсталация на сградата, находящи се на ет. 2 и в няколко отворени за достъп стаи на жалбоподателя – в процес на ремонт, обективиран в протокол и албум от 20.04.2023 г. /л. 78-84 от Том 1 на ДП/, са установени прерязани и затапени тръби. В хода на ДП жалбоподателят е представил доказателства за заетостта на собствените му обекти в хотела към м.юни 2022 г., за извършени разходи за ключар на 14.02.2023 г., както и за закупуване на патрони от 16.02.2023 г. От събраните свидетелски показания безспорно се установяват наличието на множество спорове в етажната собственост, относно начина на поддръжка и експлоатация на хотела, общите за ползване площи и съоръжения в сградата и имота, както и че голяма част от тях са между законния представител на дружествотожалбоподател и В.В. и Ю.Р..

Като е формирал мотиви за обективна и субективна недоказаност на разследваните деяния, с процесното постановление прокурор при БРП, ТОН, е прекратил наказателното производството, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, а с мотиви за маловажност е спрял същото в частта относно установени данни за престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК, като е дал указания на дружеството-жалбоподател за правото му да подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК в шестмесечен срок от датата на получаване на постановлението.

На първо място настоящият съдебен състав е на становището, че при така воденото наказателно производство за престъпление чл. 323, ал. 1 от НК липсва възможност за възникване фигурата на пострадал или ощетено юридическо лице. До този извод съдът достигна след логическото и систематично тълкуване на посочената за нарушена норма на НК.

Разпоредбата на чл. 323, ал. 1 от НК систематично се намира в Глава Десета „Престъпления против реда и общественото спокойствие“, като има за обект обществените отношения във връзка с функционирането и безпрепятственото развитие на реда и управлението. Т.е. правнозащитимите отношения, засегнати от престъплението „самоуправство“ не включват личността и имуществото на отделни правни субекти – физически и/или юридически лица. В случая противправното деяние се явява самоволното осъществяване на право, а не засягането на чужда правна сфера. Самата формулировка на закона гласи, че престъпление е налице, дори в случай, че осъщественото право е действително принадлежащо на дееца, което идва в подкрепа на развитите до тук съображения, че деянието се явява престъпно, предвид нарушаването на установения ред за осъществяване на правата, а не с оглед засягането на чужда правна сфера.

От друга страна, следва да се отбележи, че принадлежността на предполагаемото право е предмет на установяване в производство по гражданско-правен ред, а не в хода на разследвано престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, с оглед на което съдът намира, че в този конкретен случай не е допустимо да се приеме за възможно причиняването на преки и непостредствени вреди, респ. възникването на фигурата на пострадал/ощетено юридическо лице.

В допълнение, престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК е на формално извършване, не предвижда общественоопасен резултат, който да засяга правната сфера на трети лица, съответно се изключва изобщо възможността за настъпване на съставомерни вреди от реализирането му.

В обобщение на гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Несебър намира, че доколкото твърдените за настъпили вследствие реализирано престъпление по чл. 323, ал.

1 от НК щети/вреди за дружеството-жалбоподател изискват недопустимо изследване на гражданскоправен спор относно принадлежността на предполагаемото право, то същите не може да се приеме да са преки и непосредствени и настъпили в правната сфера на неоснователно засегнато от деянието трето лице, респ. е налице пречка за възникването на процесуална правоспособност на жалбоподателя като пострадало лице /ощетено ЮЛ/ по смисъла на закона, което от своя страна води до невъзможност да бъде реализиран съдебен контрол върху постановлението за частично прекратяване на наказателното производство от 3 прокурора въз основа на така депозираната жалба в посочената част.