Решение № 7108 от 24.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7108 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100510308 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ищцата М. С. А., чрез пълномощника адв. Д. Ф., срещу решение №8387/09.05.2024г., постановено по гр.д. №56038/2023г. по описа на СРС, 38 състав, с което са отхвърлени изцяло исковете на М. С. А. за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №2620238/10.08.2022г. спрямо „Кредисимо“ ЕАД, и за признаване за установено спрямо втория ответник „Ай тръст“ ЕООД, че е нищожен сключеният на 10.08.2022г. договор за поръчителство на задълженията по договор за потребителски кредит №2620238/10.08.2022г.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, и направено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. В жалбата се поддържа, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че ответниците не са свързани лица. От Търговския регистър било видно, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД, като седалището и на двете дружества било на един и същи адрес. С договора за поръчителство „Кредисимо“ ЕАД било овластено да приема вместо поръчителя 1 възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, като тази свързаност обуславяла извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя. От анализа на клаузите на двата договора било ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице – поръчител. Двата договора следвало да се разглеждат като едно цяло, като тази обвързаност се установявала и от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице – поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Бил формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗПК. Липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит била основание за нищожността му. Позовава се на практика на СЕС, според която правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго освен това, което потребителят е получил по него.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор по жалбата от насрещните страни „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от М. С. А. срещу „Кредисимо“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 2620238 от 10.08.2022г., и срещу „Ай Тръст“ установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за поръчителство от 10.08.2022г.

По така предявените установителни искове в доказателствена тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и съдържанието на уговорката на чл. 4.1 от него, а също така и сключването на договора за предоставяне на поръчителство. В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че са изпълнени изискванията на закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че клаузата на чл. 4.1 от договора е индивидуално уговорена, респективно възраженията срещу релевираните доводи за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство.

Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните по делото, че между „Кредисимо“ ЕАД като заемодател и М.

С. А. е сключен на 10.08.2022г. процесният договор за потребителски кредит №2620238 в размер на 6000 лева, при посочен лихвен процент 20% и ГПР 21,94%. В чл.4, ал.1 от договора за кредит е предвидено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението (i) да предостави на Кредисимо банкова гаранция съгласно 3 общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице – поръчител, в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата на предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.

Представен е и договор за предоставяне на поръчителство, сключен на същата дата между „Ай тръст“ ЕООД и М. С. А., с който дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит.

Процесният договор представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици приложение намират изискванията на специалния закон – ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според посочената разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Процесният договор за кредит формално отговаря на тези изисквания, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя.

Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения.

Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя 4 се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Съдът намира, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.

Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Съгласно договора за предоставяне на поръчителство възнаграждението по този договор е в размер на 4769,08 лева, платимо разсрочено на вноски, и се дължи на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. В чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора е предвидено, че потребителят има право да заплаща възнаграждението по следните начини: по банкова сметка на поръчителя /която не е посочена в договора и приложението към него/; или по банкова сметка на „Кредисимо“ ЕАД с посочен номер или по начините, установени в договора за потребителски кредит, за плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Посочено е, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на поръчителя за плащане на възнаграждение по този договор съгласно ал. 4, т. 2 и всички други вземания на поръчителя по този договор. В случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

Договорът за предоставяне на поръчителство е сключен въз основа на 5 клаузата на чл.4, ал.1 от договора за паричен заем №2620238, сключен между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД, поради което двата договора следва да бъдат разглеждани в тяхната взаимовръзка. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство. От служебно извършена справка в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.