Решение № 17 от 05.02.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. В. 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.Н Д. Н. при участието на секретаря А. А.. Т. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело № 20211300500437 по описа за 2021 година

С Решение №343/23.07.2021г. по гр.д.№ 2372/2020г. по описа на ВРС е прието за установено по отношение на ответника „Ф. И. А.“ ЕООД, с оглед събраните в производството доказателства, че ищецът М. КЛ. АТ. не дължи на дружеството изпълнение- плащане по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 164/2011г. по описа на ВРС, с който същата е осъдена при условията на солидарност да заплати сумите 17 235.00 лева просрочена главница, 1 755.79 лева, представляваща лихва за периода 15.05.2010г. до 28.12.2010г. , 379.82 лева разноски за държавна такса, както и законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2010г. до изплащане на вземането, и който изпълнителен лист е основание за образуване на изпълнително дело №1096/2020г. по описа на СИС при ВРС, поради погасяване на вземанията по давност.

Прието е от съда, че длъжникът по изпълнителното дело има правен интерес, като се позовава на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производство, по което е издадено изпълнителното основание, и това е изтекла в негова полза погасителна давност. Излага се от съда, че от приложените изп.д. № 1039/2012г. и изп.д.№ 1096/2020г. по описа на СИС при ВРС се установява, че за вземанията е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№164/2011г. по описа на ВРС и е издаден изпълнителен лист, основание за образуване на изп.д.№ 1039/2012г.

Установено е, че последното изпълнително действие, извършено по делото по отношение на ищцата е на 07.07.2015г., когато е постъпила молба с искане за 1 запор на сметките на всички длъжници и опис на движими вещи в домовете им. Тези действия обаче не са осъществени спрямо длъжника А..

Изпълнително дело № 1039/2012г по описа на СИС при ВРС В. е прекратено поради бездействие на взискателя в продължение на две години - чл.433, ал.1, т.8 ГПК, и е образувано изпълнително дело №1096/2020г. С оглед изложените мотиви е прието, че от 07.07.2015г. до образуването на 23.09.2020г. на изп.д.

№ 1096/2020г. е изтекла петгодишната погасителна давност. Сочи се, че предприетите по отношение на останалите солидарни длъжници изпълнителни действия не прекъсват давността по отношение на длъжника А..

Срещу решението е подадена жалба от „Ф. И. А.“ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.С. против решение от 23.07.2021г. по гр.д.

№2372/2020г. по описа на РС В., с което претенцията на М. КЛ. АТ. е уважена. Сочи се, че решението е неправилно, необосновано и противоречиво, като е нарушен материалния и процесуалния закон.Твърди се, че мотивите интерпретират превратно и неправилно установените по делото факти. Погрешно съдът е заключил според жалбоподателя, че през 2016 година няма искано и насрочено изпълнително действие по изпълнителното дело срещу въззиваемата А.. Сочи се, че давността е прекъсната, тъй като за 20.09.2016г. е насрочен опис на движими вещи, което е видно от изпълнителното дело. Същият не е осъществен поради искането на самия взискател, с оглед възможността за преговори за извънсъдебно погасяване на дълга. Излага се, че изпълнително дело №1039/2012г. по описа на СИС при ВРС е образувано на 02.03.2012г. при действието на ППВС 3/1980г., поради което с образуването на делото давността е прекъсната и не тече, докато трае изпълнителното производство. Твърди се, че взискателят не е бездействал, а редовно е искал провеждане на изпълнителни действия. Така, на 01.07.2015г. е подадена молба до ДСИ за запор на банковитe сметки на длъжника и насрочване на опис на движими вещи в дома и. Такъв е насрочен за 16.08.2016г. и впоследствие за 20.09.2016г. Излага с, че искан eто на взискателя за извършване на изпълнителното действие прекъсва давността, като започва да тече нов срок. Сочи се, че преди изтичане на петгодишния срок с молба от 23.09.2020г е образувано ново изпълнително дело №1096/2020г., по което е поискано налагане на запор по отношение на длъжника, което е прекъснало давността. Сочи се и допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който без да има оспорване от страна на ищеца е приел, че печатът на гърба на изпълнителния лист с посочена дата на последно изпълнително действие, е недостоверен и няма доказателствена удостоверителна тежест. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска, както и присъждане н направените разноски в двете инстанции.

Въззиваемата, в отговор излага, че въззивната жалба е неоснователна.

Сочи, че липсва изпълнително действие през 2016г., което да е прекъснало течението на давността. На посочените дати от въззивника - 16.08.2016г. и 20.09.2016г. липсва разпореждане за насрочване на опис в дома на длъжника А., както и че същата не е получавала призовка за насрочен опис на посочената дата 01.08.2016г. Сочи, че последното извършено от взискателя 2 действие е подадена молба от 01.07.2015г. с искане да бъде наложен запор на банкови сметки и опис на движими вещи, но такива действия не са предприети. След тази дата по отношение на длъжника други изпълнителни действия не са предприемани. След изтичане на две години изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, съгласно чл.433, ал.1,т.8 ГПК.

Още с излага, че съгласно ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС, при прекратено изпълнително производство по силата на закона, давността за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, в случая по отношение на въззиваемата това е датата 01.07.2015г., от която е започнала да тече нова погасителна давност. Сочи се, че към датата на образуване на изпълнително дело №1096/2020г. вземането на взискателя към длъжника е било погасено по давност. Позовава се на разпоредбата на чл.125, ал.1 ЗЗД, според която давността тече, спира и се прекъсва за всеки от длъжниците поотделно. Допълва, и че съгласно т.10 от посоченото ТР, самото насрочване на опис, без извършването му, не прекъсва давността. Отбелязва се, и че посочения опис на посочените две дати не е извършен по искане на взискателя, но е и насрочен по отношение на останалите длъжници, не и по отношение на въззиваемата в настоящото производство. Моли решението да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноските във въззивното производство.

Видинският окръжен съд, като взе предвид въззивната жалба и отговора и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск от М. КЛ. АТ. с ЕГН:********** против „Ф. .И А. ЕООД, с искане да се признае за установено, че не дължи на дружеството изпълнение - плащане по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№164/2011г.по описа на ВРС, с който същата е осъдена при условията на солидарност да заплати сумите 17235.00 лева просрочена главница, 1755.79 лева, представляваща лихва за периода 15.05. 2010г. до 28.12.2010г., 379.82 лева разноски за държавна такса, както и законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2010г. до изплащане на вземането, и който изпълнителен лист е основание за образуване на изпълнително дело №1096/2020г.по описа на СИС при ВРС, поради погасяване на вземанията по давност и за присъждане на разноски в производството.

Ответникът оспорва иска в отговор на исковата молба, като твърди, че течението на давността е прекъсвано, с оглед предприетите срещу длъжника изпълнителни действия, поради което и не е изтекъл давностния срок. Иска се отхвърляне на претенцията и заплащане на разноските.

От страните не са сочени и събирани доказателства пред въззивната инстанция.

С оглед изложеното от страните и събраните по делото доказателства, Окръжен съд - В. приема за установено следното от фактическа страна:

Въззиваемата е страна - в качеството на поръчител, по договор за потребителски кредит №81400КР-АА-4122/27.03.2008г., сключен между „Ц.

3

К. Б.“АД и кредитополучател В. С. А.. За вземанията по договора в полза на „Ц. К. Б.“АД е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.01.2011г. по ч.гр.д.

№ 164/2011г. по описа на ВРС и изпълнителен лист от същата дата.

С договор за цесия №03 от 29.12.2010г. Ц. К. Б.“АД е прехвърлила на „И. А.“ ЕООД вземанията по договора, видно от същия и приложение №1 към него със списък на кредитополучателите, за което въззиваемата е уведомена лично на 01.02.2011г.

Въз основа на посоченото изпълнително основание по молба на „Ц. К.

Б.“АД на 19.03.2012г. е образувано изпълнително дело № 1039/2012г. по описа на ДСИ при ВРС. На 20.03.2012г. е изпратено съобщение до ТД на НАП В. за информация за публични вземания на длъжника А.. На 20.03.2012г. до същата е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена лично на 06.04.2012г. С Постановление от 27.07.2012г. на ДСИ е конституиран като взискател по делото „Ф. И. А.“ ЕООД, за което длъжникът е уведомена на 27.08.2012г., видно от писмо от същата дата с приложения.

На 24.09.2012г. с постановление на държавен съдебен изпълнител е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника- въззиваем в настоящото производство и е изпратено запорно съобщение до работодателя.

С разпореждане от 08.02.2014г. на ДСИ е насрочен опис на движими вещи на длъжниците за 26.02.2014г.,за което същата е уведомена 18.02.2014г. На 21.02.2014г. по делото е постъпила молба с доказателства от М. Е. А. – съпруг на длъжника, в която е изложено, че жилището, както и находящите се в него движими вещи са собственост на същия, тъй като са закупени преди сключване на брака.

Видно от протокол от 26.02.2014г. описът не е осъществен, възражението на А. е уважено, и е постановено по отношение на длъжника да не се изпращат призовки за други дати за опис. С молба от 01.07.2015г., постъпила на 07.07.2015г, взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците и опис на движими вещи. С протокол от 21.07.2016г. е насрочен опис на движими вещи за 16.08.2016г. по отношение на останалите длъжници. По отношение на М.А. опис не е насрочен . С разпореждане от 29.07.2016г. е уважена молбата на друг от длъжниците за отлагане на описа и е насрочен нов опис за 20.09.2016г. Призовка до длъжника А. не е изпращана.

С молба от 20.09.2016г. взискателят е поискал да не бъде извършван насрочения опис, която молба е уважена от държавния съдебен изпълнител, видно от разпореждане от същата дата.

С молба от 21.03.2019г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците, която е оставена без уважение с разпореждане от 30.04.2019г., поради невнасяне на държавна такса за извършване на изпълнителното действие.

С постановление от 28.05.2020г. на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК, производството по изпълнително дело №1039/2012г. СИС при ВРС е 4 прекратено.

С разпореждане от 23.09.2020г. на основание същия изпълнителен лист от 26.01.2011г. е образувано ново изпълнително дело №1096/2020г. по описа на службата.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, Окръжен съд-В. прие за установено следното от правна страна :

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на първоинстанционното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Разпечатката съдържа 39 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/402a23d0-5415-4f5f-993d-0514ae4d65fe