Решение № 1058 от 11.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. Варна, 11.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110201442 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Б. Б. П. чрез адв. Н. А. против НП № 23-0439-001153/22.08.2023 г. на Началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна , с което на основание чл. 175а ал.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б т.2 от ЗДвП.

В жалбата се излага становище, че НП е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че е налице разминаване в описаната в НП и АУАН фактическа обстановка, с което е ограничено правото на защита на наказаното лице, доколкото АУАН сочи за „повторно извършено деяние“, което обстоятелство не е налице в съдържанието на НП,. че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се фактическата обстановка. Излага се становище, че твърдяното нарушение не е описано пълно и точно, доколкото е използвано за описанието му понятие – дрифт, което не е познато на българското законодателство. Предвид неясното и неконкретизирано описание на нарушението, според въззивника, АУАН и НП са издадени в несъответствие с изискванията на чл. 42 т.4 и т. 5 и чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН. Твърди се, че описанието на деянието в АУАН и НП е бланкетно, като същото възпоизвежда почти дословно текста на чл. 104б т.2 от ЗДвП, без да са изложени 1 релевантни обстоятелства, които да обуславят извод, че въззивникът е използвал пътя с други цели, освен в съответствие с неговото предназначение – за превоз на хора и товари. Навежда се доводът, че анализът на нормата на чл. 104 т.2 от ЗДВП установява, че съставомерността на нарушението е обусловена и от наличието на специфична цел – използването на пътищата с цел, различна от тази за превоз и товари, като тази цел следва да намери своето отражение при надлежно описание на деянието, което не е сторено в случая. В жалбата се излага твърдение, че не е налице установено по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от водача нарушение, като не е изяснена безспорно причината за извеждане на автомобила от посоката му на движение. Сочи се като допуснато съществено процесуално нарушение липсата на подпис върху разписката за връчване на НП. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, както и да се присъдят в полза на въззивника сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и с адв. А., която поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи и претендира присъждане на сторените по делото разноски в полза на въззивника. Представя писмени бележки, в които се поддържат доводите в жалбата и се навеждат аргументи за наличие на съществени противоречия в показанията на актосъставителя и свидетеля по акта досежно извършената проверка.

Според процесуалния представител на въззивника, от събраните в хода на съдебното производство доказателства не се установява безспорно нарушението описано в оспорваното НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от процесуалния представител на въззивника – юк Л., с което се оспорва депозираната жалба като неоснователна и се навежда твърдение, че оспорваното НП е правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния и процесуалния закон. Релевират се аргументи, че при ангажиране отговорността на водача не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП отговарят на формалните законови изисквания, като и в двата акта са посочени датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Според процесуалния представител на въззиваемата страна, е налице пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, правилно е определена квалификацията и правилно е приложена санкционната норма. се оспорва жалбата, излагат се доводи по същество на жалбата и се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи се, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, поради което липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Претендира се въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, да се потвърди обжалвания санкционен акт като правилен и законосъобразен и на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН да бъде присъдено 2 юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Варна.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.07.2023 г. в 02.01 ч. въззивникът управлявал личния си автомобил – л.а.

БМВ 320 ЦИ с рег. **** в гр. Варна по бул. Константин и Фружин. На кръстовището с бул. Трети март в посока кметство „Владиславово“ същият извършил дрифт, като с извършването на рязка маневра преднамеренно извадил автомобила извън контрол чрез презавивИ.е, довело до загуба на сцеплението на гумите на автомобила.

Извършената маневра била възприета от полицейските служители при Трето РУ при ОД на МВР-Варна – свид. И. А. и свид. Б. П., които осъществявали служебните си задължения като дежурен полицейски екип в района на посоченото кръстовище.

Същите последвали въззивника със служебния автомобил, с включен светлинен и звуков сигнал, но последният не спрял управлението на превозното средство, а продължил движение и впоследствие отбил автомобила в пресечка на бул. Трети март, след което спрял в близост до портала на СУ“Пейо Яворов“ – Варна.

Междувременно въззивникът напуснал превозното средство, съотв. полицейските служители предприели проверка на същия. Последният първоначално отрекъл да е управлявал процесния автомобил, но впоследствие признал, че същият е негова собственост и е осъществил управление на превозното средство непосредствено преди спирането му. Обяснил, че извършената от него опасна маневра е в резултат на емоционална реакция.

При така установените факти свид. И. А. съставил на въззивника АУАН № 230439-001153/22.07.2023 г. за извършено нарушение на чл. 104б т.2 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено от Началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна обжалваното НП № 23-0439-001153/22.08.2023 г., с което за установеното нарушение на основание чл.

175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника с налагането на административни санкции „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – И. А. и свидетелят по акта – Д. К.. По искане на процесуалния представител на въззивника, в качеството на свидетел е допуснат Д. А.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

3

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .

Наказателното постановление № 23-0439-001153/22.08.2023 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на Трето РУ при ОД на МВР – Варна , видно от заповед № 1632-515/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът не споделя доводите на въззивника за неясно описание на нарушението.

В АУАН и в НП е описано и в какво се е изразявало конкретното неправомерно ползване на пътя и само като допълнително пояснение е посочено че тези действия, свързани с управлението, вследствие на които е осъществена опасната маневра съставляват "дрифт". Добавянето на това наименование като пояснение в обстоятелствената част на АУАН и на НП не създава неяснота за какво е обвинен извършителя и за какво се ангажира отговорността му, а напротив - предвид ноторно известния факт за налагането му като нарицателен термин за съответната техника на шофиране, е допринесло за допълнителна яснота у извършителя за деянието, за което е привлечен към отговорност. Съдът намира, че липсата на изрична легална дефиниция за тези деяния /умишленото поднасяне на автомобили с висока скорост чрез "презавИ.е" и загуба на сцеплението на задните гуми при влизане в завой или в прав участък/, не следва да води до извод за несъставомерността им, предвид наличието на обща санкционна норма, която обхваща елементите на техния състав - чл. 175а ал. 1 от ЗДвП, като се съобрази и засилващата се обществената опасност на същите, вследствие на зачестилото им осъществяване и общоопасните последици, свързани с тях.

Не съставлява съществено процесуално нарушение липсата на подпис в разписката за връчване на НП. Съгласно трайната съдебна практика, неднадлежното връчване на обжалвания акт не опорочава административно-наказателното производство, а е релевантно за датата на влизане в сила на този акт.

Административно-наказателното производсво не е опорочено и с допуснатата 4 техническа грешка при изписване в текста на АУАН, че деянието е извършено повторно, което е и причината за разминаването между обстоятелствената част на АУАН и НП, видно от разпита на свид. К.. Въпреки така установената техническа грешка, предвид достатъчно точното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и правилно посочените нарушени законови разпоредби съобразно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, волята на административно наказващия орган е ясно и недвусмислено обективирана в НП, поради което и доколкото в обжалваното НП е описано по-леко наказуемо нарушение при отсъствие на квалифициращо обстоятелство – повторност, не е било нарушено правото на защита на санкционираното лице.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени на пътищата, като е безспорно, към това понятие се отнася и процесния пътен участък.

Съдебната практика е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавИ.е и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т. нар. "дрифт", като еманация на използването на пътищата не по предназначение.