Определение № 3870 от 04.12.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3870 гр. София, 04.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20238002104823 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №1065 от 18.08.2023г. на Т. П. К., ЕГН [ЕГН], Н. Ц.

К., ЕГН [ЕГН] и В. Т. П., ЕГН [ЕГН] против РЕШЕНИЕ № 411/07.07.2023 г., постановено по в. гр. д. №118/2023 година по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение №8068/02.12.2022г. по гр. дело № 500/2021 година по описа на Районен съд Петрич, с което е признато по отношение на ищците Н. Й. К. и Л. А. К., че първите двама жалбоподатели не притежават правото на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място]-предназначение- гараж в сграда, както и, че третата жалбоподателка не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №... по КККР на [населено място] и на основание чл. 537, ал. 2 от ПГК е отменен нотариален акт вх. Per. № 174/13.09.2019 година, акт № 190, том VI, дело № 931/2019 година по описа на Служба по вписванията - [населено място]. Касаторите считат въззивното решение за неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Считат за неправилни изводите на въззивния съд, че е налице идентичност между процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор №.... и посочения в нотариалния акт за учредяване на суперфиция №9, том 1, дело №8/1991 година на Районен съд - Петрич, както и че на основание чл. 92 от ЗС не е доказано правото им на собственост върху процесната пристройка. Твърдят, че тя /с посочения идентификатор/ представлява именно пристройката, за изграждането на която са се задължили в нотариалния акт за суперфиция, а гаражът, които е следвало наследодателят на ответниците да изградят никога не е бил изграждан и към настоящия момент все още не е изграден. От момента, в който те са изградили пристройката на първия етаж, синът им Й. К. е имал възможността да пристрои гараж към жилищната сграда, като от доказателствата е установено, че последният, а 1 впоследствие и неговите наследници не са извършили този строеж. Считат, че съдът неправилно е приел, че наследодателят на ответниците е упражнил учреденото му право на суперфиция. Той въобще не е изградил гараж, поради което нито той, съответно неговите наследници не са могли да придобият собствеността му на това основание. На следващо място излагат, че договорът за учредяване на право на пристрояване и надстрояване е бил сключен през 1991 година, като строителството по новоизградената сграда е завършило през 1992 година, т.е. към момента на учредяване на правото на пристрояване и надстрояване в имота не е съществувала сграда, което прави договора за учредяване на суперфиция нищожен поради липсващ предмет. Към датата на учредяване правото на пристрояване на обекта „гараж“ вече са били изготвени проектите на новата сграда, в която не е имало проектирано изграждането на гараж, за да може да се приеме, че е налице идентичност между някое от помещенията в изработения архитектурен проект и гаража съгласно учреденото право на строеж, идентично с процесния самостоятелен обект. Твърди се, че от събраните доказателства се установява, че само първият касатор е извършвал строителни работи и е възлагал извършването на такива на трети лица, като единствено и само на него са издавани строителни книжа и разрешение за строеж. На трето място се излага, че съдът неправилно е приел, че изградената нова сграда в имота е била идентична със старата сграда, като не е изследвал въпроса за липсата на сходството между премахнатата и новоизградената жилища сградата. Не е взел предвид също, че когато изградените сгради въз основа на учредено право на надстрояване и пристрояване надвишават установените с регулационния и застроителния план размери, то изграденото в повече е собственост на собственика на земята. Оспорва се и извода, че издадените строителни книжа и разрешения за строеж имат отношение единствено и само за законосъобразността на строежите, но не и за правото на собственост върху същите. Считат за неправилни изводите на съда, че процесният самостоятелен обект с идентификатор № .... представлява посочения в договора за суперфиция обект „гараж“. Твърдят също, че са придобили правото на собственост върху процесния самостоятелен обект по силата на приращението. Излагат, че всичко изградено, извън предвидения интензитет на застрояване не представлява част от учреденото право на строеж и собствеността се придобива от собственика на земята, а именно първите двама касатори, които са били собственици на земята към момента на изграждане на сградата. На следващо място се излага, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивната инстанция не е обсъдила възраженията за нищожност на договора за суперфиция доколкото към момента на сключването му не е била налице съществуваща сграда в процесния имот. Касаторите считат също, че въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение по чл. 272 от ГПК, е допуснал смесване на фактическа обстановка с правни изводи. Излагат, че липсва анализ на доказателствата, тъй като ако въззивният съд е бил съобразил всички събрани по делото доказателства и обсъдил в тяхната взаимовръзка, то би стигнал до извода, че в хода на производството жалбоподателите са доказали правото си на собственост върху процесния самостоятелен обект. На последно място се твърди, че атакуваното решение е постановено при нарушение 2 на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви. В заключение се моли решение №411/07.07.2023 година, постановено по в.гр.д. № 118/2023 година по описа на Окръжен съд - Благоевград да бъде отменено като на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия. Ако бъде счетено, че не са налице условията по чл. 293, ал. 2 от ГПК, жалбоподателите молят да се постанови решение, с което да се отмени като неправилно обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове, както и да им бъдат присъдени разноските за всички съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите посочват, че е налице основанието за допустимост на касационната жалба по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, а именно произнасяне по въпроси, които са решени от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС по същите въпроси. Формулирани са следните въпроси:

1. Кои административни актове или строителни книжа определят начина на ползване и вида на съответната сграда или самостоятелен обект? Този въпрос се поставя предвид изводите на въззивния съд, че според плановете и проектите на сградата самостоятелният обект, предмет на настоящото производство, не представлявал гараж, а складово помещение с тухлена стена и прозоречна дограма, но въпреки това е приел, че именно това помещение представлява гараж, за който е било учредено право на пристрояване на наследодателя на ответниците. Твърдят, че изводът на съда, че е налице идентичност между самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...... и посочения в нотариалния акт за суперфиция обект „гараж — обект на право на пристрояване е постановен в противоречие с приетото в съдебната практика, изразена в Решение № 261 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3777/2013 г. на ВКС, съгласно която „ Функционалното предназначение е основна кадастрална данна в имотния регистър за самостоятелния обект в сграда, съгласно чл. 27 ЗКИР при условията на Наредбата по чл. 31 от ЗКИР“. 2. Налице ли е реализирана суперфиция на обект на правото на пристрояване при положение, че не е изграден обекта, за който тя е учредена?

Доколкото по делото е спорен въпросът, дали учредената суперфиция за изграждане на гараж е годно право основание наследодателя на ищците да придобие правото на собственост върху изградена постройка, която по своето предназначение представлява склад. Този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, изразена в Тълкувателно решение №1 от 04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ВКС, според което „Смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж", употребено в чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. “ 3. При липса на уговорени параметри на суперфицията и при направено възражение за придобиване по давност на процесния самостоятелен обект по силата на приращението, длъжен ли е бил съдът служебно да изследва съответства ли този обект с параметрите по застроителния и регулационен план към 1991 година на конкретния поземлен имот? Твърди се, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №602/26.06.1993г. по 3

[населено място] №165/92., в което се дават разяснения относно прилагането на чл. 92 от ЗС и чл. чл. 98 от ЗС, като се прави разлика между пристрояване и разширяване към самостоятелен обект и пристрояването на изцяло нов самостоятелен обект в сграда.

Касаторите считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като са налице въпроси, които са решени от въззивната инстанция, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като се формулира следния въпрос: Допустимо ли е да се учреди право на пристрояване и надстрояване при липсваща основна сграда и налице ли е нищожност в хипотезата на липсваща основна сграда, която ще бъде пристроявана и надстроявана? На последно място се излага, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.

280, ал. 2, предложение последно ГПК. Твърди се очевидна неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, тъй като пороците при възприемане на фактическата обстановка от съда, при анализа на доказателствата и извеждане на правните изводи е в толкова тежка степен, че е налице нарушение на чл. 121 от Конституцията на РБ.

Решението е очевидно неправилно и поради нарушение на съдопроизводствените правила, като са нарушени основни принципи на гражданския процес, като принципа за законност (чл. 5 от ГПК), правото на безпристрастен съд (чл. От 22 ГПК), принципа за равнопоставеност на страните (чл. 9 от ГПК), както и изискването за мотивиране на съдебните актове.

В писмения отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по жалбата- Н. Й. К. ЕГН [ЕГН] и Л. А. К. ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си представител адв. В. П. изразяват становище за липсата на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, поради което молят жалбата да не бъде допускана до касационно разглеждане.

Излага се, че трите формулирани въпроса не са относими към правния спор и представляват нови твърдения на страната пред касационната инстанция. Твърди се, че сочените основания за допустимост по чл. 280, ал.2 ГПК също не са налични, тъй като въззивното решение е правилно и не страда от пороци. Изложените от касаторите оплаквания са за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, но само с изброяване на общи принципи в гражданския процес и неподкрепени с факти относими към конкретния правен спор. Твърди се, че приложената съдебна практика не е относима към правния спор. По изложените съображения, ответниците молят депозираната жалба да не се допуска до касационно обжалване, а в случай, че бъде допусната- да бъде приета за неоснователна, и се потвърди въззивното решение като правилно и законосъобразно. Излагат също, че касаторите навеждат нови за производството твърдения, а именно - че липсва идентичност между процесния СОС *** и посочения в нотариалния акт за суперфиция обект „гараж", / досега безспорно обстоятелство/; липса на идентичност между старата и новоизградената сграда /обстоятелство извън предмета на доказване до момента/, както и правят възражение за нищожност на суперфицията поради липса на предмет, което е недопустимо да се прави за първи път пред касационната инстанция. Твърдят също, че още в отговора си на исковата молба, касаторите признават, че процесният гараж е обектът, за който е учредено право на строеж, но са оспорили, че синът им е придобил правото на 4 собственост върху него, единствено и само поради това, че името на суперфициера не се съдържа в строителната документация. Излага се също, че възражението за нищожност на суперфицията поради липса на предмет се прави за първи път пред касационната инстанция, поради което няма как това да представлява порок на въззивното решение, както твърдят касаторите доколкото пред въззивния съд не е имало подобно твърдение и той не е дължал произнасяне в тази посока. По изложените съображения, се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като им бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски.

Разпечатката съдържа 18 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4029fe09-3c40-492d-90d7-5ac8e879fef8