Решение № 82 от 08.10.2024, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Асеновград, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20245310200096 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 6382694 на ОДМВР Пловдив на основание чл.

189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал.4 ,във вр.с ал.2 т. 4 от ЗДвП на Ч. А. П.

ЛНЧ:********** с адрес: *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 2, вр. с ал.1от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш е останал Ч. П. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок, В жалбата и в съдебно заседание чрез депозирано писмено становище от пълномощника адв. М. се излагат конкретни доводи за отмяната му. Навеждат се твърдения, че ЕФ е издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила, както и при неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект, доколкото електронният фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството му на собственик , на когото е регистрирано МПС и в законоустановения в чл.189 ал.

8 от ЗДвП срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът на база на събраните доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

На 26.09.2022 г., на път ІІ-66, км.123.200 посока на движение на контролираните МПС от изток към запад било позиционирано автоматизирано техническо средство TFR1- M 619. В 10.35 часа системата заснела лек автомобил "Роувър Ленд Роувър" с рег. № ***а се движи със скорост от 75 км/ч. при разрешената максимална скорост за участъка 40 км/ч.въведена с пътен знак. Последвало издаване на процесния електронен 1 фиш срещу собственика на автомобила – Ч. А. П. за нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП и с който на основание чл.182 ал.4, във вр. с ал. 2 т. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 600 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна, без да е необходимо да се изследва въпросът извършено ли е административно нарушение, квалификацията му, както и размерът на наказанието.

На първо място в ЕФ липсва основен елемент, касаещ задължителното му съдържание. Нормата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП изброително посочва минимално необходимите реквизити на ЕФ и сред тях са мястото на извършване на нарушението и описание на нарушението. Без ясното и недвусмислено посочване на тези обстоятелства, които индивидуализират нарушението и на практика структурират неговия състав се нарушава правото на защита на нарушителя срещу електронния фиш и възможността той да го упражни в пълен обем, тъй като не е ясно какво точно нарушение му се вменява във вина, включително и по отношение на неговите пространствени и обективни характеристики. В процесния ЕФ не е посочено мястото на извършване на нарушението, като само е посочено, че то е извършено на път ІІ-66 км. 123.200 м. В съдебната практика обаче, под място на извършване на нарушението се приема конкретното населено място и най-близко отстоящия административния адрес, посочен като улица и номер, а когато нарушението е извършено извън населено място освен номера на пътя и километричното отстояние следва да се посочи задължително и Общината, на територията на която е извършено нарушението, както и участъкът от пътя ограничен от наименованията на двете най-близки населени места. Това посочване е задължително не само, за да е наясно жалбоподателят за кое точно нарушение следва да организира защитата си, но и същото определя компетентния съд по правилата на местната подсъдност за разглеждане на жалбата срещу ЕФ.

На второ място, в ЕФ липсва пълно описание на нарушението, така че да е възможно проверката дали правилно е съотнесено същото към относимата санкционна разпоредба, тъй като по никакъв начин не е посочено дали то е извършено в населено място или извън населено място. От гледна точка на този критерий при нарушенията за скорост в ЗДвП са предвидени различни санкции, като видното от възможните санкционни разпоредби съответно чл.

189 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, санкциите за нарушения за скорост в населено място по принцип са завишени. Тъй като са предвидени различни санкции на практика става въпрос за различни състави на нарушения , като разграничителния елемент от обективния състав на тези нарушение е дали е извършено в населено място или извън населено място и същия следва да бъде изрично посочен в ЕФ.

На трето място горните пропуски в съдържанието на ЕФ компрометират извода и за несъмнена доказаност на извършването на нарушението съобразно описаните в него обективни характеристики. В процесния ЕФ нарушението е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 182 ал.4, във вр. с ал.2 т. 4 от ЗДвП, която принципно е приложима само за нарушения извършени извън населено място. От събраните доказателства и конкретно от приобщената 2 справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ ОПУ- Пловдив обаче се установява, че посоченото в ЕФ място но извършване на нарушението път ІІ66 км. 123.200 се намира в границите на с. Милево, тъй като пътят преминава през него и границите на населеното място са обозначени с пътни знаци Д 11 за начало на населеното място на км. 122.066 и Д12 за край на населеното място на км. 123.404. В справката е посочено също, че в този участък няма пътни знаци за ограничение на скоростта и важат общите правила за ограничение на скоростта в населено място. При това положение е налице неправилно съотнасяне на нарушението към приложимата санкционна разпоредба, тъй като е следвало същото да се санкционира на основание чл.

182 ал.4 , във вр.с ал.1 т.4 от ЗДвП.

Ето защо съдът намира ,че извършването на нарушението не е доказано по несъмнен начин съобразно неговите обективни характеристики, фиксирани в ЕФ относно точното място на неговото извършване, тъй като в него очевидно се твърди, че нарушението е извършено извън населено място. Това се потвърждава и показанията на полицейския служител Б. Т., който свидетелствува,че техническото средство заснело нарушението е било позиционирано на гл.път ІІ-66 на разклона за фирма „Елит“, която позиция е извън населено място на около 600 м. след село Поповица и на около километър и половина преди с. Милево. Това обаче не съответства на отразеното километрично отстояние в ЕФ - км. 123.200, което според справката на ОПУ -Пловдив се намира в границите на с. Милево. Явно е налице несъответствие в номенклатурните таблици, използвани от органите на Полицията за определяне на километричните отстояния с тези на официалните органи, стопанисващи пътя, а именно Агенция пътна инфраструктура – София, което обаче е проблем на АНО и не променя извода за неправилност на ЕФ поради посочване в него на неточно и несъответно на действителното място на извършване на нарушението.

Изложените пороци в съдържанието на ЕФ представляват съществени нарушения на процесуалните правила и налагат неговата безусловна отмяна.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се дължат само на жалбоподателя. Тъй като същият е ползвал безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата чрез пълномощник в лицето на адвокат С. М., то на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, същият има право на възнаграждение за оказаната правна помощ. Тъй като до момента разглеждането на делото е преминало през две въззивни и една касационна инстанция, с оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 и чл. 226 ал. от АПК на 3 процесуалния представител следва да му се присъдят разноски в размер на 1200 лв., т.е. по 400 лева за всяка инстанция съгласно НМРАВ, като се осъди ОДМВР-Пловдив да му ги заплати, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства.

От изложените съображения следва, че ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като са налице няколко отделни и самостоятелно достатъчни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 63 ал.1 и ал.2 т.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 6382694 на ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал.4 ,във вр.с ал.2 т. 4 от ЗДвП на Ч. А. П. ЛНЧ:**********, с адрес: *** е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на пълномощника – адв. С. П.

М. ЕГН:**********, адв. № 1800051363 сумата от 1200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за три инстанции.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съдПловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4