Решение № 1318 от 21.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1318 гр. Пловдив, 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330111114 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023 против Е.

А. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 19.09.2023 г. бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя – ответник потребителски кредит в общ размер на 4975.82 лева, от които 4030 лева – заемна сума и сумата от 945.82 лева – застраховка „Защита на кредита и сметките“, която сума била изплатена, по банкова сметка на ответника.

Общото задължение по договора възлизало на 4975.82 лева, която сума била разсрочена на 24 погасителни вноски /с начален падеж – 05.11.2023 г. и краен – 05.10.2025 г./, от които 23 вноски в размер на по 288.88 лева и една, последна, изравнителна вноска в размер на 288.90 лева, при ГЛП от 34.12 % и ГПР в размер на 37.81 %.

Твърди се, че ответникът допуснал просрочие на три поредни дължими вноски, поради което кредиторът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост на договора, получено лично от ответника на 10.12.2024 г.

С уточняваща молба, ищецът уточнява, че ответникът е извършвал плащания по процесния договор за кредит в общ размер на 2069 лева, от които сочи, че е извършено плащане на 300 лева след завеждане на заповедното производство.

За събиране на вземането си, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано частно гр. дело пред на ПРС, по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за 1 установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3851.79 лева - главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № ***/19.09.2023 г., договорна лихва в размер на 580.74 лева за периода 05.06.2024 г. - 10.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 24.01.2025 г. до изплащане на вземането.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.

Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № ***/19.09.2023 г.

Навежда доводи, че процесният договор за кредит бил недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК и следователно на основание чл. 23 ЗПК се дължала единствено чистата стойност на кредита. Клаузата на заплащане на договорна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 4080/2025 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с рег.№ 1862/05.03.2025 г. и изпълнителен лист срещу ответника, за следните суми: 3851.79 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *** от 19.09.2023 г.; сумата 657.10 лева - възнаградителна лихва за периода 05.06.2024 г. – 10.12.2024 г.; сумата от 223.64 лева - обезщетение за забава, за периода 05.06.2024 г. – 15.01.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 24.01.2025 г. до окончателното погасяване.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/19.09.2023 г., за което е получено съгласие, чрез ел. изявления от ответника при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена; че ответникът не е изпълнил задължението си за редовно обслужване на кредита и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира; както и настъпването на изискуемостта му; наличието на валидна уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна лихва и настъпили предпоставки за начисляването й за исковия период; т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; включително и предпоставки за начисляване на обезщетение за забава, като установи наличието на съответен главен дълг и настъпване на падежа за погасяването му.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при доказване на горните предпоставки от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

2

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между страните е подписан Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/19.09.2023 г. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 06.11.2025 г./

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

По делото е приет на хартиен носител – Договор за потребителски кредит № ***/19.09.2023 г. /л.9-14/, според който заемодателят предоставя на заемателя кредит под формата на паричен заем, сумата от 4030 лева, представляваща чистата стойност на предоставения на длъжника за ползване финансов ресурс. В клаузата на чл. 7.1. от Договора е установено, че общият размер на кредита е от 4975.82 лева, в която сума се включва освен предоставената главница, сумата от 945.82 лева - застрахователна премия „Защита на кредита и сметките“. В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 34.12 %, а годишният процент на разходите е от 37.81 %. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 05.11.2023 г., а на последната на 05.10.2025 г., като размерът на първите погасителни вноски е от 288.88 лева, а на последната – 288.90 лева. В клаузата на чл. 10 от Договора е установено, че общата сума дължима от потребителя е в размер на сумата от 6933.14 лева.

По делото е приложен Застрахователен сертификат № *** „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ /л.24-31/, издадена от „Кардиф Общо застраховане, клон България”.

По делото е изслушано заключението по допуснатата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че на ответника Е. А. К. е отпуснат и предоставен потребителски кредит в общ размер на 4975.82 лева, от които заемната сума от 4030 лева, която сума е преведена на 19.09.2023 г. по сметка на „Изипей“ АД, на разположение на Е. А. К.. Установява още, че стойността на застрахователни премии по „Защита на кредита“ в размер на 706.06 лева и „Защита на сметките“ в размер на 239.76 лева са удържани от сметката на К. и същите са преведени по банкови сметки на „Кардиф Общо застраховане, клон България“ и „Кардиф Животозастраховане, клон България“.

Вещото лице установява също, че по кредита са извършвани плащания при „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в общ размер на 2069 лева, от които: 1124.03 лева – за главница, 903.65 лева – за договорна лихва и 38.32 лева – лихва за забава. Вещото лице установява също, че непогасения остатък от дълга по договора е: 3851.79 лева – главница, 657.10 лева – възнаградителна лихва, лихва за забава в размер на 233.41 лева.

При така установените обстоятелства съдът приема, че на 19.09.2023 г. между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума.

Относно сключения между страните договор за потребителски кредит № ***/19.09.2023 г., съдът намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно 3

– че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на „потребител“, от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 37.81 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 34.12 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР, като неяснота се създава и по отношение на обстоятелството дали в ГПР са включени посочените в договора за кредит застрахователни премии. По този начин потребителят – кредитополучател, е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.