Протокол № 191 от 26.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 191 гр. Пазарджик, 26.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500104 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

За жалбоподателя ГДИН, гр. София, редовно призовани, се явява юрк.

Р. Р., редовно упълномощен по делото.

Ответникът Г. В. Г., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.

А. К. Д., редовно упълномощена по делото.

Юрк. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №1306/30.10.2024 г. по гр.д. № 20235220101058 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик по предявените от Г. В. Г., ЕГН**********, с постоянен адрес: **** против Гдин, *****, искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2236.44 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г., както и сумата от 254.49 лева, представляваща сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на 1 завеждане на исковата молба в съда:

Е ОСЪДЕНА ГДИН ***8, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Г., ЕГН- **********, с постоянен адрес: *** дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в общ размер на 1153,03 лева, както и обезщетение за забава в размер на 133,41 лева, представляващи общ сбор на мораторните лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда /27.03.2023г./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 27.03.2023 г., до окончателното изплащане, като СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете за главница над присъдената сума в размер на 1153,03 лева до претендирания размер от 2236.44 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 133,41 лева до претендирания размер от 254.49 лева, като неоснователни и недоказани.

ОСЪДЕНА Е Гдин ***** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град ***** на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 416,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪДЕН Е Г. В. Г., ЕГН- **********, с постоянен адрес: *****8, обл.

Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ, на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 96,00 лева.

ОСЪДЕНА Е Гдин”, *** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 182,00 лева.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от (ГДИН). Решението се обжалва в частта, с която е осъдена ГДИН да заплати на ищеца – Г. В. Г. сумата от общо 1153,03 лева - допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 27.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 133,41 лева, представляващи общ сбор на мораторните лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда /27.03.2023г./, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят намира решението в обжалваната му част за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано.

Сочи се, че съдът стигнал до погрешни изводи, като не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства, като грубо нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на решението.

Твърди се, че била издадена заповед, предвиждаща заплащане на 30 2 минути извънреден труд, като единствено за затвора в София допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички останали затвори в страната допълнителното време било 30 минути и за процесния период то било заплащано на всички надзиратели. Цитира се съдебна практика в тази насока. Намира, че тези допълнителни 30 минути, които от 2019 г. работодателят ГДИН заплащал на всеки надзирател, били достатъчни и съответствали на допълнително отработеното време от всеки един от тях при 12 и 24 часови дежурства.

Сочи се, че съдът неправилно не бил взел под внимание показанията на свид. Д., а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца – Б., който според жалбоподателя бил пряко заинтересован от изхода на делото, доколкото също бил предявил иск срещу ответника със същия предмет - гр.д.

№ 1080/2023 г. по описа на PC-Пазарджик.

Сочи, че неправилно съдът не бил кредитирал предоставените от ответника видеозаписи, тъй като били оспорени от процесуалния представител на ищеца, като се излагат твърдения, че не са му били давани указания да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност, като въпреки това съдът приел, че не следва да ги взема предвид, доколкото такова искане не било направено от жалбоподателя. Намира, че посочените видеозаписи потвърждавали показанията на Д. и опровергавали показанията на свидетеля Б..

Твърди се, че районният съд бил приел, че след като служителят се подпишел за сдаване на поста, му оставало да извърви известно разстояние до КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следвало провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора, тоест не се отричало, че в установения период от време след сдаването на поста, ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя. След сдаване на постовете служителите се отправяли към стаята за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, като това били част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ПП3ИНЗС, които се зачитали за работно време, съгласно Заповед от 13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН.

Жалбоподателят, твърди че първоинстанционното решение било необосновано и неточно, доколкото по делото било установена невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените от ищеца часове за последното тримесечие. Това се дължало на факта, че краят на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпадал с края на отчетния период, който администрацията на Затвора - Пазарджик е отчитала и смятала сумарно.

Реално се получавала разлика от осем дни към изчисленията от 23.03.2023 г. до 31.03.2023 г.- период от време, през който служителят може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил болничен.

Това напрактика водело до неточности относно изчисленията на вещото лице, 3 които неточности се отразявали и на крайното заключение по експертизата.

Въпреки това, при постановяване на решението, съдът възприел изцяло заключението на вещото лице. Наред с това, първоинстанционният съд бил допуснал противоречие в мотивите си относно приложимата нормативна уредба в случая и по-конкретно по въпроса дали специалните нормативни актове, регламентиращи процесните правоотношения съдържат или не съдържат изрична уредба на труда, положен извън нормативно установеното работно време.

Твърди се също така, че показанията на свид. Б., които сочели, че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемали повече от 30 минути, а именно повече от 1 час, не се подкрепяли от събраните по делото доказателства.

Сочи се, че свидетелите и на двете страни потвърдили, че на територията на затвора, след бариерата, имало служебен стол и лавка, където служителите, които идвали сутрин за работа, можели да закусват и пият кафе, след като преминат бариерата, но с това не започвало тяхното работно време.

Работното време на служителите започвало съгласно съответните заповеди в 08,15 часа в стаята за развод на наряда. Цитира се разпоредбата на чл. 305, ал.

1 от ППЗИНЗС, като се сочи, че съдът пренебрегнал тази разпоредба. Намира, че идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не задължавало жалбоподателя да плаща допълнителен труд на служителя, след като нямало писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това.

Твърди се, че показанията на Д. категорично не кореспондирали с обективната истина, като действията, които ищецът твърдял, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не му били вменени в задължение. Обстоятелството, че служителят, явявайки се по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не давало основание да се отчита и заплаща извънреден труд.

Прави се искане решението в обжалваните части да бъде отменено с присъждане на разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

С жалбата е направено доказателствено искане в съдебното заседание пред въззивната инстанция да бъдат прегледани представените по делото видеофайлове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ответника - адв. Д., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с наведените в жалбата доводи.

Сочи се, че съвсем логично било когато противоречията в показанията касаели работното време на служителите, превес да вземат показанията на свидетеля, който имал същото работно време с това на ищеца.

Твърди се, че разпитаният свидетел Д. е бил служител в редовна смяна, 4 като приключвал работа в 16,45 часа, а служителите, работещи в наряд, приключват нарядите си около 21 часа, поради което неговите впечатления относно края на всеки наряд не били преки и непосредствени.

Твърди се, че първоинстанционният съд в присъствието на двете страни, възпроизвел в съдебно заседание и прегледал предоставените 2 броя дискове, което коствало много време, като било невъзможно да бъде разпознат ищеца дали изобщо присъствал на самия запис. Поради това ищцовата страна оспорила записите, а ответникът не се е възползвал от предоставената законова възможност и не поискал назначаване на видео-техническа експертиза, въпреки дадените указания от съда в този смисъл.

Сочи се, че от събраните по делото доказателства било установено, че определените в заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд били безкрайно недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими съпътстващи постовата дейност действия. Оспорват се твърденията на жалбоподателя за наличие на противоречие между възприетата нормативна уредба и постановеното решение, както и на доводите за неправилно възприемане на допълнителната СИЕ, която била приета и неоспорена от страните в последното съдебно заседание.

Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена, а решението на Районен съд-Пазарджик да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Юрк. Р.: Уважаеми окръжни съдии, поддържаме жалбата. Нямаме възражения срещу доклада и поддържаме искането си за преглеждане на видеофайловете.

Адв. Д.: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам подадената от ГДИН въззивна жалба. Поддържаме подадения от нас отговор на въззивната жалба.

Нямам нови доказателства. Оспорвам тяхното доказателствено искане за повторно преглеждане на представените видеофайлове, считам че е извършен оглед от първоинстанционния съд по реда на ГПК, поради което считам, че не са налице процесуални основания за допускане на повторно преглеждане на същите видеофайлове и съответно не са налице процесуални основания за преповтаряне на вече извършени процесуални действия.