Акт № 2249 от 28.05.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 533

Номер

533

Година

27.1.2016 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

09.24

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Емилия Топалова

Секретар:

Николай Грънчаров

Димитър Беровски

Прокурор: като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров дело номер

20141200500974 по описа за

2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 1815/30.07.2014г., постановено по гр.д. №1525/2013г. по описа на РС Сандански, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от Управителят К. М. М., чрез пълномощника адвокат Г. В. от ШАК.

С въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради необоснованост от събраните доказателства и допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Като основание за допуснато процесуално нарушение са изведени с жалбата оплаквания за това, че първоинстанционният съд е обсъждал при формирането на изводите си и се е позовавал на обстоятелства, за които няма събрани доказателства в хода на процеса. С оглед на оплакванията за нарушение на материалния закон, наведени са с жалбата възражения срещу доводите на първоинстанционния съд, като се твърди че при допуснати процесуални нарушения, първоинстанционният съд е изградил неверни правни изводи, в противоречие с установената по делото фактическа обстановка. Оспорват се изводите на съда, изразени в мотивите към обжалваното съдебно решение, с които същият е отхвърлил иска като неоснователен, след като оправдава бездействието на ЧСИ Ц., във връзка с предаването на купувача заплатената вещ, единствено с обстоятелството, че купувачът не бил заплатил авансово такса на съдебния изпълнител за това негово действие. Сочи се в жалбата, че съдът изобщо не е съобразил, че купувача въобще не е бил уведомяван от ЧСИ за насрочване на такова действие/по предаване на вещта/, както и без да е определил такса за заплащане от купувача за това. Акцентира се във въззивната жалба от дружеството жалбоподател, чрез неговия пълномощник, че купувачът е изпълнил задълженията си да заплати цената на продаваната вещ, но ЧСИ Ц. не е изпълнил насрещното си задължение да предаде вещта на купувача или да установи дали вещта съществува и в случай че установи че същата е погинала или не съществува, да пристъпи към събиране на паричната и равностойност. Бездействието на ЧСИ Ц., което според жалбоподателя е основание за ангажиране на отговорността му за вреди се състои в това, че съдия изпълнителят не е направил опит за предаване на вещта, въпреки че е бил поканен от купувача за това с нотариална покана, да се увери че вещта съществува, а ако не съществува, да възстанови на купувача сумите платени за продадената вещ, като предприеме действие за събиране на равностойността на вещта. Излагат се правни съображения, че съобразно установената практика/Решение № 22 от 09.02.2011г. на ВКС, по гр.д. № 1610/2009г. на І г.о. на ГК/, вземането в този случай е обусловено от условие, а именно- констатация на ЧСИ че вещта не съществува. Едва след това възниква възможността да се търси равностойността на вещта в паричния и еквивалент. С въззивната жалба се оспорват изводите на съда в обжалвания съдебен акт, че отправената нотариална покана до ЧСИ Ц., не съставлява искане по изпълнителното дело за предаване на вещта или за установяване че същата не съществува и предприемане на действия да бъде възстановена стойността и.

Изложени са съображения с доводите изведени с въззивната жалба, че след като ЧСИ Ц. не е връчил съобщение до купувача да се яви за предаване на вещта, нито да е посочил че предприема каквито и да е било действия за нейното предаване на купувача, за купувача не би могло да възникне задължението за заплащане на авансово на таксата за такова действие. При доводи за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, възразява се от дружеството жалбоподател- [фирма], чрез неговия пълномощник срещу доводите на първоинстаницонния съд, че иска за вреди срещу пазача А. Д. е неоснователен, поради това че купувача не бил платил авансово сумите за такси на ЧСИ Ц. за предаване на вещта на купувача. С въззивната жалба се иска от състава на ОС Благоевград, на основание чл. 271 от ГПК, да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и да присъди в полза на дружеството жалбоподател, разноските за двете съдебни инстанции.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е постъпил писмен отговор от другата страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на първоинстанционния съд и във връзка с правилното приложение на материалния и процесуалния закон- за обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, относно неговата допустимост и правилност, като същите са по съществото на делото и съдът ще се произнесе по тях с въззивното си решение.

С писмено становище пред въззивната инстанция, пълномощникът на дружеството жалбоподател, поддържа оплакванията си навадени с жалбата по делото и развива правните си съображения във връзка с тях.

В насроченото съдебно заседание от настоящата въззивна съдебна инстанция и с писмена защита, адв. И. С. като пълномощник на ЧСИ А. Ц., моли съда да остави жалбата без уважение. Поддържа се възражението, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 5 от ГПК, тъй като от обстоятелствената част на същата и от нейния петитум, не става ясно в какво се състои искането. Така от една страна според пълномощника на ЧСИ, същият не би могъл да отговаря заедно с пазача на вещта А. Д. при условията на солидарност, като отговаря от една страна за действията на пазача, а от друга и за процесуалното си бездействие и в качеството му на отговорно лице по смисъла на чл. 74 от ЗЧСИ. Отделно се излагат съображения, че ЧСИ А. Ц. не би могъл да отговаря за действията на пазача при условията на чл. 49 от ЗЗД, тъй като не той е назначил пазача и не се явява негов работодател или възложител на работата.

С писменото си становище по делото адв. И. С. като пълномощник на ЧСИ А. Ц. е изложил доводи и по основателността на предявения иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, че претендираните от дружеството ищец вреди от процесуалното бездействие на ЧСИ А. Ц., следва да се изразява в неизпълнение на задължението за принудително отнемане на вещта и предаването и на купувача. Възразява се, че доколкото владението на вещта представлява упражняване на фактическа власт върху същата, съдия изпълнителят няма как да извърши това действие без на него фактически да присъства купувача, обявен за такъв след публичната продан, както и ако такова действие, каквото е предаването на вещта не е поискано от взискателя или купувача. Акцентира се, че принудителното отнемане на вещта не е задължително действия в съдебното изпълнение, тъй като вещта може да бъде предадена на купувача и доброволно и без намесата на съдебния изпълнител. Едва когато вещта не се предаде доброволно, възниква задължението за внасяне на такса по т. 21 от Тарифата за таксите събирани от ЧСИ, в размер на 2 на сто, но не по- малко от 50 лв., която след извършването на публичната продан е за сметка на купувача. След това се насрочва принудително действие за предаване на вещта, което се насрочва от ЧСИ и едва тогава ако съдебния изпълнител бездейства, същият би следвало да носи отговорност за вредите настъпили за купувача от неговото бездействие. Тезата развита в писменото становище от адв. С. е, че в настоящия случай всъщност е налице бездействие от страна на самия купувач, тъй като той не е потърсил предаването на вещта повече от две години след като е било издадено Постановлението за възлагане от 15.12.2009г. от ЧСИ А. Ц.. Твърди се в писменото становище по делото, че частният съдебен изпълнител е насрочил принудително отнемане на вещта на 14.03.2012г., което не се е осъществило поради неявяването на купувача. Сочи се, че междувременно купувача е разбрал, че вещта вече не е в състоянието в което е била към момента на извършването на публичната продан и е изпратил нотариална покана до ЧСИ А. Ц., вместо да предприеме процедурата по чл. 521 от ГПК. Изложени са правни съображения от пълномощника на ЧСИ А. Ц., че невъзможността на дружеството жалбоподател- [фирма], като обявен купувач след публичната продан да получи вещта, е по негова вина, а не по вина на ЧСИ А. Ц.. Не е налице бездействие на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 74 от ЗЧСИ, което да ангажира неговата отговорност за вреди към купувача на вещта, тъй като не са изпълнени всички предпоставки за извършването на изпълнителното действия, поради което ЧСИ А. Ц. не е можел да го осъществи. Ето защо съдебният изпълнител не е в забава, не е налице и процесуално бездействие, тъй като повече от две години след приключването на проданта, купувача на вещта [фирма] не е поискал от съдия изпълнителя нейното предаване, като не е внесена и дължимата такса по т. 21 от Тарифата. Акцентира се, че макар и да няма определен срок за купувача да потърси вещта, на която е обявен за купувач при публичната продан, законът съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК предвижда прекратяване на изпълнителното дело, ако взискателя не поиска извършването на действия в продължение на повече от две години. Сочи се, че в уточнението направено в съдебно заседание пред първата съдебна инстанция, въззивника- [фирма] е уточнил че бездействието на съдебния изпълнител се изразявало какво в непредаването на вещта, така и в непредприемането на действия за установяване дали тя съществува. Навадени са с писмената защита от адв. С. доводи, че всъщност касае се за едно и също действие, предвидено в разпоредбата на чл. 521 от ГПК, каквото искане за изземване от страна на купувача [фирма] не е било направено пред ЧСИ А. Ц.. Изложени са съображения, че гражданският съд може да преценява законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, но не може сам да извършва процедури и действия които са част от съдебното изпълнение, а такава в настоящия случай е процедурата по чл. 521 от ГПК, която не е инициирана от купувача- [фирма] по изпълнителното дело. Не на последно място с писмената си защита, адв. С. като пълномощник на въззиваемия- ЧСИ А. Ц., възразява че липсват убедителни доказателства, че между вредите които са настъпили за купувача поради неполучаването на вещта на която е обявен за купувач и действията на ЧСИ А. Ц. е налице причинно следствена връзка, тъй като неполучаването на вещта от купувача се дължи на собственото му бездействие, а не на това на съдебния изпълнител.

Въззивният съд в рамките на правомощията си и за да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана пред първоинстанционния съд искова молба от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от Управителя К. М. М., чрез пълномощника си адвокат Г. В., насочена срещу А. Б. Ц.- ЧСИ, с рег. № 701, ЕИК [ЕГН], с район на действие ОС Благоевград, на адрес: [населено място], п.к. 2700, ул. [населено място] и срещу А. Д. Д., ЕГН [ЕГН].

Исковата претенция се основава на твърдения на ищеца, наведени с исковата молба по делото, че дружеството [фирма], с Протокол за обявяване на купувач от 24.11.2009г.,след провеждане на публична продан по ИД № 365/2007г., е обявено от ЧСИ А. Ц. за купувач на специален автомобил м. „К.”, модел 53213, с ДК ..., рама № ..., собственост на длъжника- [фирма]. С Протокол за възлагане на ППС, влязал в законна сила на 15.12.2009г., автомобилът е станал собственост на [фирма], след внасянето от страна на купувача по сметката на ЧСИ на сумата от 4 555лв. Ответника ЧСИ А. Ц. е съставил и Протокол за извършена продажба на основание чл. 131 ал.1 т. 2 от ЗДДС, като с друг протокол по изпълнителното дело, постъпилите от продажбата сума, са били разпределени по изпълнителното дело.