Решение № 1213 от 04.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1213 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20245300103382 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на сдружение "Музикаутор" срещу „Шоколад-СТ" ЕООД, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди – пропуснати ползи, поради нарушаване на правата на авторите– членове на сродните дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от сдружение "Музикаутор" върху всеки от обектите по чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, включен във всяка песен, а именно: по 500 лева за музиката и 500 лева за текста (литературното произведение), свързан с музиката в тези песни, както следва: 1. ************************** 3. ****************** 4.****************************; 5. ****************6. ******************; 7.

************* (***) ***************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Предявява и иск ответникът да разгласи на основание чл. 95 б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

Ищцовото сдружение "Музикаутор" твърди, че като организация за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели притежавало качеството "особен ищец", при което можело да предявява искове по повод на поверените му права без необходимост да установява индивидуални права на управление на сродните чуждестранни 1 организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94 г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП.

На 02.06.2024 г. в стопанисвания от ответното дружество обект, представляващ Кафе-сладкарница „****“ в гр. ******************************* били изпълнени публично посредством озвучаване на запис горепосочените песни и текстове, без надлежно отстъпени за този вид използване авторски права. По този начин ответното дружество нарушило чл. 18, ал. 2, т. 3, предл. второ ЗАПСП и причинило вреди на горепосочените правоносители, тъй като те били лишени от възнагражденията за своя творчески труд. Иска се уважаване на исковете и присъждането на разноски в настоящото производство и по обезпечаване на иска.

След срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват исковете. Заявява, че със свидетелските показания не може да се установи изпълнението на посочените в исковата молба музикални произведения, като за тази цел било необходимо използването на техническо средство. Твърди, че не са изпълнявани публично посредством звукозапис, каквито и да било музикални произведения. Сътрудникът на ищеца бил без определена самоличност, не бил компетентен да констатира озвучаване, нито да упражнява контрол по отношение на ЗАПСП. Намира, че предявеният иск е форма на злоупотреба с право целящ да се вмени задължение, без да имало основание за това. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Правната квалификация на исковете е чл. 95, ал. 1 във вр. с чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП и чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, както и част от такова произведение– арг. от чл. 3, ал. 3 ЗАПСП. Възможните обекти на авторско право са посочени примерно в чл. 3 ЗАПСП, като сред тях са и литературните и музикални произведения - чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗАПСП, вкл. части от тях - чл. 3, ал. 2 ЗАПСП.

Правото на авторство принадлежи на създателя на произведението, а това е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е възникнало произведението и което законът - чл. 5 ЗАПСП, означава като "автор".

Използването на авторското произведение или на отделни части от него от други лица в периода на закрила на авторското право по правило може и следва да стане само със съгласието на автора, освен в изрично определени случаи. Всяко 2 използване на авторско произведение без съгласие на автора извън тези случаи е прогласено от закона- чл. 94 ЗАПСП, за нарушение на авторското право, което поражда в полза на автора право на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разясненията, дадени с Определение № 550 от 12.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 802/2023 г., II т. о. съгласно чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП, право на иск по чл. 95, 95а и 95б ЗАПСП освен носителите на съответното право и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, имат и организациите за колективно управление на права /ОКУП/ и професионалните защитни организации на правоносителите. Според ал. 2 на чл. 95в ЗАПСП, ОКУП могат да предявяват искове и да искат налагането на мерки само по повод на права, които са им поверени за управление, съответно за защита. Организациите за колективно управление на права, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не трябва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10 ЗАПСП, и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94 г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП, като в тези случаи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ГПК не се прилага.

Според чл. 94г, ал. 1 ЗАПСП, министърът на културата или оправомощен от него заместник- министър води и поддържа публичен регистър на лицата, получили регистрация по чл. 94б за колективно управление на права, който се публикува на интернет страницата на Министерството на културата. Раздел първи от регистъра се води за организации за колективно управление на права, в който едно от вписваните обстоятелства са сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, с които регистрираната от Министерството на културата ОКУП има сключени договори за взаимно представителство, с посочване на категориите права, видовете права, произведения или други обекти на закрила, срокът и територията съгласно договора – чл. 94 г, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 7 ЗАПСП

Видно от горните разпоредби, за да се легитимира ищецът като процесуален субституeнт по смисъла на чл. 94в, ал. 2 ЗАПСП е достатъчно сдружението да е регистрирано в регистъра по чл. 94г, ал. 2, т. 1, вр. чл. 94б ЗАПСП като когато предмет на исковете са индивидуални права на управление, съответно за защита, поверени на сродни чуждестранни организации за колективно управление на права /ЧОКУП/, единственото условие за възникване на процесуалната суброгация е съответната ЧОКУП да е вписана в регистъра по чл. 94 г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП по водената от Министерството на културата партидата на ищеца, в качеството му на ОКУП. Законът свързва легитимацията на ищеца в очертаната хипотеза само с вписванията по чл. 94 г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП в регистъра, но не и с представянето на договорите за взаимно 3 представителство, сключени между ищеца и ЧОКУП, въз основа на които е извършено това вписване.

Целта на вписването в установен от закона регистър е осигуряването на публичност, поради което вписването винаги има оповестително действие за третите лица, вкл. за съда, като в случая ЗАПСП изрично обуславя правото на иск на ОКУП по чл. 95в, ал. 1 от същия закон именно от вписванията във водения от Министъра на културата регистър.

В настоящия случай от приложените към исковата молба удостоверения, както и от Регистъра на Министерство на културата на лицата, извършващи дейност по колективно управление на права, се установява, че ищецът е сдружение, регистрирано по ЗЮЛНЦ и е вписано като организация за колективно управление на авторски права по смисъла на чл. 94а, ал. 2 ЗАПСП в Регистъра на Министерството на културата.

Ищецът е вписан в регистъра, воден от Министерство на културата на основание чл.

94г ЗАПСП, като организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по управление на права във връзка със следните начини на използване: възпроизвеждане, разпространение, публично изпълнение, излъчване, предаване и препредаване, предлагане по електронен път и др.

От извършената служебна справка в публичния регистър към Министерството на културата се удостоверяват сродните чуждестранни организации, с които има сключени договори за взаимно представителство, сред които са и процесните APRA, ASCAP, BMI, PRS, SACEM, SOCAN и STIM.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Ч. В. П. В показанията си той заявява, че е сътрудник на ищеца, като на 02.06.2024 г. посетил кафе-сладкарница ****, находяща се на ******************************.

След пристигането си констатирал, че в заведението звучи музика, която се излъчвала от разположени на различни места тонколони. При престоя си установил чрез приложението „Шазам“ (Shazam) 7-8 музикални произведения, които били използвани за озвучаване на залата, като изброява всички, които са предмет на делото. По време на идентификацията изпратил по електронна поща данните за установените произведения, след което напуснал обекта.

Показанията на свидетеля преценени на основание чл. 172 ГПК, предвид евентуалната му заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Същите са конкретни, ясни, последователни и непротиворечиви, като се подкрепят от останалите ангажирани доказателства, а именно фискален бон от обекта от 02.06.2024 г. и 7 разпечатки от електронна поща, съдържащи информация за процесните музикални произведения с интернет адрес на използваното приложение „Шазам“ (Shazam) от 4 същата дата и приблизително същото време от деня. В действителност свидетелят се явява служител на ищеца, който изпълнява дейността по идентификация на музикалните произведения целенасочено и по занятие, но тези обстоятелства не могат да изключат достоверността на изложените от него факти, след като не са събрани никакви доказателства за тяхното опровергаване.

По делото е приета СТЕ, която установява авторите на музиката и текста на процесните произведения, като те съответстват на посочените в исковата молба.

Посочено е, че информацията е взета от модулите IPI и W I D на информационната мрежа CIS-Net. Посочено е, че данните в платформата се поддържат и предоставят от мястото на създаване, което осигурявало високо ниво на коректност и точност, когато същите се управлявали и поддържали в реално време от съответната организация за колективно управление на права. Експертизата е обоснована, не е оспорена от страните и следва да бъде кредитирана.

При така събраните доказателства съдът намира, че се установява твърдяното от ищеца в исковата молба нарушение на авторските права. Ангажираните от ищеца гласни доказателства следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят от други данни и доказателства по делото. От тях се доказва, че чрез приложението „Шазам“ (Shazam) е било извършено разпознаване на 7 музикални произведения, използвани за озвучаване на сладкарница

„****“, находяща се в гр.

******************************* Този извод се подкрепя и от представените електронни писма, съдържащи данни за музикалните произведения при тяхната индивидуализация в реално време. Тези електронни документи не са оспорени, не е доказано да са подправени, поради което тяхната доказателствена стойност не е оборена. Техническата възможност на приложението „Шазам“ (Shazam) да извършва разпознаване на музикалните произведения се потвърждава от представената заповед от 21.09.2021 г. на Министъра на културата, която предвижда използването му при извършване на проверки с предмет музикални произведение. Няма спор, а от приложения фискален бон се установява, че ответното дружество стопанисва търговския обект, посетен от свидетел на процесната дата. В същото време по делото не се установява, а и не се заявява в отговора на исковата молба, ответното дружество да е разполагало с разрешение за използване на текста или музиката на произведенията.