Решение № 844 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 844 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20241110211148 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Т. Ц. Д., с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-013581/18.06.2024 г., издадено от Началник сектор в ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т.

6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 104а ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т.

7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.

137а, ал. 1 ЗДвП.

С депозираната жалба, жалбоподателят признава, че е извършил нарушението по чл. 104а ЗДвП, тъй като е говорил по мобилния си телефон, но отрича да е извършил това по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, тъй като е свалил колана си, след като е бил спрян за проверка, за да може да вземе документите си и да ги предостави на полицейските органи. Предвид това се иска отмяна на НП в частта относно нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по съществото на делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки, с които е взето становище по съществото на делото. Отправено е искане до съда да потвърди НП като 1 правилно и законосъобразно. Отправена е и претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.05.2024 г., около 23:06 часа, жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил, марка/модел „***“, с рег. № ***, собственост на Г.С. Д.а. Същият се движил по бул. „Джавахарлал Неру“, с посока от ул. „Луи Пастьор“ към ул.

„Йордан Антонов“. По същото време, в обратна посока, спрямо посоката на движение на жалбоподателя, се движил полицейски патрул, в който били св.

В. Б. и колегата му – И. П., полицейски служители при 09 РУ-СДВР. В момента, в който се разминали с автомобила на жалбоподателя Д., те забелязали, че същият използва мобилния си телефон без хендсфри устройство, както и че е без поставен обезопасителен колан. Те обърнали посоката си на движение и последвали автомобила на жалбоподателя, като при бл. 711 го спрели и му извършили проверка.

За констатираните нарушения И. П., на длъжност командир на отделение при 09 РУ-СДВР, съставил против жалб. Д. акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 1180431/28.05.2024 г., в който били констатирани като нарушени разпоредбите на чл. 104а и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя, като това било удостоверено с неговия подпис. При връчването на АУАН не били вписани възражения в него. Не са постъпили и писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Началник сектор в ОПП-СДВР издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 104а ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствени материали: показанията на свидетелите В. Б., справка-картон на водача, Заповед № 513з-4922/13.06.2022 г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121к-13312/28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

2

Съдът кредитира показанията на полицейския служител В. Б..

Посредством тях става ясно, че са констатирали нарушенията в момента на разминаване между служебния автомобил и този на жалб. Д.. Това всъщност е станало повод да му извършат проверка и да му съставят АУАН, както и обстоятелството, че жалб. Д. е използвал мобилния си телефон по време на управление на МПС и същият е бил без поставен обезопасителен колан.

За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали, поради което съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.

Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай.

От правна страна:

АУАН и НП са съставени от компетентни за това органи, което е изводимо от приложените копия на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Заповед № 513з-4922/13.06.2022 г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121к13312/28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е издаден на датата на установяване на нарушителя – 28.05.2024 г., а НП – на 18.06.2024 г.

Следователно АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл. 34 ЗАНН.

Двата основни за производството акта съдържат всички нормативно установени реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Досежно описанието на нарушението в двата акта, съдът намира, че както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са дали достатъчно ясно описание на нарушението, като са вписали обстоятелствата по начин, който недвусмислено сочи, че жалбоподателят е извършил административните нарушения, за които е ангажирана административната му отговорност. Отделно от това, правната квалификация, която е дадена в АУАН и НП съответства напълно на посочените в обстоятелствената част факти и е формулирана по достатъчно ясен начин (цифрово и словесно), който позволява на жалб. Д. да разбере за какво е ангажирана административната му отговорност. С оглед изложеното, съдът намира, че АУАН и НП са процесуално законосъобразни.

По пункт първи от НП:

Съгласно чл. 104а ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство.

3

От обективна страна, по делото е установено безспорно, посредством показанията на свид. Б. и АУАН, а и не се оспорва от жалбоподателя Д., че на 28.05.2024 г., около 23.06 часа, същият управлявал лек автомобил, марка/модел „***“, с рег. № ВР0002СН, собственост на Г.С. Д.а, като се е движил по бул. „Джавахарлал Неру“, с посока от ул. „Луи Пастьор“ към ул.

„Йордан Антонов“, както и че докато е управлявал автомобила си е използвал мобилния си телефон без хендсфри устройство.

От субективна страна, доколкото е осъществен формален състав на административно нарушение, който по дефиниция се осъществява с пряк умисъл, съдът намира, че жалб. Д. е извършил деянието с пряк умисъл, като е съзнавал, че използването на мобилния телефон по време на движение е забранено без хендсфри устройство и въпреки това го е използвал.

За извършеното нарушение, санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, съгласно приложимата редакция, действаща към момента на извършване на административното нарушение, обн. ДВ, бр. 67 от 2023 г., предвижда, че се наказва с глоба от 50,00 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Санкцията е в абсолютно определен размер, поради което съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал същата.

По пункт втори от НП:

Съгласно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От показанията на свид. Б. и от съставения АУАН, които са в пълна корелация помежду си, съдът намира, че по делото е безспорно установено, че по време на движение жалб. Д. не е бил с поставен обезопасителен колан, поради което намира, от обективна страна, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

От субективна страна, доколкото е осъществен формален състав на административно нарушение, който по дефиниция се осъществява с пряк умисъл, съдът намира, че жалб. Д. е извършил деянието с пряк умисъл, като е съзнавал, че е следвало да бъде с поставен обезопасителен колан, но въпреки това е управлявал автомобила си без да постави такъв.

За извършеното нарушение, санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба от 50,00 лева водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Санкцията е в абсолютно определен размер, поради което съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал същата.

Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, съдът намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Като 4 съобрази разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на въззиваемата страна сумата от 66,47 евро, с левова равностойност по фиксирания валутен курс на БНБ от 130,00 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото производство.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 ЗАНН

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА и з ц я л о наказателно постановление № 24-4332013581/18.06.2024 г., издадено от Началник сектор в ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 104а ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. Ц. Д., с ЕГН: ********** да заплати в полза на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ сумата от 66,47 евро, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5