Решение № 30 от 23.02.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Провадия, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20253130200429 по описа за 2025 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от Р. Д. Д./Ж./ с ЕГН ********** срещу Електронен фиш, Серия К №******, издаден от ОД на МВР – ******, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.189, ал.4, вр.чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00 лв.

С жалбата се иска отмяна на обжалвания пред настоящия съд електронен фиш, въз основа на изложени в същата аргументи, свързани с материална и процесуална незаконосъобразност на същия, аргумент за което се изтъква обстоятелството, че жалбоподателят не е управлявал процесното МПС, тъй като към датата на нарушението е била извън страната, като същото се ползвало от нейният съпруг, а бракът между тях бил прекратен със съдебно Решение от 14.07.2025 г.

В съдебни заседания, жалбоподателят, не се явява, като неговият процесуален представител поддържа депозираната жалба и сочи допълнителни във връзка с основателността й доводи. Представя и писмени аргументи в подкрепа на изложеното и претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН - РП****** не изпращат представител в проведеното съдебно заседание, като по делото е депозирана писмена молба от АНО, чрез неговия процесуален представител, с която на посочените в молбата основания моли ЕФ да бъде потвърден и в полза на ОД на МВР да бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните 1 по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 08.05.2025 г., С.Н. - полицейския служител в РУ-Провадия, ОД МВР ******, работил с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - АRH CAM S1, позиционирана в гр.******, на кръстовището на ул.“****** и ул.„****** и насочена към пътуващите МПС в посока към гр. ******, снимаща и в двете посоки. В 1 5: 46 ч. с посоченото АRH CAM S1, било регистрирано движение на МПС лек автомобил "Пежо 206" с регистрационен номер ******, със скорост от 81 км/ч. За констатираното, С.Н. изготвил Протокол за използване на АТСС. След установяване собствеността на автомобила - а именно на Р. Д. Д. /Ж./, на осн. чл. 189, ал. 4, бил издаден Електронен фиш Серия К №******, с който за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП й било наложено административно наказание "Глоба".

В същия било посочено, че на процесния пътен участък е разрешена стойност от 50 км/ч, установената скорост на движение - 81 км/ч., превишаването на разрешената скорост - с 31 км/час.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени такива събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие, които съдът възприема с доверие и кредитира изцяло.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч, а в ал. 2 е посочено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.

1, това се сигнализира с пътен знак. Установи се по делото е, че на посочената дата – 08.05.2025 г. в 15. 46 часа, лек автомобил автомобил " Пежо 206" с регистрационен номер ******, се е движел със скорост от 81 км/ч. в гр.

******, в населено място, в участък с разрешена скорост от 50 км/час и без пътни знаци позволяващи противното, видно, от приложения по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство.

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство-мобилна система за видеонаблюдение и контрол на скоростта АRH CAM S1. Видно от Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство от 08.05.2025 г., в периода 11: 30ч. – 18:30ч., на посочения участък в гр.****** - път с ограничение от 50 км/ч, същото е регистрирало 96 броя нарушения, като времето за извършване на вмененото н а жалбоподателя нарушение /15:46 ч. / попада в периода на работа на процесната система за контрол. По делото като писмено доказателство е представено ксерокопието на снимката, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на 08.05.2024 г. в 15.46 часа, както и че регистрационния номер на 2 моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост - 81 км/ч /след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването 84 км/ч. / е № ******. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. От приложените по административно-наказателната преписка доказателства относно техническото средство, с което е установено нарушението, както и от служебно извършената от съда справка на ел. сайт на Българския институт по метрология в регистъра на одобрените типове средства за измерване, воден при Българския институт по метрология, който е общодостъпен в интернет, се установява, че системата, установила нарушението, е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.

От представената по делото Справка от КАТ за собственост на МПС се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран лек автомобил "Пежо 206" собственост към датата на нарушението на Р. Д. Д./Ж./.

В случая, жалбоподателя Д. оспорва издадения електронен фиш, като твърди, че не е управлявала МПС-то в посочения ден, аргумент за което изтъква, че към процесната дата е била в чужбина, а така и че ползвател на същия е бил нейният съпруг, и предвид, че бракът им е прекратен с Решение от 14.07.2025 г. , поради и което не могла да представи изискуемите според действащата към момента на нарушението разпоредба на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП- Декларация и копие от неговото СУМПС.

Във връзка с наведените твърдения към делото са изискани и приобщени Удостоверение от РС-******, сочещо, че с Решение №613 от 14.07.2025 г. на Районен съд-****** е прекратен бракът на въззивника , Справка от КАТ, видно от която Д. не притежава СУМПС, справка за задграничните й пътувания, в която няма отразени такива и справка за адрес на регистрация в Нидерландия.

Преценявайки всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл. 189, ал.

4, изр. 2 ЗДвП/към дата деяние/ реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя на автомобила, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Описаното нарушение е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран, като в ЕФ са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.

3

Действащите към 08.05.2025 г. р азпоредби на чл. 188, ал. 1 и чл. 189, ал.

5 от ЗДвП въвеждат оборима законова презумпция, че собственикът на МПС, посочено в електронния фиш, е извършител на нарушението, като контролните органи нямат задължение да извършват каквито и да е проверки в тази насока. Т.е, предполага се че собственикът упражнява абсолютното си право на собственост в пълен обем, в това число и едно от проявленията на субективното вещно право - ползването, изразяващо се в случая във физическото управление на движимата вещ. Оборването на тази презумпция може да бъде сторено единствено по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, чрез подаване на писмената декларация от собственика. Това е единственият и императивен способ за анулирането на издадения фиш, тъй като законът не предвижда друг начин за оборване на презумпцията пред административно наказващия орган.

Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на която и да е от тях не изпълнява изискването на чл.

189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на фиша. С предвиденото в цитираната разпоредба специалният закон – ЗДвП, дерогира общия принцип за личната отговорност за извършеното административно нарушение по чл. 24, ал. 1 ЗАНН. Соченето на други лица и/или представянето на доказателства в хода на съдебното производство се явява ирелевантно. Безспорно установи се по делото че жалбоподателя не притежава СУМПС, и че към момента на нарушението МПС е бил в режим на СИО, но тези факти установени от представените в настоящото производство писмени доказателства не променят крайните изводи за законосъобразност на електронния фиш.

Правоспособността за управление на моторно превозно средство не е елемент от фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника с процесния електронен фиш, а управлението на пътно превозно средство от неправоспособен водач представлява отделно административно нарушение, подлежащо на административно наказание.

Предвид и гореизложеното, и при наличните по делото доказателства, установяващи липсата на проведена процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, процесният ЕФ се явява надлежно издаден на лицето, вписан като собственик към този момент на процесния автомобил.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като на основание чл. 144, ал. 3 от АПК, с оглед изхода на делото такива следва да се присъдят на административнонаказващия орган, който своевременно е направил изрично искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в няколко съдебни заседания, без участието на представител на въззиваемата страна, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната следва да 4 бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80,00 лева/40.90 евро.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, Серия К №******, издаден от ОД на МВР – ******.

ОСЪЖДА Р. Д. Д./Ж./ с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР ****** сумата от 80, 00 лева/ 40,90 евро представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ****** по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.