Решение № 752 от 11.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. Пловдив, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300500528 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 ГПК след като с решение №102/16.2.2024 г. по к.гр.д.

№2994/2023 г. на ВКС, е отменено решение №438/5.4.2023 г. на ОС, с което е пределен нов режим на лични отношения на бащата Х. Х. с детето Д. Х. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Пловдив със задължителни указания.

При новото разглеждане настоящият състав на ОС-Пловдив намира следното:

Подадена е въззивна жалба от Х. Г. Х., чрез пълномощника си адв.А. П. от АК **** срещу решение № 397/28.11.2022г. по гр.д. № 118/2022г. по описа на РС Асеновград, ІV граждански състав, с което е отхвърлен предявеният иск от Х. Г. Х. ЕГН**********, от гр.

***** против Г. А. К. ЕГН **********, с адрес за призоваване- гр. ***** да бъдат изменени на основание чл. 59 ал.9 СК постановените мерки за контакт на бащата с детето Д. Х. Х.

ЕГН **********, определени със съдебно решение по гр. д. 910/2018г по описа на АРС, като бъде определен режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в събота и неделя от 09,00ч до 18,00ч без преспиване до навършване на 7 годишна възраст на детето, 20 дни през лятото – еднократно или 2 пъти за по 10 дни, което време да не съвпада с времето, през което майката ползва редовния си годишен отпуск , по 2 дни за всяка четна или нечетна Нова година, като се редуват с майката, един ден преди или след рождения ден на детето, а след навършване на 7 годишна възраст на детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 09,00ч до 18,00ч в неделя с преспиване, 20 дни през лятото – еднократно или 2 пъти по 10дни , което време да не съвпада с времето, през което майката 1 ползва редовния си годишен отпуск, по 2 дни за всяка четна или нечетна Нова година, като се редуват с майката, един ден преди или след рождения ден на детето, един – два дни в междусрочни ученически ваканции.

Изложени са съображения за неправилност и незакосъобразност на решението и моли да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното решение по гр.д.№397/28.11.2022 г. по гр.д.№118/20 г. на АРС, 4 гр.с.. и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявени иск и да се разшири режима на лични отношения между бащата и детето без присъствието на майката.Претендира за разноски.

Въззиваемата Г. А. К. ЕГН ********** чрез адв.М. Х.-М. – счита жалбата за неоснователна.Моли да се потвърди решението на ПРС.Претендира за разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Предявените искове са с пр.осн.чл.59, ал.9 от СК.

Във въззивната жалба са направени оплаквания, че решението на РС е неправилно и незаконосъобразно, както и противоречиво – от една страна съдът приема за безспорно, че отношенията между родителите са изключително влошени, а от друга страна приема, че твърденията в исковата молба майката да е отклонявала срещите на бащата с детето, са останали недоказани. Съдът не е коментирал, че в молбата на майката за определяне на привременни мерки от 25.2.2022 г., тя е поискала още по-стеснен режим на лични отношения като срещите на детето с баща му да се осъществяват чрез „Вайбъл“ , „Месиндър“ или др. Счита, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания по делото като по отношение на свидетелите М. К. и Д. К. не е отчел, че същите са близки роднини на въззиваемата страна и са заинтересовани от изхода на делото; че неправилно не са кредитирани показанията на свидетеля Г. и свидетеля Ю., защото фактите не са възприети лично, а се базират на чуто от ищеца; че неправилно е интерпретирано заключението на приетата по делото съдебно*****ична експертиза.

С отговора на ВЖ са изложени съображения, че решението на РС е правилно, т.к. контактите на бащата са съобразени изцяло с трайната съдебна практика и интересите на детето; неоснователни били твърденията на въззивника, че майката препятствала срещите като казвала, че детето е болно и че не може да се среща с детето с оглед издадената спрямо него заповед за защита по ЗЗДН;счита, че неправилно въззивникът интерпретира приетата по делото експертиза, където ясно е казано, че липсват данни за синдром на родителско отчуждаване и манипулиране на детето от майката; счита, че по делото е доказано, че бащата нито веднъж не се е срещнал със сина си в определените от съда дни; че не са настъпили промяна в обстоятелствата, за да се иска изменение на режима на лични отношения.

От събраните по делото доказателства и по направените оплаквания и възражения във въззивната жалба и отговора се установява следното:

2

Видно от приложените по делото доказателства, режимът на лични отношения на бащата с детето Д. е първоначално определен с решение №444/26.10.2018 г. по гр.д.

№910/2018 г. на АРС, бр.с., изменено с решение по в.гр.д.№2749/2018 г. на ПОС, както следва: бащата да взема Д., ЕГН:********** всяка първа и трета седмица от месеца в петък, събота и неделя от 9,30 ч. до 18,00 ч.за всеки един от дните без преспиване в дома на майката или извън него, но в присъствие на майката.

В хода на делото в РС, майката е подала молба за определяне на привременни мерки, в която е заявила, че детето не желаело да бъде без нея с баща си по време насрещите им;че счита за удачно режима на лични отношения са се осъществвя по телефона или чрез различни мобилни приложения –„Вайбър“,“Месинджър“ и др., от което следва, че нейното желание е детето да не се среща реално със своя баща, което е неправилно.

С обжалваното решение по гр.д.№118/2022 г. на АРС искът е отхвърлен по мотиви, че не е доказано майката да е препятствала контактите и да е манипулирала детето, кредитирала е показанията на свидетелите на ответницата, че влошените отношения между бившите съпрузи се отразяват на емоционалното състояние на детето но не водят до наличие на обстоятелства за изменение на режима.

Пред РС са разпитани свидетелите на ищеца:К. А. Г. – без родство, Р. А. Ю.- без родство и свидетелите на ответницата: М. А. К. – сестра на Г. и Д. А.–К. – майка на Г..

Свидетелят К. Г. установи, че до 2021г. ищецът не се е виждал с детето; след това свидетелят е виждал Х. да играе с детето си, което не било притеснено;

Св.Ю. установи, че Х. му споделил, че вижданията му с детето са много трудни; св. е виждал Х. да носи на детето подаръци от Г., да си играе с него, а майката с мимики и жестове към детето им пречела при срещите; виждал е Х. да разговаря с детето, гонили се, играели си, детето не се дърпало.

Св.М. К. установи, че след съд.решение за установяване режима на виждане на детето до м.09.2021 г., Х. много рядко виждал детето извън определените му дни, виждал го когато той прецени – детето било разочаровано, когато майка му го подготвяла за среща по график, но той не се появявал; след м.9.2021 г. Х. проявил желание да се вижда с детето.

Св.Д. К. установи, че Х. почти не ползвал режима от 2019 г.; те не са настройвали детето против баща му; от м.9.2021 г. Х. се вижда с детето, купувал му неща; след тези срещи детето било превъзбудено и объркано; Х. не се е виждал с детето през време на ограничителната заповед заради упражняване на психически тормоз над дъщеря й.

По делото е приета СПЕ от 26.9.2022 г., изпълнена от в.л.Д. В. – *****, неоспорена от страните и според съда компетентно изготвена, от която се установява, че за изграждането на детето като хармонично развита личност с *****ично и емоционално равновесие е много важно то да осъществява пълноценни контакти и с двамата си родители, в противен случай липсата на сътрудничество между родителите с голяма вероятност ще доведе до сериозни развитийни дефицити. ВЛ е установило, че към момента на експертизата детето има прояви на тревожност и емоционално напрежение – емоционалната и доверителна връзка между 3 него и бащата е нестабилна поради това, че контактите между тях са редки, инцидентни и нерегламентирани, в момента нямало наличие на синдром на родителско отчуждение, както и данни за манипулиране на детето от майката и разширеното семейство по майчина линия.

От свидетелските показания ПОС намира, че не се установява контактите на бащата с детето да се отразяват негативно на психиката му, напротив, в интерес на детето е то да има пълноценна връзка и с двамата си родители, която към настоящия момент спрямо бащата е нарушена. Ограничителната заповед спрямо майката на практика е елемирирала срещите на бащата с детето за 1,5 година, тъй като е следвало да се осъществяват само в нейно присъствие. Майката не е оспорила оплакването на ищеца, че след опит да види детето в детската градина, е уведомена прокуратурата. При съвкупна преценка и с оглед заключението на СПЕ се установява, че отсъствието на бащата от живота на Д. не е в интерес на детето, което е развило прояви на тревожност и емоционално напрежение, а липсата на сътрудничество между родителите с голяма вероятност ще доведе до сериозни развитийни дефицити. В този смисъл ПОС намира за основателно оплакването на въззивника, че РС неправилно е интерпретирал заключението на ВЛ.

В задължителните указания на ВКС е казано да се изслушат родителите и да се назначи допълнителен социален доклад с оглед настъпилото ново обстоятелство – сключен граждански брак от бащата на 18.8.2022 г.

В с.з. от 27.3.2024 г. са изслушани родителите. Въззивникът Х. казва, че работил като ***** на камион в Г. в периода 2011-2021 г.;когато се върнал, въззиваемата започнала да го ограничава да вижда детето; през 2022 г. сключил нов брак, от който нямали деца; съпругата му била медицинска сестра; живеели в обзаведена къща на два етажа, всеки от които по 125 кв.м.; купил камион за да извършва транспортни услуги в страната, но работата не тръгнала и бил безработен; не е виждал детето близо 2г. – когато писал на Г., че иска да види детето, тя му пращала решението на съда и ограничителната заповед, която вече била изтекла; тъй като пътувал, не можел да спазва определения режим на свиждане; настоящата съпруга го подкрепяла за детето; когато вземел детето, го водил в молове и детски центрове.

Въззиваемата казва, че срещите на детето с бащата винаги са се осъществявали в нейно присъствие; 2г. след брачното решение нямало срещи, тъй като бащата не спазвал решението, а идвал да взема детето когато му е удобно; детето почти не познавало баща си, който пък не познавал детските му потребности; баща му опитвал да контактува, но детето се чувствало притеснено, затова счита, че предложения нов режим не е подходящ и трябвало да има период на адаптация.

По делото е приет допълнителен социален доклад от 22.04.2024 г., в който е отбелязано, че бащата е заявил готовност да се вижда редовно със сина си тъй като вече е трайно в България, счита, че детето е вече голямо и не е необходимо срещите да са в присъствието на майката, искал то да гостува в дома му, притеснявал се, че майката се опитва да ограничава контактите им и го настройва; новата му съпруга е заявила, че напълно подкрепя съпруга си и желае Д. да гостува в дома им, както и да остава с преспиване ; майката споделила, че не желае контактите между бащата и детето да бъдат без 4 нейно присъствие. Бащата споделил, че и след изтичането на заповедта и до настоящия момент продължавал да е възпрепятстван при опит за среща с детето. Социалните работници считат, че има необходимост за детето Д. да бъде регистриран сигнал в отдел „Закрила на детето“ като бъде отворен случай на дете в риск от родителско отчуждение и бъдат предприети мерки на закрила в семейна среда от родителско отчуждение; считат, че в момента липсва родителско взаимодействие – родителите не комуникирали по отношение грижата за детето; че в интерес на детето е да има пълноценна връзка и с двамата си родители. Тъй като контактите между Д. и неговия баща не се реализирали, липсвала комуникация между родителите и емоционалната връзка между бащата и Д. била прекъсната. В доклада е казано, че Д. следва да се регистрира като дете в риск и да се реализират мерки за закрила в семейна среда като бъдат задължени страните да ползват социални услуги по чл.138а, ал.3 СК.

Разпечатката съдържа 37 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40274351-07bf-4b78-810a-a1ca983f0561