Решение № 1480 от 19.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1480 гр. Пловдив, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20225330201674 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от ИВ. К. ДР., против наказателно постановление № 22- 0432- 000137 от 22.02.2022г. издадено от Началник на 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив, с което на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като са му отнети и общо 12 контролни точки, за извършено нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. С наказателното постановление са му наложени и глоба на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП в размер на 10.00 лева за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и глоба на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП в размер на 10.00 лева за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. В допълнителни писмени мотиви излага фактическа обстановка. Сочи, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Управление на МПС не било установено от полицейските служители. Нарушителят бил управлявал МПС-то в частен имот, а не на път отворен за обществено ползване. Излага подробни съображения. Претендира разноски. Моли съдът да отмени наказателното постановление.

1

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата обстановка била изяснена. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв.

М.К. от АК- Пловдив, която поддържа жалбата. Излага съображения. Моли съдът да отмени наказателното постановление.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 04.02.2022г. около 16.00 часа в община Куклен, обл. Пловдив, на общински път PDV 2112 ( ΙΙΙ- 8606), при километър 2 с посока на движение от град Куклен към Път ΙΙ- 86, жалбоподателят управлява собствения си товарен автомобил Фолксваген ЛТ 35, с рег. № ****, като допусна следните нарушения: като водач на МПС отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Drager Drug Test 3000, с REF 8325581 и LOT АRPВ – 0032, годен до 08. месец на 2022г, за установяване на употреба на наркотични вещества. Издаден талон за медицинско изследване № 122210, с което е нарушил чл.174 ал.3 от ЗДвП. Не носи свидетелство за регистрация на МПС, не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.

От показанията на свид. Д.К.- актосъставител се установява, че при 2 изпълнение на служебните си задължения на 04.02.2022г., дежурния по ОДЧ от 01 РУ при ОДМВР – Пловдив му се обадил да отиде в сградата им и да тествам водач на МПС, който бил спрян от колегите В.В. и Д.Д.. На място му обяснили, ми че са го спрели в Община Куклен, спрян е като се е движел по път PDV2112 при 2-ри км, с посока на движение от гр.Куклен към път ІІ86посока. Колегите му обяснили, че имали съмнение, че водачът е използвал наркотици. Установил, водача Д., който му обяснил, че не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон. При покана водачът да бъде тестван с Дръгчек 3000, за употреба на наркотици, същият отказал, за което му бил съставен АУАН, издаден талон за медицинско изследване, които същият подписал. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля. На първо място, следва да бъде посочено, че показанията на свидетеля възпроизвеждат лични и непосредствени впечатления от отказа на водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Това обстоятелство, категорично се потвърждава от показанията на свид. В.В. и свид. Д.Д. преки очевидци на случилото се, лично и непосредствено възприели случващите се събития имащи отношения към съставомерността на нарушението. Съдът намира показанията на актосъставителя за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и незаинтересовани от изхода на делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство.

Описват с детайли контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха. И това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия, от друга страна, са изцяло в синхрон и с показанията на свид. В.В. и свид. Д.Д., а и с приетите по делото писмени доказателствени средства.В този смисъл, показанията на актосъставителя са убедителни, и по своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка.

Всъщност, показанията му представляват придобити от него преки и непосредствени впечатления от случилото се. С тази правна преценка, за 3 обективно верни се възприеха тези свидетелски показания.

От показанията на свид. В.В. и свид. Д.Д. се установява, че при изпълнение на служебните си задължения на 04.02.2022г. са забелязали жалбоподателят, да управлява по асфалтов път отворен за обществено ползване, собственият си товарен автомобил. При даване на сигнал за спиране за проверка, същият не спрял, увеличил скоростта по асфалтовия път, и след това отклонил микробуса в нива отстрани на пътя след което спрял. Водачът бил сам и нямало други лица при проверката. Бил поканен в 01 РУ на МВРПловдив, където отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. Показанията им изцяло кореспондират с показанията на актосъставителя. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка. Свидетелите са преки очевидци на случилото се, от момента на забелязване на автомобила, при спирането му, при установяване на водача, че е сам, при извършване на проверката, при съпровождането му в РУ и при отказа му да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества.Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. Всъщност, показанията им представляват придобити от тях преки и непосредствени впечатления от случилото се. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.

Съдът не дава вяра на показанията на свид. К. и свид. Я., тъй като показанията им са нелогични, непоследователни, взаимнопротиворечащи, оборени и разколебани от показанията на актосъставителя и свидетелите 4 очевидци- свид. В.В. и свид. Д.Д., а и заинтересовани от изхода на делото, предвид служебната и материална зависимост от жалбоподателя, а и предвид близките помежду им приятелски отношения. Показанията им в частта, в която сочат, че жалбоподателят не е управлявал микробуса и, че същите са били там при извършване на проверката, са изцяло недостоверни и опровергани от показанията на актосъставителя и другите свидетели- В.В. и свид. Д.Д., от чиито показания с категоричност се установява, че жалбоподателят е управлявал микробуса по асфалтов път отворен за обществено ползване- на общински път от Куклен към път ΙΙ- 86 PDV 2112 при км.2, като при спирането му от полицейските служители и извършване на проверката е бил сам и други лица не са присъствали на място. Предвид което, възражението, че жалбоподателят не е управлявал микробуса на път отворен за обществено ползване е неоснователно. Всъщност, свид. К. и свид.

Я. сочат, че жалбоподателят не бил управлявал микробуса, а в представените допълнителни мотиви към жалбата изрично е признато, че жалбоподателят е „местил“ буса, което противоречие е още една индиция за недостоверност на показанията на свид. К. и свид. Я.. По нататък, от отговорите на въпросите в проведената очта ставка свид. К. сочи, че бил в нивата „пеша“, а в писмените мотиви е посочено, че свид. К. бил управлявал автомобила, след което свид.

Я. управлявал автомобила, което представлява отново пълно противоречие.

После, свид. К. сочи също, че жалбоподателят бил „само запалил микробуса“.

Съдът намира, че проведената очна ставка по реда на чл.143 от НПК е изиграла основната си роля, да отстрани неяснотите, тъй като предвид множеството противоречия както в писмените мотиви, така и в показанията на свид. К. се установява, че към момента на проверката свид. К. и свид. Я. не са присъствали, а са отишли на място, след като жалбоподателят вече е бил управлявал микробуса по асфалтов път, отворен за обществено ползване, и след като вече е бил спрян за проверка от полицейските служители.

Показанията на свид. Д.К.- актосъставител, свид. В.В. и свид. Д.Д. се потвърждават и са в синхрон изцяло с писмените доказателствени средстваталон за медицинско изследване № 122210, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, докладна записка от 04.02.2022г. от свид. Д.Д..

5

От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя присъствал при съставянето на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда същият потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя на АУАН. Посочената фактическа обстановка в АУАН и НП изцяло се установява и от разпитаните по делото свид. В.В. и свид. Д.Д..

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното: