Решение № 35 от 07.04.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Велико Търново , 06.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

ДИАНА ВАСИЛЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Светослав Калчев Калчев (АП-Велико Търново) като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за възобновяване № 20214000600046 по описа за 2021 година Настоящото производство пред Апелативен съд В. Търново е по глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения В. И. И., за възобновяване на НОХД № 653/2019г. по описа на РС Габрово и отмяна на постановената присъда на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348 ал.1 т.2 и ал.3 т.1 и 3 от НПК - нарушаване на процесуалното право на защита, незаконен състав, непопълване на доказателствената съвкупност, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В съдебното заседание пред ВТАС осъденият В. И. И. и неговият защитник поддържат направеното искане. Излагат съображенията си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на И.. Молят производството по делото да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен 1 състав.

Прокурорът от Великотърновска апелативна прокуратура не оспорва основателността на искането. Също намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на осъдения – такива по чл. 13,14 и чл. 107от НПК, което е довело до невъзможността да бъде точно квалифицирано деянието. Предлага производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане за събиране на нужните доказателства.

Великотърновският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420 ал. 2 от НПК, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакуваната присъда – искането е подадено на 17.12.2020г., а присъдата влязла в законна сила на 25.06.2020г.

Разгледано по същество, искането е и основателно по следните съображения:

Габровски окръжен съд, с решение по ВНОХД № 24/2020г. е потвърдил присъда № 79/10.02.2020 г. по НОХД № 653/2019 г. на Габровски районен съд, с която е признат подсъдимия В.И. за виновен в това, че на 16.04.2019 г. в гр. Габрово причинил на Г. Л. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния глезен на левия крак, довело до трайно затрудняване движението на ляв долен крайник и деянието е извършено при опасен рецидив. На основание чл. 131а вр. 129 ал.1 б. „А” от НК го осъдил на 5 години лишаване от свобода, което наказание да се търпи при първоначален строг режим.

Осъдил е подсъдимия И. да заплати на пострадалия Т. сумата от 6 000лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат от извършеното престъпление. Произнесъл се по въпросите за размера на дължимите разноски и на държавната такса, както и досежно веществените 2 доказателства.

Въззивното производство е било образувано по жалба срещу присъдата в осъдителната й част, в която е оспорена обосноваността и законосъобразността като резултат от допуснати съществени нарушения на процесуалните правила както свързани с несъбиране на относими доказателства, така и при анализа и оценката на доказателствените източници и относно съдържанието на мотивите. Въззивният съд въпреки доводите и съображенията, развити подробно и в допълнението към жалбата, не е упражнил правомощията си по чл. 327 НПК и е отхвърлил исканията на И. и защитника му за допускане на нови доказателства включително назначаването на повторна СМЕ, поискана в съдебно заседание.

В мотивите на решението си е декларирал, че е взел предвид доводите в жалбата и становището на страните, както и че е упражнил правомощията си да извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, но това не съответства на съдържанието му. Констатациите, че осъдителната присъда е постановена при липса на нарушения на процесуалните правила, са произволни и неверни-извод, който следва от проведено от първоинстанционния съд съдебно производство.

Допуснати са от първия съд съществени нарушения при събиране на доказателствения материал, част от които въззивният съд е могъл да отстрани.

Допуснато е обаче и съществено нарушение на процесуалните правила, което въззивният съд не би могъл да отстрани, а това е налагало отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

1. По делото не е установен точния механизъм на причиняване на телесната повреда, предмет на обвинението. Многократно, както и пред първия, така и пред въззивният съд, защитата на И. е правила искане да бъде назначена и изготвена повторна СМЕ, която да даде отговор за причинените телесни повреди на пострадалия Т., както и да посочи механизма на причиняване на същите. Защитата е изложила аргументи и мотиви в подкрепа на своите искания, включително е наблегнала на наличното противоречие между изготвената СМЕ, в която е записано, че има наличие на клинични данни за счупване на носните кости с кръвотечение и отсъствието на такива при ренгенографското изследване, изложила е аргументи и за необходимостта 3 от участието на конкретен специалист при изготвяне на експертизата ортопед. Наличното противоречие и неяснота в експертизата, касаещо въпросът има ли причинено счупване на носа, макар да няма конкретно отношение към причинената следна телесна повреда, за която е повдигнато обвинение е създало основателно съмнение за правилността на изготвеното заключение и у подсъдимия и у неговия защитник. Нито първия, нито въззивният съд са съзряли противоречие и необоснованост в СМЕ, вместо което са намерили механизма на причиняване на телесната повреда за изяснен и са оставили без уважение многобройните искания на защитата за повторна експертиза с участието на лекар специалист – ортопед.

Подходът на съдилищата е неправилен и е довел до нарушаване принципите за разкриване на обективната истина – чл. 13 НПК. Като не са изпълнили задълженията си по чл. 107 от НПК и не са проверили доказателство при наличие на основателни съмнения за неговата достоверност, съдилищата са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила. Инстанциите по същество са приели, че експертизата е пълна и ясна, независимо, че не съдържа мотивиран и основан на целия доказателствен материал и в съответствие със специалните знания отговор какъв е точния механизъм на причиняване на средната телесна повреда и какви са останалите наранявани причинени на пострадалия свидетел Т.. Изясняването на това обстоятелство е от съществено значение за квалификацията на деянието и затова поначало назначаването на съдебномедицинската експертиза за установяване характера на телесната повреда както и специалността на вещите лица, които следва да дадат заключение, е правилно. От данните по делото се установява, че обектът и обемът на задачите е бил стеснен, а вещото лице е само със специалност съдебна медицина, без да е допуснато и такова от специалност ортопедия. Това е налагало съдът да назначи повторна експертиза с включването и на други специалисти като ортопед и да бъдат формулирани ясни и конкретни задачи. Решение в този мисъл е било наложително с оглед предявеното обвинение и възможността само въз основа на цялостна оценка на доказателствения материал вещите лица да дадат компетентен отговор, още повече при налични данни, че гипсът е свален преждевременно/обстоятелство, което също не е изследвано задълбочено/.

2. Не е проверена нито една от твърдяните защитни версии на осъдения 4

В.И., с което е нарушена разпоредбата на чл. 107 ал.3 от НПК. В своите обяснения, той последователно е твърдял, че е преди да предприеме действия спрямо пострадалия е бил афектиран - предизвикан от него с обида – наречен „гяур” и псувня. Това твърдение на подсъдимия не е изследвано и проверено от съдилищата по никакъв начин. Съдилищата са се задоволили да посочат, че е възникнал конфликт и размяна на реплики между пострадал и подсъдим, като не са предприети никакви действия да се изясни същността на този конфликт и имало ли е последствия от него за поведението на И..

Твърдението на И., че е бил афектиран от пострадалия е налагало и назначаването на съдебно-психиатрична експертиза, която да даде отговор на въпроса, касае ли се за особено състояние на И., предизвикано от пострадалия с тежка обида или други противозаконни действия.

3. Още в обясненията си пред първия съд И. е твърдял, че след деянието е извикал бърза помощ. Това твърдение е отхвърлено от съдилищата също без изобщо да бъде проверено, чрез изискване на информация от национална система 112.

4. С въззивната жалба е оспорена обосноваността на присъдата, оценката на доказателствените източници, мотивирана е липсата на мотиви. При това положение въззивния съд е бил длъжен да упражни правомощията си като инстанция по същество и да отстрани допуснатите съществени нарушения като съобрази процесуалната си дейност с изискванията за събиране на доказателства в необходимия обем и според предписанията в чл. 107 и чл. 13 НПК, да направи пълен и задълбочен анализ и оценка в съответствие с изискванията да не са във вреда на подсъдимия и да изложи подробни фактически и правни съображения, за да се провери по какъв начин е формирал вътрешното си убеждение по въпросите за авторството, вината и отговорността на подсъдимия, като е потвърдена осъдителната присъда.

Въззивният съд не е изправил допуснатите от първостепенния съд нарушения. Не е проверил и анализирал твърденията на защитата. Затова и решението не отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК.

И докато посочените до тук допуснати съществени процесуални нарушения са могли да бъдат изправени от въззивният съд, но той не е положил дължимите усилия в тази насока, то последното нарушение, 5 констатирано от ВТАС не би могло да бъде изправено от въззивната инстанция.

4. Особено съществено нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, е допуснато от РС Габрово в съдебно заседание, проведено на 10.02.2020г. То се изразява в следното:

В проведено съдебно заседание на 29.01.2020г. защитникът на подсъдимия И. – адв. П. е напуснала съдебната зала в хода на съдебното заседание, в израз на несъгласие със съда и неговите решения, по повод направени от защитата доказателствени искания. Съдът е наложил глоба на защитника и е указал на подсъдимия, че за следващо съдебно заседание следва да се яви със защитник, тъй като защитата му е задължителна в противен случай ще му бъде назначен служебен такъв. Отложил е делото за 10.02.2020г. На същата дата – 10.02.2020г., преди съдебното заседание е постъпило искане от адв. П.- защитник на И. в което тя е посочва, че няма да се яви в съдебно заседание по две причини – като втора такава е посочила, че е ангажирана за следствени действия. В съдебно заседание подсъдимият И. изрично е заявил, че не желае служебен защитник, че желае защитата му да се осъществи от адв. П., която той е ангажирал. С оглед обстоятелството, че молбата на адв. П. е депозирана в самия ден на съдебното заседание – 10.02.2020г., съдът не е предприел никакви действия, за да установи бил ли е уведомен своевременно подсъдимия за намеренията на своя защитник, за да може да предприеме действия по ангажирането друг, съгласно дадените му от съда указания в предходно съдебно заседание. Нещо повече съдът изобщо не е изследвал въпроса дали защитникът на подсъдимия е бил ангажиран, като не е предоставил възможност на адв. П. да установи чрез представянето на доказателства действително ли е била ангажирана за следствени действия така, както е посочила в депозираното искане. Без да установи тези факти, имащи решаващо значение за това дали да бъде даден ход на делото в отсъствие на договорения защитник и при желание на подсъдимия именно този защитник да участва в производството, съдът е назначил служебен защитник, дори и след повторно изявление на подсъдимия, че не желае да се дава ход на делото и заявеното от него желание да си ангажира той защитник.