Решение № 155 от 27.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пазарджик, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500011 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд В. е сезиран с иск за делба на недвижим имот и движима вещ, с правно основание на иска по чл. 34 ЗС, чл. 69 и сл. от ЗН и чл. 341 и сл. от ГПК.

Исковата молба е подадена от Ф. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес с.П.к.,общ.С. против И. М. Д.,ЕГН ********** и М. М. Д., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: с.П.к., общ. С..

Предмет на делбата е:

1/Съсобствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда

(Апартамент), с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед РД18- 1214/06.06.2018г на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в гр. В., ул. „М.с.“ ет.4, ап.10,общ.В., намиращ се на 4 (четвърти) етаж, в сграда с идентификатор №***, разположена в ПИ с идентификатор № ***,с предназначение на самостоятелния обект-Жилище(Апартамент), със застроена площ

84,24 кв.м. (осемдесет и четири цяло и двадесет и четири),прилежащи части-7.9064% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж и изба №10, с площ от 6.29 кв.м. Съседни самостоятелни обекти в сградата-На същия етаж №***; Под обекта- №***;Над обекта-№***;

2/ МПС представляващо- Лек автомобил „О.В.“, с рег.№РА 1053 КН, бял на цвят, рама:

*******************, двигател-без номер.

С Решение № 46/25.02.2022 г., на районен съд В. , постановено по гр. д. № 739/2021г., по 1 описа на съда, влязло в законна сила на 01.07.2022 г., съдът е допуснал извършването на съдебна делба между страните при квоти - 4/6 идеални части за Ф. И. Д., 1/6 идеална част за И. М. Д. и 1 / 6 идеална част за М. М. Д..

В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата, на основание чл.

349 от ГПК, искане за възлагане на недвижимия имот, представляващ апартамент в гр. В. е направила ищцата Ф. И. Д., ЕГН **********.

С Решение № 287/27. 10. 2022г. ,постановено по гр. д. № 739/2021г., по описа на съда,недвижимия имот е възложен в дял на съделителя Ф. И. Д., ЕГН **********.Осъден е този съделител да заплати парично уравнение на дяловете на другите двама съделители.

Постановено е лекият автомобил да бъде изнесен на публична продан. Осъдени са страните да заплатят дължимата ДТ върху стойността на дяловете си и разноските по делото, изчислени по реда на чл. 355 от ГПК. .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от съделителя М. М. Д., ЕГН ********** в частта относно възлагането на недвижимия имот. Във въззивната жалба е посочено ,че решението на районния съд се обжалва изцяло. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на решението само в частта относно възлагането на недвижимия имот. Ето защо въззивната инстанция приема ,че решението се обжалва само в тази част,но не и в частта, относно изнасяне на публична продан на лекия автомобил(В тази връзка виж чл. 269 изр.2-ро от ГПК).Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част ,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли претенцията на ищцата Ф. И. Д., ЕГН ********** за възлагане на имота .

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна.

В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно в обжалваната част да се остави в сила .

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната 2 инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна .

Въпросът за извършване на делбата след приключване на производството по допускане на делбата е нормативно регламентиран в текстовете на чл. 348-353 от ГПК.Този въпрос е разгледан и в постановената съдебна практика на ВКС ,както и в правната доктрина .

Делбеното производство е особено исково производство за ликвидиране на съсобствеността . Способите ,предвидени в ГПК за ликвидиране на съсобствеността са следните :

1/ Определяне на реални дялове на съсобствениците .

Този способ се прилага , когато делбеното имущество може да се разпредели в самостоятелни дялове . Не е необходимо дяловете да съответстват по стойност на квотите на съделителите . Според закона неравенството на дяловете се уравнява с други имоти или с пари . При възможност да се обособят реални дялова за съсобствениците се прилагат разпоредбите на чл.350 – 353 от

ГПК. Делбата се извършва чрез съставянето на разделителен протокол и теглене на жребий , а когато това се оказва невъзможно или много неудобно делбата се извършва чрез разпределяне на имотите от съда .

2/ Възлагане на неподеляемото жилище на съделител.

Въпросът за възлагането е разгледан в текста на чл. 349 от ГПК. Условията ,при които закона дава възможност да бъде извършено възлагане в полза на някой от съделителите на първо място са свързани с обекта на собственост. Делбеният имот трябва да има характеристиката на жилищен имот и да е неподеляем.

Другите условия са свързани с изискванията , на които трябва да отговаря съделителя .

Възлагане може да бъде извършено на неподеляемо жилище , което е било съпружеска имуществена общност , която е прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод. При тази хипотеза право да иска възлагане е преживелият съпруг или бившият съпруг,на когото е предоставено упражняването на родителките права по отношение на децата от брака .

Съпругът не трябва да има собствено жилище( чл.349 ал.1 от ГПК ).

Възлагане може да бъде извършено на неподеляемо жилище,когато съделителя при откриване на наследството е живял в него и да не притежава друго жилище(чл.349ал.2 от ГПК ) .

Това са обектите на собственост ,които могат да бъдат възлагани по реда на чл. 349 от ГПК ,както и съделителите , които могат да иска възлагане на имота .

Въз основа на горепосочените текстове на закона съдебната практика приема следното : а/ от обхвата на възлагането е изключена всяка друга съсобственост ,освен тази, която е възникнала в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност и в резултат на наследяване ;

3 б/не може да бъде възложено неподеляемо жилище,когато съсобствеността е възникнала по силата на сделка,а не по силата на наследяване. В този случай делбата се извършва с изнасянето на имота на публична продан. (виж Р. № 257/ 13.04. 2001г. по гр. д. №658/ 200ог. на 1-во гр.отд.на ВКС; Р. № 26/ 05.02. 2001г. по гр. д. № 556/ 200ог. на 1-во гр.отд.на ВКС; Р. № 23/ 12.02. 2001г. по гр. д. № 429/ 200ог. на 1-во гр.отд.на ВКС; ) в/ не може да бъде възложено неподеляемо жилище,когато съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт ( смесена съсобственост ),като например – прекратена имуществена общност и наследяване , сделка за част от имота и наследяване и др. В този случай делбата се извършва с изнасянето на имота на публична продан. – т.8 на ТР № 1/19. 05.2004г. на ОСГК на ВКС.

3/ Изнасяне на неподеляемия имот на публична продан.

В текста на чл.348 от ГПК е записано ,че когато имота е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

По жалбата в частта относно възлагането на недвижимия имот.

Жалбата е основателна .

За да възложи имота на преживялата съпруга районния съд е приел,че е налице хипотезата на чл. 349 ал. 1 от ГПК. Приел е ,че се касае за възлагане на неподеляемо жилище(според заключението на приетата по делото техническа експертиза имота има жилищен характер и е реално неподеляем чрез съставяне на дялове), което е било съпружеска имуществена общност/СИО/,прекратена със смъртта на единия съпруг. Приел е ,че преживялата съпруга отговаря на законовите условия за възлагане на имота( Направила е искане за възлагане в срока по чл. 349 ал. 4 от ГПК.

Представила е писмени доказателства,че не притежава друго жилище ). Тези изводи на районния съд са правилни и обосновани , тъй като се основават на закона и на събраните по делото доказателства .

При разрешаване на спора относно способа за извършване на делбата , районния съд не е съобразил обаче задължителните указания ,дадени в ТР № 1/ 19. 05. 2004г. на ОСГК на ВКС относно способите за извършване на делбата ( относно задължителния характер на ТР на ВКС виж чл. 280 ал. 1т. 1 от ГПК). В диспозитива на т. 8 на това ТР е посочено,че при съсобственост , възникнала в резултат на повече от един юридически факт( смесена съсобственост) ,възлагане по чл. 349 ал. 1 от ГПК ( стар текст чл. 288 ал. 3 от ГПК) е недопустимо . Делбата следва да се извърши чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан. В мотивите на т. 8 на ТР е посочено какво следва да се разбира под „комбинирана“, „ смесена „ съсобственост,а именно- съсобственост , възникнала в резултат на повече от един юридически факт. Като пример е дадена съсобствеността ,възникнала в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване .

Настоящият казус е точно такъв.По отношение на преживялата съпруга Ф. И. Д.,собствеността е възникнала в резултат на СИО ( по отношение на нейната ½ ид. част от имота- виж чл. 21 от СК, чл. 27 ал. 1 от СК и чл. 28 от СК) и в резултат на наследяване от останалата ½ ид. част от имота( виж чл. 9 ал. 1 от ЗН).

4

По отношение на останалите наследници по закон И. М. Д. и М. М. Д.,собствеността е възникнала само по силата на наследяване( виж чл. 5 ал. 1 от ЗН).

При тази фактическа страна на спора,възлагане на имота по реда на чл.349 ал. 1 от ГПК е недопустимо . Ще следва да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК спора да се реши по същество от въззивната инстанция, като делбата се извърши чрез изнасяне на недвижимия имот на публична продан.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл.

Пазарджишкия Окръжен съд

Разпечатката съдържа 60 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4026b340-9732-40cd-b97d-c665e4c474c9