Решение № 825 от 11.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 825 гр. Перник, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720102859 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Р. К. П. и Б. Г. П., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане за топлоснабден имот с абонатен номер 241966 – апартамент № 128, находящ се на адрес: град *****. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Съобразно изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.10.2023 г. по ч.гр.д. № 4845/2023 г. по описа на РС-Перник, както следва: за Р. К. П.: сума в размер на 9,99 лева, от които 7,34 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.12.2019г., ведно със законната лихва от 28.08.2023г. до окончателното плащане на вземането, и 2,65 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 03.08.2023 г.; за Б. Г. П. – сума в размер на 9,99 лева, от които 7,34 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г. до м.12.2019 г., ведно със законната лихва от 28.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,65 1 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 03.08.2023 г. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

От ответниците в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК са депозирани писмени отговори, в които е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват да имат качеството на потребители на топлинна енергия за процесните период и имот. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за неплатена цена за доставена топлинна енергия:

За основателността на обсъжданата искова претенция в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответниците за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. В доказателствена тежест на ответниците е да установят релевираните възражения в депозираните писмени отговори.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковата претенция е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.

54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия 2 по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.

Наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по повод ползването в процесния период /м. 05.2019 г. – м. 12.2019 г./ на процесния имот се установява от част от представените по делото писмени доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 20.12.1990 г. /л. 18 и с./ и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58, том 3, рег. № 3647, дело № 335 от 2019 г.

/15 и сл./. От посочените документи съдът приема за установено, че за периода, за който се претендират суми, представляващи неплатена цена на топлинна енергия, ответниците са били съсобственици на имота, при режим на съпружеска имуществена общност.

В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно обстоятелство за основателност на обсъжданите искове – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, по което ответниците имат качеството „клиенти на топлинна енергия“, тъй като са били собственици на имота в процесния период.

Количеството реално доставена топлинна енергия в имота, цената на същата и размера на неплатените суми за главница не са спорни по делото. С оглед заявеното от ответниците в депозираните становища от 03.09.2024 г., че не оспорват доставката на топлинна енергия в претендирания размер, съдът с протоколно определение от 11.09.2024 г. е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че цената на доставеното количество топлинна енергия в процесния имот за процесния период е в размера, посочен в исковата молба. По делото не се твърди и липсват доказателства за плащане на претендираната от ищеца сума. Предвид изложеното, предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явяват доказани по основание и размер.

По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на вземанията за главницата за неплатена цена за доставена в имота топлинна енергия:

По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в Oбщите условия. В случая за процесния период са приложими Oбщите условия, в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от 3

Общите условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно, задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това /45 дни след това/.

Предвид характера на задължението, като такова за периодично плащане, съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС характеристики, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в" ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането.

Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. В конкретния случай при съпоставка на датата, на която е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.08.2023 г., и началната и крайна дата на исковия период – 01.05.2019 г – 31.12.2019 г., съдът намира, че претендираните вземания за главница са погасени по давност изцяло през месец февруари, 2023 г. /изискуемостта на вземането за цената на топлинна енергия за месец декември, 2019 г. е настъпила през месец февруари, 2020 г./, т.е. преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.

По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете с посоченото правно основание предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на главен дълг и 2) забава в погасяването му. Момента на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.

По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия „Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в град София, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, предвид наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.