Решение № 3730 от 05.12.2016, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 3730

05.12.2016г., град ПЛОВДИВ

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,

XIV граждански състав, в закрито заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3080 по описа на съда за 2013г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

От страна на ответника О. С., е постъпила жалба срещу постановеното по делото решение, в частта по предявения от него инциденет установителен исков за собственост. В нея ищецът по ИУИ признава обстоятелството, че претенцията първоначално е била предявена за П. к. и Р. з., но изтъква, че с последваща молба изрично била коригирана. След указания страната уточнява, че иска допълване на решението с произнасяне на съда относно останалите имоти, които твърди да са предмет на предявения от нея инцидентен установителен иск.

Предвид изложените във въззивната жалба и молбата уточнение съображения е налице молба за допълване на решението, която следва да бъде администрирана и разгледана по реда на чл. 250 ГПК.

Иска се съдът да допълни постановеното по делото решение, като се произнесе по правото на собственост на ищеца върху УПИ, м., к. и с..

В срока за становище не е постъпило такова от насрещните страни.

Съдът, като прецени изложените съображения, намира следното:

Така подадената молба за допълване е процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок. Разгледана по същество обаче се явява неоснователна, поради следните съображения:

Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно част от спорното право; един от съединението искове или допълнителни искания, свързани с предмета.

Производството настоящото дело е образувано по искова молба на Б.К., Е. П., Й.К., В.Т., С.Й., п. в хода на процеса и Л. Г..

С определение от

22.04.2014г. като ответник по делото са конституирани О. С., наред с други лице, които са се легитимирали като собственици на имотите.

Препис от исковата молба е връчена на 07.07.2014г. (лист 223), като в едномесечния срок, на 23.07.2016г. (лист 281), е постъпил отговор, в който е бил обективан инцидентен установителен иск. С разпореждане от 21.08.2014г. (лист 272) претенцията за установяване на право на собственост е оставена без движение като са дадени конкретни указания, едно от които е описание на обектите, чиито собственик се твърди да О. В изпълнение на същите е постъпила отделна искова молба, с която ИУИ е обективиран самостоятелен документ. В обстоятелствената й част, наред с изложените факти на стр. 3 (лист 345 от делото) от молителя е направен извод, че собственост на О. са следните помещение: 1. П. к. и 2. Р. з.. След това с петитума на исковата молба е направено искане О. С. да бъде призната за собственик на помещенията описани на страница 3-та, т.е. на П. к. и Р. з..

С тази молба в изпълнение на указанията на съда О. С. е конкретизирала предмета на предявения от нея ИУИ като го е стеснила до посочените два обекта.

Поради некоректната индивидуализация на обектите и липсата на данъчни оценки по отношение на тях, с разпореждане от 31.03.2015г. на страната са дадени нови указания да опише недвижимите имоти, на които претендира да е собственик, съгласно действащия подробен устройствен план на с. Н. с., О. С., да представи скица на процесния имот; да посочи цена на предявените установителни искове, съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК- равняваща се на данъчната оценка на имотите, на които претендира да е собственик и да представи доказателства да размера на данъчната оценка на недвижимите имоти, на които претендира да е собственик. Препис от разпореждането е връчено на страната, като в мотивната му част изрично е посочено, че то се отнася до предявения иск за собственост на П. к. и Р. з..

В изпълнение на тези указания е постъпила уточняваща молба от 07.05.2016г., в която неправилно е записано, че се отнася за указанията, дадени с разпореждане на съда от 21.08.2014г. Последните, са били частично изпълнение с обективирането на ИУИ в самостоятелна искова молба (лист 343 и следващи), с което е бил конкретизиран и премета му. Поради това със следващото разпореждане от 31.03.2015г. са дадени указания единствено по отношение на тези два имота. С молбата от 07.05.2016г., под формата на уточнение, страната не би могла да разшири предмета на претенцията си, след като към този момент срокът за изпълнение на указанията от 21.08.2014г. вече е бил изтекъл и са били дадени нови, касаещи единствено П. к. и Р. з.. С искането да бъде признато право на собственост по отношение на нови имоти, страната всъщност добавя нови, самостоятелни инцидентни установителни искове, което е недопустимо след изтичането на срока за отговор.

С оглед на всичко изложено до момента, съдът намира, че с решението си се е произнесъл по цялото искане на страната и не са налице предпоставките за допълването на постановения съдебен акт.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш Е Н И Е :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на О. С., обективирано в жалба от 31.08.2016г., конкретизирано с молба от 07.10.2016г., за допълване на постановеното по делото решение по предявения от нея инцидентен установителен иск за собственост.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: /п/

/Тоско Ангелов/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ИЧ