Решение № 5153 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5153 гр. С.., 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от С. Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110142094 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „.“ ЕАД срещу Д. А. П. и Р. К. Л. осъдителни искове с правна квалификация ч..9, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищцовото дружество следните суми: по 4 817,34 лева всеки от тях - цена на доставена топлинна енергия за битови нужди до имот, находящ се в гр. ., за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2024 г. до заплащане на сумата, сума в размер на по 803,75 лева всеки от тях - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. до 02.07.2024 г. върху цената на топлинната енергия, сума в размер на по 14,59 лева всеки от тях – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.06.2021 г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –16.07.2024г. до заплащане на сумата и сума в размер на по 3,52 лева всеки от тях - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.08.2021 г. до 02.07.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение.

Ищецът в исковата молба и в уточнителна молба от 02.01.2025г твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни 1 сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира присъждане на сторените по делото разноски В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответниците, чрез назначения им особен представител, е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Излагат се твърдения, че ответниците не са надлежни страни и липса пасивна процесуална легитимация. Изтъква се, че не са ангажирани доказателства за количеството доставена топлинна енергия до имота, като се подчертава, че приложените към исковата молба извадки нямат обвързваща доказателствена сила. Твърди се, че не е изяснена и методиката, по която се извършва начисляването на претендираните суми за топлинна енергия. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. С оглед изложеното молят исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ООД /с предишно наименование „.“ ООД/ не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание ч..9, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ., находящ се в гр. С.., ж.к. „.“, .., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

От ответниците чрез назначения и особен представител се оспорва изрично наличието 2 на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество, доколкото се излагат твърдения за липса на пасивна материални легитимация.

Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:

За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответниците Д.

П. и Р. Л. са били собственици н а топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 29.12.1991г, от който е видно, че Р. Л. и Д. Л. /с фамилно име към момента П. предвид представеното удостоверение за идентичност на имена –л.53 от делото/ са закупили апартамент . в ж.к. ., гр.С.., на ... Същевременно от представена по делото информация от . – район .о ответниците са били в брак към датата на закупуване на процесното жилище, доколкото актът за граждански брак е от 1988г. /л.50 от делото/. Ето защо настоящият състав приема, че по делото е доказано, че ответниците са придобили в режим на СИО топлоснабдения имот с адрес в гр. С.., ж.к. „.“,., .. По делото е установено и, че бракът на ответниците е прекратен с развод, предвид обстоятелството, че съгласно информация от . – район .о ответницата Д. П. е разведена. Следователно с постановяване на решение за развод бездяловата собственост на ответниците е била прекратена и всеки от тях е станал собственик на по 1/2 ид.ч от жилището. Същевременно по делото не се излагат твърдения, нито се ангажират доказателства след придобИ.нето на право на собственост върху топлоснабденото жилище някой от двамата ответници или и двамата да са се разпоредили с правата си в съсобствеността. Ето защо Софийски районен съд приема, че от страна на ищеца е доказано, че именно ответниците са били собственици на по 1/2 ид.ч от е била собственик са че ., находящ се в гр. С.., ж.к. „.“, .. и през исковия период.

Съгласно действащата към 1991г, когато ответниците са станали собственици на имота, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм./., а и приетата в последствие разпоредба на ч л . 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо настоящият състав приема, че ответниците Д. П. и Р. Л. се явяват материално легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственици на топлоснабден имот са придобили и качеството потребители на топлинна енергия.

ПридобИ.йки качеството потребители на топлинна енергия ответниците са обвързани с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото 3 съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.

Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответниците. По делото не е установено и някой от ответниците да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно установена, Софийски районен съд намира, че другият спорен въпрос по делото е дали до имота на ответниците реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца количество и на претендираната стойност. Във връзка с това настоящият състав приема следното:

Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество, с оглед изричното оспорване на ответника направено в отговора на исковата молба, съд намира следното:

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № . от 12.03.2020г за топлоснабдяването.

От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от третото лице-помагач констативни протоколи за извършен отчет, неоспорени от ответниците се установява, че з а имота на ответниците за периода исковия период не бил осигурен достъп до апартамент .. при нито една от осъществените проверка на 17.05.2022г, на 28.05.2022г, на 15.05.2023г. и на 27.05.2023г. Поради това вещото лице е констатирало, че за процесния период в съответствие с нормативните изисквания е начислена служебно топлинна енергия за отопление на имота за пет броя отоплителни тела. Съгласно разпоредбата на ч..0, ал. 2 от Наредба № .г. за топлоснабдяването, аналогична на разпоредбата на ч..0, ал. 2 от Наредба № . от 12.03.2020г за топлоснабдяването (действала през исковия период), задължение на потребителя на топлинна енергия е да осигури достъп за отчет на консумацията, като единствено по този начин - чрез отчет на уредите, може да се определи има ли потребление на топлинна енергия или не и съответно точното количество на потребената енергия. В настоящия случай видно от представените протоколи за неосигурен достъпи ответниците не са изпълнили това свое задължение, при която хипотеза на основание ч..0, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването се начислява топлинна енергия като за отоплителни тела без уреди, а количеството потребена вода се начислява по реда на чл. 69, ал. 2 от същата наредба. Ето защо настоящият състав на Софийски районен съд 4 намира, че по делото е установено, че ответниците не са осигурили достъп за отчет на потребеното количество топлинна енергия за период м.05.2021г – м.04.2023г.

Следва да се отбележи и, че ответниците са имали право на основание ч..0, ал. 5 Наредбата да поискат допълнителен отчет в предвидения за това срок, като липсват данни и твърдения да е сторила това. Аргументи, че при неосигурен достъп от страна на потребителя, на същия се начислява количество топлинна енергия по посочения начин служебно, са изложени и в решение № 59/16.06.2016г. по гр.д.№ 4364/2015г. на ВКС, IV г.о.