Решение № 269 от 14.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Пловдив, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20265001000335 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 240, ал.1,т.1 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение.

Подадена е молба за отмяна на неприсъствено решение № 67/23.02.2026 г., постановено по т.д. № 467/2025 г. на Окръжен съд- Пловдив, с което е осъдено „Сеч агро“ООД-гр.Пловдив да заплати на „Агро райс“ООДгр.Пловдив сума в общ размер на 42 446,43 евро (равностойни на 83 018 лв.), формирана както следва: (1) сумата 2 556,46 евро (равностойни на 5 000 лв.) неплатено задължение по договор за наем на машини и съоръжения, сключен на 15.04.2024 г. за периода от 15.04.2024 г. до 31.05.2024 г.; (2) сумата 12 941,82 евро (равностойни на 25 312 лв.), представляваща обезщетение по чл. 236,ал.2 от ЗЗД за ползването на машините и съоръженията, предмет на договора за наем от 15.04.2024 г., след прекратяването му през периода от 1.06.2024 г. до 14.07.2025 г.; сумата 14 421,50 евро (равностойни на 28 206 лв.), представляваща неплатено задължение по договор за наем на земеделски земи от 5.06.2023 г. за стопанската 2022/2023 г.; (4) сумата 2 300,81 евро (равностойни на 4 500 лв.), представляваща неплатена цена за продадено 1 оризово семе по фактура № 117/30.05.2024 г.; (5) сумата 10 225,84 евро (равностойни на 20 000 лв.), представляваща стойност на агротехнически мероприятия по фактура № 118/30.05.2024 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба 28.07.2025 г. до окончателното им плащане, както и сумата 6 304,77 евро разноски по делото.

Молителят „Сеч агро“ООД-гр.Пловдив моли неприсъственото решение да бъде отменено съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1, т.1 от ГПК по съображения, посочени в молбата от 4.05.2026 г., като твърди, че връчванията на съобщението до дружеството, с което на ответника са изпратени преписи от исковата молба с доказателствата за подаване на писмен отговор, и на призовката за първото по делото открито съдебно заседание са ненадлежни.

Твърди също така, че е ненадлежно и връчването на съобщението за постановеното по делото съдебно решение ведно с преписа от него.

Ответникът по молбата „Агро райс“ООД-гр.Пловдив оспорва молбата като недопустима, евентуално като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена по съображения, посочени в отговор от 29.06.2026 г.

Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 23.02.2026 г. окръжният съд е постановил неприсъственото решение, чиято отмяна се иска от молителя в настоящото производство. Съобщението за решението не е било реално връчено на дружеството, а с разпореждане от 4.03.2026 г. съдът го е приложил по делото на основание чл. 50, ал.2 от ГПК.

Молбата по чл. 240, ал.1 от ГПК е подадена на 4.05.2026 г.

С молбата за отмяна на неприсъственото решение от 4.05.2026 г. молителят „Сеч агро“ООД-гр.Пловдив, на първо място, твърди, че е спазен преклузивният едномесечен срок по чл.240,ал.1 от ГПК за нейното подаване, респективно, за нейната допустимост, тъй като с разпореждането на окръжния съд от 4.03.2026 г. е прието за редовно връчването на препис от постановеното съдебно решение на основание чл. 50,ал.2 от ГПК, след като в оформения отрязък на съобщението за връчване е посочено, че по сведение на служители на ТНЦ“Хали“ на адреса няма офис на фирмата, но това връчване е нередовно, тъй като не отговаря на истината обстоятелството, че дружеството е напуснало мястото, посочено като негово седалище в ТР към АВ. Твърди, че адресът на дружеството действително представлява търговски център, в който 2 са разположени множество търговски обекти и офиси, като офисът на дружеството се намира на пълния етаж, от дясната страна на коридора срещу асансьора и то не е напускало вписания в ТР адрес, където и до момента се намират представители на дружеството, на които е възложено да приемат съобщения, предназначени за него. Позовава се на практика (посочени съдебни актове) на ВКС, съгласно която въпросът за ненадлежното връчване на неприсъственото решение и начина на прилагане на разпоредбите на чл.50,ал.2 и ал.4 и чл.47,ал.1 от ГПК е по съществото на спора и не е от значение за допустимостта на молбата за отмяна, а за нейната основателност.

Евентуално твърди, че за начало на срока по чл. 240,ал.1 от ГПК следва да се приеме датата на узнаване на постановеното съдебно решение, която в случая е 7.04.2026 г., на която дружеството е узнало за постановеното съдебно решение след връчване на тази дата на покана за доброволно изпълнение по посочено изпълнително дело на ЧСИ, поради което едномесечният срок следва да се приеме за спазен. Молителят излага, на следващо място, обстоятелства относно основателност на молбата за отмяна. Твърди, че е нередовно връчването на дружеството на преписа от исковата молба с приложенията към нея, тъй като съобщението не е връчено, а е посочено, че ответникът не е намерен на адреса, на посочения адрес няма и не е имало офис на дружеството по сведения на служители от Шопинг център „Хали“ и са залепени два броя уведомления, като в двете разписки за поставяне на уведомления е посочено, че те са поставени на входа на сградата от лявата страна, след което в указания двуседмичен срок никой не се е явил да получи съобщението, поради което с разпореждане на съда от 17.10.2026 г. връчването на преписа от исковата молба е прието за редовно с дата на връчване 15.10.2026 г. Твърди, че така оформеното връчване е нередовно, тъй като не е спазена процедурата по залепване на уведомлението, доколкото няма данни връчителят да е посетил посочения по делото адрес поне 3 пъти в рамките на един месец, по време на които посещения да не е открил никой, който да е съгласен да получи съобщението, като връчителят не е извършил проверка дали в сградата са налице помещения (офиси), обитавани от ответното дружество. Твърди и че не са събрани данни, че ответникът не се намира на адреса, който е голям търговски център, в който са разположени множество търговски обекти (магазини и офиси), поради което сведенията „на служители“ не могат да бъдат приети като достоверни, доколкото не става 3 ясно за чии служители става дума, дали те не са такива на конкурентни дружества, дали познават всички служители/дружества, обитаващи помещения в посочения търговски център и други релевантни факти. Твърди, че формалното посочване, че сведенията на събрани „от служители“ не може да се приеме за достатъчно, без да са посочени конкретните имена на лицата, които са дали тези сведения, за да може да се осъществи реална проверка дали изобщо сведения са събрани, съответно, дали те са достоверни, като информация за наличието или липсата на офис, стопанисван от ответното дружество, може да се приеме за достоверна единствено ако е дадена от лице, което е управител или собственик на търговския обект, който именно разполага с нужните данни за това. Затова твърди, че следва да се приеме, че към момента на залепване на уведомлението не са били налице предпоставките за това, доколкото връчителят не е посетил адреса поне три пъти в рамките на месеца, съответно, не е събрал надлежни данни за наличието или липса на офис на ответното дружество, поради което процедурата по залепяне на уведомление, респективно, връчване на съобщението по реда на чл. 47,ал.1 от ГПК следва да се счита за опорочена.

Твърди освен това, че самото уведомление е ненадлежно залепено, тъй като търговският център, където се намира седалището на ответника, има няколко входа и не става ясно от отразеното от връчителя на коя входна врата е поставено уведомлението, нито дали е направен обход по другите входове с цел да се удостовери дали е налице пощенска кутия на ответника, където също да бъде пуснато уведомлението съобразно процедурата на чл. 47,ал.1 от ГПК, поради което е налице още едно основание да се приеме, че процедурата по чл.

50,ал.4 от ГПК във вр. с чл. 47,ал.1 от ГПК е опорочена. Твърди още, че неправилно е прието за редовно връчване на призовка за първото открито съдебно заседание по делото, след като връчителят е посочил, че по данни на служители на Шопинг център „Хали“ няма офис на дружеството-ответник и съдът е приложил чл.50,ал.2 от ГПК, приемайки, че призовката е редовно връчена без по делото да са събрани данни, от които да може да се установи, че дружеството е напуснало адреса си на управление и не е изпълнило задължението си за вписване на нов адрес в ТР, а последното не отговаря на истината, доколкото няма промяна в седалището и адреса на управление на ответника. Твърди, че за да се удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши обстойна проверка дали на 4 адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители, да събере сведения от съседи познат ли е търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови представители или служители на това място и по възможност кога, да отрази събраните сведения в разписката към съобщението, наред с констатациите, че лицето е посетено на адреса, но не е намерено, а в случая удостовереното от връчителя не отговаря на тези критерии и преценката на съда за наличие на предпоставките по чл.50,ал.2 от ГПК не се основава на абсолютно никакви доказателства, налични по делото, при което положение връчването на призовката е следвало да се осъществи в най-лошия вариант по реда на чл.50,ал.4 от ГПК във вр. с чл. 47,ал.1 от ГПК, което не е направено.

Заявява, че тези аргументи са относими и към връчването на препис от съдебното решение, поради което моли да се вземат предвид във връзка с преценката относно спазването на преклузивния срок по чл. 240,ал.1 от ГПК.

С отговора от 29.06.2026 г. ответникът по молбата възразява, на първо място, че тя е недопустима като подадена извън преклузивния срок по чл.240,ал.1 от ГПК. Твърди, че е видно от приложените по делото съобщения, че неприсъственото решение, чиято отмяна се претендира, е връчено на дружеството-молител по реда на чл. 50,ал.2 от ГПК на 4.03.2026 г., от която дата тече и срокът по чл. 240,ал.1 от ГПК и към датата на подаване на молбата за отмяна 4.05.2026 г. едномесечният срок е бил изтекъл. Твърди, че за да се приложи чл. 50,ал.2 от ГПК не е необходимо адресът да е посещаван три пъти, нито да се извършва залепване на съобщение, а е достатъчно длъжностното лице да е проверила дали на адреса има такова юридическо лице, има ли табели на дружеството и да събере данни от съседи на същия адрес. Заявява, че в случая в съобщението за изготвеното неприсъствено решение длъжностното лице е отразило, че е посетила адреса, че на адреса не е открило такова юридическо лице, както и че е събрало данни за това от съседи на адреса, а именно служители в Шопинг център „Хали“. Посочва, че по делото са налични съобщения, от които е видно, че в хода на процеса длъжностното лице поне три пъти е посещавало адреса, правило е проверка, събирало е данни от съседи и никога не е намира дружеството-молител на този адрес.

Заявява, че ГПК и съдебната практика не изискват връчителят на съобщението да индивидуализира с личните им данни конкретните лица, от които е събрало информацията, а само да се опише как е установено съответното 5 обстоятелство. Затова твърди, че връчването на съобщението за изготвеното неприсъствено решение е извършено по реда на чл. 50,ал.2 от ГПК на 4.03.2026 г. и срокът по чл.240,ал.1 от ГПК е изтекъл на 4.04.2026 г. Възразява, на второ място, че молбата е неоснователна. Твърди, че е неоснователно оплакването за неспазване на процедурата по залепване на уведомлението, тъй като съгласно трайната съдебна практика когато са налице обстоятелствата по чл.50,ал.2 от ГПК – дружеството да не се намира на адреса и в регистъра да не е вписан нов адрес – не е необходимо да се залепва уведомление или съобщение, а книжата се прилагат към делото и се считат връчени, а в случая длъжностното лице е проявило екстра-грижа, като е залепило съобщение на сградата, където е посоченият в ТР адрес на дружеството-молител. Твърди, че е неоснователно оплакването за липса на данни връчителят да е посетил адреса поне три пъти в рамките на един месец, тъй като това изискване по чл.47 от ГПК се прилага когато има данни, че на адреса, посочен в ТР, се намира дружеството, но ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на този адрес и не се намери лице, което съгласно да получи съобщението, но тази процедура не е приложима в случая, защото събраните от връчителя данни показват, че дружеството не се намира на адреса и в регистъра на а вписан нов адрес, а не че то се намира на адреса, но в момента отсъства или няма на кого да се връчи съобщението. Твърди, че е неоснователно и оплакването относно посочването, че сведенията са събрани от служители, тъй като ГПК не задължава връчителите да индивидуализират с лични данни лицата, от които са черпили информацията, посочена в съобщенията, а е достатъчно да посочат описателно как са събрали съответната информация, което в случая е направено. Заявява, че обстоятелството, че дружеството-молител не се намира на този адрес, е установено трикратно в хода на съдебното производство, а също така и от връчителя на ЧСИ в рамките на изпълнителното производство, образувано за принудително събиране на вземането по спорното съдебно решение, който връчител също е отбелязал в съобщението, че не е открил дружествотомолител на адреса и по данни от счетоводството на търговския център те нямат такъв наемател. Твърди, че окръжният съд правилно е приложил чл.