Определение № 1437 от 03.06.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3204/2023
- Вид
- Определение № 1437
- Подписан
- 03.06.2024
- В сила
- 03.06.2024
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Други актове по делото
- Решение № 448 от 02.04.2024 · Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1437 гр. Пловдив, 03.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300503204 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.248 ал.1 пр.2 от ГПК.
Постъпила е Молба с вх.№ 12240/05.04.2024г., на осн. чл.248 ал.1 пр.2 от ГПК, подадена от „Неткредит“ ООД, ЕИК – 201253421, чрез мл. юрк. Д.Д., с която е направено искане за изменение на Решение №448/02.04.2024г., постановено по възз.гр.д.№ 204/2023г. по описа на Окръжен съд -Пловдив, V гр.с., в частта за разноските като бъде редуцирано присъденото адвокатско възнаграждение до определен от съда, справедлив размер. Изтъква се, че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението, а е свободен да определи такова в зависимост от правната и фактическа сложност на делото /съгл. Решението на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22/.
Делото не се отличавало с правна и фактическа сложност,тъй като съществувала обилна и трайна практика, с която били изяснени спорните по делото въпроси.
На следващо място, дружеството претендира и в полза на процесуалния представител на насрещната страна да не бъде присъждан ДДС.
На молителя била известна и установената съдебна практика относно въпроса дали предоставената по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска помощ представлява облагаема услуга, като за пълнота на изложението е посочено, че от Софийски районен съд е отправено 1 преюдициално запитване и е образувано дело C-744/23 по описа на Съда на Европейския съюз, в рамките на което ще бъде отговорено на този относим и към настоящото производство въпрос.
Ответната страна адв.М. М., пълномощник на Ц. П. П., депозира писмен отговор, с който взима становище, че молбата на дружеството, подадена на осн. чл.248 от ГПК, е изцяло неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.
Въззивният съд намира, че определеният размер от 480 лв. е справедливо определен. Цитирането на чл.7 ал.2 т.1 във вр. с ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери /изм. и доп., ДВ, бр.88/22г./ има само ориентировъчен характер, доколкото е записано, че при определяне на адвокатското възнаграждение се отчита материалния интерес, който е цената на всеки иск поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете.
Определеният размер на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. не надвишава примерно зададените размери параметри на адвокатски възнаграждения с Наредба №1/09.07.2004г.
На следващо място, при определяне на адвокатското възнаграждение се взима предвид не само фактическата и правната сложност на спора, а и обема на работа, която адвокатът извършва. В обема на работа се включват времето за подготовка на документите, проучване на актуалната съдебна практика в подобни производства на националното ни право и правото на ЕС, поне две срещи с клиента. Съдът отчита и обстоятелствата, че адвокатът има висока образователна квалификация, за да осигурява правна помощ и дължи висока степен на грижа при осъществяване на защитата по делото.
По отношение на претенцията на дружеството да не бъде присъждан ДДС в полза на процесуалния представител на насрещната страна, съдът намира, че е неоснователно.
Към настоящия момент не е известно да има отговор на отправеното преюдициално запитване от Софийски районен съд, по което е било образувано дело C-744/23 по описа на Съда на Европейския съюз, на което се 2 позовава молителят.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение.
Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Предоставените от адвоката правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ето защо, подадената Молба с вх.№ 12240/05.04.2024г. за намаление на размерите на определените адвокатско възнаграждения следва да се остави без уважение.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение Молбата с вх.№ 12240/05.04.2024г., на осн. чл.248 ал.1 пр.2 от ГПК, подадена от „Неткредит“ ООД, ЕИК – 201253421, чрез мл. юрк. Д.Д., с която е направено искане за изменение на Решение №448/02.04.2024г., постановено по възз.гр.д.№ 204/2023г. по описа на Окръжен съд -Пловдив, V гр.с., в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3