Акт № 40752 от 03.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40752 гр. София, 03.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20261110121304 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано по искова молба, подадена от ЗАД „Алианц България“ АД против Гаранционен фонд.

Исковата молба отговаря на законовите изисквания на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, налице е надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните, както и валидна размяна на книжа, поради което предявеният иск е процесуално допустим и следва да бъде поставен за разглеждане, обуславящо насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Представените писмени доказателства с исковата молба и отговора на исковата молба са допустими и относими към предмета на делото и следва да бъдат допуснати.

Следва да бъде уважено искането на ответника за събиране на писмени доказателствени средства по реда на чл. 190 ГПК, тъй като същите имат за цел установяването на относими към правния спор факти.

Съдът, като съобрази обстоятелството, че ПТП е настъпило на територията на Република Италия, счита, че приложимия материалноправен закон, приложим за правоотношението между третото увредено лице и застрахования по задължителната застраховка Гражданска отговорност (условно наречено деликтно правоотношение) и регламентиращ дължимото поведение на водачите на МПС, е италианския. В настоящия казус към датата на ПТП са приложими разпоредбите на № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), приложим от 11.01.2009г.

На първо място, съгласно чл. 4, ал. 1 Регламент № 864/ 2007г. приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.

Значение за тълкуването на нормата се явява съображение 17 Преамбюла на Регламент № 864/ 2007г., според което: “Приложимото право следва да бъде определено въз основа на мястото, където е настъпила вредата, независимо от държавата или държавите, в които биха 1 могли да настъпят непреките последици. В съответствие с това, при дела за имуществени или неимуществени вреди, държавата, в която е настъпила вредата, следва да бъде държавата, в която са претърпени болките и страданията или съответно е увредено имуществото.”. Следователно, по смисъла на чл. 4, ал.1 Регламент № 864/ 2007г., мястото на настъпване на непосредствените имуществени вреди се локализира с мястото, където е увредено имуществото– където се е осъществило непосредственото увреждане на същото, т. е. там където е настъпила първата вреда.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за която дата и час да бъдат призовани страните, на които следва да бъде съобщен изготвения от председателя на състава проект за доклад по делото. Следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА публично съдебно заседание за 05.02.2027г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ИЗИСКА информация по реда на Европейска конвенция за обмен на правна информация относно съдържанието на приложимото национално право в Република Гърция към 25.12.2023г., регламентиращо правилата за движение по пътищата, конкретно задължение на водача на моторното превозно средство да да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и задължението на водачите на моторни превозни средства да преди да предприеме маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, съответно да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на Гаранционен фонд, по силата на което да се снабди с друго такова от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- гр. Добрич относно обстоятелството дали собствеността на л.а. м. „***********“, модел „********“, с рег. № *************, е прехвърляна през периода от 02.05.2023г. до 29.11.2023г.

ЗАДЪЛЖАВА ЗАД „Алианц България“ АД в седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи заверен препис от уведомление, отправено до застрахованото лице по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен под формата на застрахователна полица № BG/01/123001298317, относно размера на премията и срока, в който същата следва да бъде платена, ведно с доказателства за дата на получаване на уведомлението; документи, удостоверяващи 2 повишаване на риска поради смяната на собствеността на л.а. м. „***********“, модел „********“, с рег. № *************; тарифа на застрахователя, по силата на която е определен размера на премията, дължима от приобретателя, на основание чл. 190 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, при неизпълнение на дадените указания, с оглед обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.

ОТХВЪРЛЯ искането за назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, като неоснователно.

СЪОБЩАВА на страните, че въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължени да участват в информационна среща за медиация.

На основание чл. 146 ГПК, съобщава на страните проект за доклад:

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между ищеца и собственика на л.а. с рег. № ************ е сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, скл. под формата на застрахователна полица № BG/01/123001298317, със срок на застрахователно покритие 02.05.2023г.- 02.05.2024г., прекратен на 29.11.2023г. Сочи, че извън срока на застрахователно покритие, на 25.12.2023г., в Република Италия е настъпило пътнотранстпортно произшествие (ПТП), настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на л.а. с рег. № ************.

В исковата молба се навеждат твърдения, че във връзка с настъпилото събитие пред Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) е образувана щета № I-24-BG-01040000, по която след предявена претенция от Национално бюро- Италия, НББАЗ е платило сумата 2685,48 евро, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.12.2023г., ведно със сторените ликвидационни разходи. Ищецът сочи, че НББАЗ се суброгирало в правата на Национално бюро- Италия и предявило претенция към Гаранционен фонд за платеното обезщетение в общ размер на 2808,06 евро (5492,08 лева), като ответникът отказал да плати сумата при твърдения, че към датата на събитието ЗАД „Алианц България“ АД е осигурявало застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. с рег. № ************, въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В исковата молба са развити съображения, че предвид отказа на ответника, НББАЗ насочило претенцията си към ищеца ЗАД „Алианц България“ АД, като с оглед изискването на чл. 499, ал. 5 КЗ, дружеството погасило търсеното вземане на 28.04.2025г. Ищецът твърди, че доколкото към датата на застрахователното събитие не е налице действащ 3 договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то обезщетението се дължи от Гаранционен фонд.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Гаранционен фонд да плати на ЗАД „Алианц България“ АД сумата 2808,06 евро, представляваща регресно вземане за изплатено от страна на ищеца на 28.04.2025г. обезщетение във връзка с настъпило ПТП на 25.12.2023 г. в Република Италия, причинено в резултат на противоправното поведение на водача на л.а. с рег. № ************.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба, в който се релевира становище за неоснователност на предявения иск. Наведени са доводи за оспорване твърдението на ищеца, че застрахователният договор е бил прекратен преди датата на настъпилото застрахователно събитие. Ответникът оспорва механизма на ПТП, причинените вреди от страна на водача на л.а. марка „***********“, модел „3**********“ с рег. № ************, както и техния размер. В обобщение, ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли.

Изложените фактически твърдения дават основание на съда да приеме, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 499, ал. 5 вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи тежестта на доказване на изгодните за нея факти в процеса.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване настъпване на твърдяното застрахователно събитие по причина противоправното поведение на водача на л.а. с рег. № ************, наличието на имуществени вреди, причинна връзка между настъпилите вреди и поведението на делинквента, размера на вредите; обстоятелството, че ищецът е платил на НББАЗ процесната сума.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно сключен застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, въз основа на който към датата на процесното застрахователно събитие ищецът е осигурявал застрахователно покритие на отговорността на водача на л.а. с рег. № ************.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че на 28.04.2025 г. ищецът е платил на НББАЗ сумата 2808,06 евро, представляваща обезщетение за вреди, настъпили при ПТП на 25.12.2023 г. в Република Италия, с участието водача на л.а. с рег. № ************.

НАПЪТВА страните към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по делото заседание, като на ищеца се връчи и препис от писмения отговор на ответника, основание чл.140, ал. 6 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5