Решение № 1597 от 08.05.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1597 гр. Варна, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РА.ца Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от РА.ца Райкова Гражданско дело № 20233110108270 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано от предявени от П. Н. В. срещу К. П. Б. и E. Ш. А. пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС да бъде прието за установено между страните, че ищецът е собственик въз основа на осъществено давностно владение и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение, засягащо недвижимия имот, от 09.12.2022 г., находящ се в гр. Варна, р-н „Аспарухово“, СО „Боровец – север“, с площ от 692 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор № ***, с номер по предходен план 5473332, при съседи: имоти с идентификатори №№ ***, ***, *** и ***, ведно с изградената в него метална барака с площ от 15 кв.м.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, р-н „Аспарухово“, СО „Боровец – север“, с площ от 692 кв.м., въз основа на упражнено от него непрекъснато и необезпокоявано владение, продължило повече от 20 години, считано от 2000 г. Сочи, че към владението си присъединява и владението на бащата на съпругата си Мария В.а Цампарова, а именно Веселин Цампаров, упражнявано от него за периода от 1975 г. до 2000 г. Поддържа, че имотът се е владеел от бащата на съпругата му повече от 40 години, който го обработвал и оградил, а за 12-годишен период преди 2000 г. в обработването и поддръжката на имота на тъста му помагал и неговият свако А. Б.. Излага се, че от 2000 г. насам имотът се владее, поддържа и обработва предимно от ищеца. След разговор с бащата на съпругата си ищецът разбрал, че Веселин Цампаров не притежавал документ за собственост и предприел процедура по обстоятелствена проверка и по снабдяването с констативен нотариален акт. С оглед съставен от Община Варна Акт за частна собственост ищецът завел иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване в отношенията между страните, че е собственик на процесния недвижим имот. Така с решение по в.гр.д. № 1556/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна било признато за установено в отношенията на ищеца и Община Варна, че е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***. Ищецът 1 твърди, че в имота била изградена и малка барака от бащата на съпругата му. Преди около две години при едно от посещенията му на място установил, че ответниците са се самонастанили в имота, като използвА. и построената от тъста му барака. Провел няколко разговора с тях, като ги предупредил, че трябва да освободят имота, но те категорично отказА.. По този повод подал жалба на 11.08.2022 г. до IV РУ на ОД на МВР – гр. Варна, по която до настоящия момент нямало резултат. При тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът E. Ш. А. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Оспорва твърдението на ищеца, че е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на упражнявано непрекъснато и необезпокоявано владение, продължило повече от 20 години, считано от 2000 г. Твърди, че ищецът никога не е манифестирал пред него и семейството му, че владее имота и че има намерение да го присвои за себе си. Сочи, че същият е владян непрекъснато, трайно и необезпокоявано от покойния дядо А. Б. и съпругата му К. Б., като предвид здравословното й състояние след смъртта на дядото на ответницата К. П. Б. за процесния имот продължили да се грижат ищецът, бащата на ответницата, леля й Магдалена и ответника. Поддържа, че повече от 4 години той и ответницата, с която живее на семейни начала, продължават да го обработват и извършват подобрения в него. Излага, че през м. октомври 2019 г. установили, че ищецът си е позволил незаконно да нахлуе в имота, при което ответниците отишли в дома му, за да му търсят сметка и да обясни поведението си.

Тогава той признал, че е влязъл в имота за малко и „е влязъл в голям капан“, съжалявал много и не искал да не го наместват в разправии повече, който разговор бил записан и представен като доказателство по подадена от ответницата жалба в Районна прокуратура – гр. Варна. По този повод била подадена жалба и от съседа им по парцел Йордан Л. срещу ищеца в IV РУ на ОД на МВР – гр. Варна. Понеже бабата на ответницата е вече възрастна и нямала физическа възможност да ходи по институции, баща й също не бил в добро здравословно състояние, продължили да се интересуват от процедурата по издаване на необходимите документи да узаконят имота, който е владян необезпокоявано от семейството на ответницата, както и от ответника. В този период на чакане в един момент узнА., че имотът е актуван от Община Варна, като след дълго обикаляне по институциите, за да разберат какво се случва разбрА., че ищецът е предявил установителен иск за собственост. По този повод ответницата депозирала жалба срещу ищеца и неговите свидетели в Районна прокуратура – гр.

Варна, по която било образувано досъдебно производство № 61/2022 г. на I РУ на ОД на МВР. Сочи, че в исковата молба е посочена информация, която противоречи на показанията на ищеца пред разследващите органи и информацията, която е представил в съдебните заседания. Ответникът заявява, че метална барака в имота не е имало, а в действителност винаги е имало дървена постройка, за която имат изготвен от архитект конструктивен план. Оспорва да са провеждани разговори с ищеца по повод самонастаняване в имота от тяхна страна, поради факта, че имотът е техен и не е длъжен да иска разрешение от ищеца. Посочва, че от ищеца са били подавани две жалби в IV РУ на ОД на МВР – гр. Варна срещу ответниците, като и по двете жалби са постановени откази от прокурора. Депозирани били сигнА. и жалби в Община Варна – Район „Аспарухово“, идвА. на място в имота общински инспектори за проверка, които установили, че няма незаконно строителство. Моли за присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата К. П. Б., която също излага становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция по идентични съображения с тези, посочени в отговора на исковата молба от E. Ш. А..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни 2 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязло в законна сила на 18.07.2022 г. Решение № 1689/12.11.2021 г., постановено по в.гр.д. № 1556/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна е отменено Решение № 205 от 12.04.2021 г., постановено по гр. д. № 11275/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 16 състав, и е признато за установено в отношенията между ищеца П. Н. В. и ответната страна Община Варна, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, СО Боровец - Север, с площ от 692 кв. м., при граници: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, с предназначение на територията: урбанизирана, и начин на трайно ползване: ниско застрояване, на основание давностно владение с начало 2000 г.

Съгласно Заповед № 4023/30.11.2022 г. на Кмета на Община Варна е наредено да се отпише от актовите книги за общинска собственост горепосоченият имот, предмет на АОС № 10378/13.03.2020 г.

На 30.06.2021 г. ищецът П. Н. В. е подал жалба до Кмета на квартал „Аспарухово“ гр. Варна относно строителство на сграда за живеене, ограда и други в процесния имот в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, извършено от К. Б., като е отправено искане за извършване на проверка на имота, който се ползва от същото лице, видно от приложената към изпратената документация по преписка рег.

№ РД21013341АС и рег. № РД21013341АС_001АС от 13.08.2021 г. от Община Варна – Район „Аспарухово“. Съгласно Констативен протокол от 01.07.2021 г. е извършена проверка на място в процесния имот от инспектори към Дирекция „Контролни и социално-икономически дейности“ на Община Варна – Район „Аспарухово“, в присъствието на ответницата К. П. Б., при която е установено поставяне на 5 бр. дървени колони с размери 10/10 см. с височина от около 2,20 м. върху терена на имота, в който има изпълнена постройка за инвентар с размери около 6 м./4,40 м. и височина около 2,60 м. при кота било и 2,10 м. кота корниз.

Установява се от представените материА. по преписка УРИ № 44200012023/2021 г. по описа на Четвърто РУ – ОД на МВР – гр. Варна, че на 21.07.2021 г. ищецът е подал жалба в Районна прокуратура – гр. Варна срещу ответниците с искане да бъде извършена проверка и същите да бъдат уведомени да напуснат парцела до изясняване на обстоятелствата по водено от него дело за собственост на процесния имот. В сведението си от 29.07.2021 г. ищецът е заявил, че води дело за собственост на имота срещу Община Варна и пояснява, че баба му С.Ц. (майката на неговата съпруга) преди 32 години е предоставила имота на А. и К. Б. да го ползват, като към настоящия момент се ползва от тяхната внучка К. Б., която строи някакви навеси.

От приложените по делото Постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.08.2023 г. на Районна прокуратура – Варна и Постановление от 21.09.2023 г. на Окръжна прокуратура – Варна е видно, че е било образувано досъдебно производство № 61/2022 г. по описа на Първо РУ – ОД на МВР – гр. Варна за това, че на 10.03.2021 г. в гр. Варна пред Районен съд – Варна, 16 с-в по гр.д. № 11275/2020 г. , като свидетел устно е потвърдена неистина – престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, което е прекратено поради липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.

От материА.те по представената и приета по делото преписка № 1101/2022 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Варна се установява, че в хода на ДП № 61/2022 г. пред полицейските органи ищецът П. Н. В. в сведението си от 14.04.2022 г. е твърдял, че преди около 32 години майката на съпругата му С.Ц. е получила за ползване два парцела в местност „Боровец Север“, всеки с площ от 640 кв.м., като единият предоставила за ползване на сина си П. Цампаров, а другият на неговата съпруга Мария В.а. Заявил е, че по онова време със съпругата му не са имА.

3 възможност да обработват въпросния имот и по тази причина С.Ц. го предостъпила за ползване на А.Б. и К.Б.. (сестра на съпруга на С.Ц.), което се осъществило около 1992 г.

По негов спомен Б.и са ползвА. имота до смъртта на А. Б. преди около 20 години и от този момент мястото е станало хавра, но през годините К. Б. с дъщеря си М.Б. посещавА. имота по около пет пъти годишно без да го обработват. Това продължило около 15 години. Ищецът е посочил, че преди около 25 години Б.и са сложили ламаринена паянтова постройка в имота, която и до момента е там. Уточнява, че има парцел с къща в същата местност на около 50 метра от процесния имот и преди около 7 години му направило впечатление, че е в окаяно състояние – телената мрежа, с която бил ограден и дървената врата били разпаднати. Изложил е, че е влизал в имота три пъти, за да изреже лозите в него и да ги спаси. Междувременно К. Б. и дъщеря й също посещавА. имота и си берели плодове. Ищецът заявил, че по този начин им помагал да поддържат имота, като по същия начин влизал и съседът А.Л., за да го почиства от нА.чната трева в близост до неговата градина. Това продължило около 3 години и от 2018 г. ищецът започнал активно да почиства и обработва имота за около 3 месеца – сял лози до бараката, картофи, изрязал дърветата и оставил само здравите. През 2019 г. се консултирал с адвокат относно придобиването на имота, но в СГКК му казА., че няма шанс за това, тъй като се водел като собственост на училище „Галата“ и някакво частно лице. Разбрал, че за имота се водело дело от Иван Стоянов срещу Община Варна, като последната го спечелила. Сдобил се със скица на имота, данъчна оценка, платил данъчните задължения за период от пет години назад и след това поискал от общината да закупи процесния имот, но след осем месеца му било отказано.