Акт от 13.12.2022, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№2377/13.12.2022г. гр. Пловдив, 13 декември 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на втори декември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО

БЕКИРОВ, при секретаря Станка Журналова, като разгледа административно дело №1704 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.26, ал.10 от Закона за пътищата (ЗП).

“БЪТЕРФЛАЙ - 2003” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “4-ти януари“ №36, ет.5, офис 4, ЕИК *********, представлявано от адвокати Х.М. и Л.В.- пълномощници, обжалва Заповед №53-00-828 от 27.04.2022г. на директора на Областно пътно управление (ОПУ) – Пловдив в Агенция “Пътна инфраструктура“ (А“ПИ“), с което е прекратено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях №5-О-Е от 03.05.2011г., издадено от директора на ОПУ- Пловдив.

Претендира се обявяване нищожността на оспорения акт. Алтернативно се поддържа искане за отмяната му изцяло поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноските (лист 122). Освен това, на 07.12.2022г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№23295 (листи 126-129) от адвокат М., подкрепящи изразеното в жалбата.

Ответникът- директор на ОПУ- Пловдив, чрез юрисконсулт М.А.- пълномощник (лист 45), изразява становище за неоснователност на жалбата. На 09.12.2022г. по делото постъпва становище с Вх.№23493 (лист 130) от юрисконсулт А., поддържащо изразеното в съдебно заседание; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Според приетото по делото заверено копие на обратна разписка (лист 10), оспорената заповед (лист 12) е получена от жалбоподателя чрез пощенски оператор на 08.06.2022г. От своя страна, жалбата (листи 4-5) е подадена чрез ОПУ- Пловдив на 22.06.2022г. или в рамките на законоустановения срок, като искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по алтернативно заявеното искане.

Според разпоредбата на §1, т.8 от ДР на ЗП, “специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.

Специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя (чл.18, ал.1 от ЗП), при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет (чл.18, ал.5 от ЗП), каквато се явява Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП).

Съгласно чл.26, ал.9 от ЗП, Разрешенията се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях, и/или при неспазване на изискванията за извършване на съответната дейност, определени в наредбата по чл.18, ал.5 (НСПП), като в разпоредбите на чл.7, ал.1 от НСПП е предвидено, че разрешения за специално ползване на пътищата се отнемат: 1. при неспазване на условията, предвидени в тях; 2. при неплащане на дължимите такси съгласно чл.57, ал.4, т.3 от ЗП; 3. когато вследствие на ново строителство, реконструкция или рехабилитация на пътя съществуващите рекламни съоръжения се явяват в нарушение на изискванията на чл.15, ал.1.

На жалбоподателя е издадено Разрешение №13-О-И от 02.12.2010г. за специално ползване на пътищата чрез изграждане на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях (листи 25-26, 67-68) от директора на ОПУ- Пловдив, с което се разрешава изграждане на “Паркоместа“ в прилежаща част от път II-86 „Асеновград-Бачково-Смолян“ в поземлен имот (ПИ) ***и ПИ ***при км.35+608-ляво и пътни връзки към тях, като се разрешава дейност “Паркиране“, без да се извършва друга търговска дейност на територията на паркинга. Издаденото разрешение е валидно до 02.12.2011г. и е задължително условие за издаване на разрешение за строеж по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

На жалбоподателя е издадено Разрешение №5-О-Е от 03.05.2011г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях (лист 24, 57) от директора на ОПУ- Пловдив, с което се разрешава експлоатация на обект “Паркоместа“ /Единичен обект без бензиностанция или газостанция над 200 кв.м. търговска площ/ и пътна връзка към него в обслужващата зона на път II-86 „Пловдив-Смолян“ при км.35+608-ляво, при условия, изчерпателно изброени в разрешението в 9 точки. В разрешението няма посочен срок на валидността му, като в същото е посочено, че обект „Паркоместа“ попада в ПИ ***и ПИ ***по КК (кадастралната карта) на с. Бачково, община Асеновград, област Пловдив.

Като част от преписките по издаване на посочените две разрешения за специално ползване на пътищата (листи 58-66, 69-96В) е представена скица №19157 от 05.07.2010г. (лист 84), извадка от КК на с. Бачково, одобрена със Заповед №300-5-67 от 08.11.2004г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър (АК), понастоящем Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), на ПИ с идентификатор ***, според която скица посоченият ПИ е заснет в КК с площ от 2318,00 кв.м., трайно предназначение на територията (ТПТ)- територия на транспорта, начин на трайно ползване (НТП)- за път от републиканската пътна мрежа, собственик на имота е държавата. Представена е скица №19158 от 05.07.2010г. (лист 85) на ПИ с идентификатор ***, според която скица посоченият ПИ е заснет в КК с площ от 1410,00 кв.м., последно изменение на КК и КР (кадастралните регистри) със Заповед №КД-14-16-408 от 24.06.2009г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК)- Пловдив, ТПТ- земеделска, НТП- за местен път, собственик на имота е държавата.

Според

“обяснителна записка“ (листи 75-77), фаза “Технически проект“, част “Пътна“, в ПИ с идентификатор ***ще се изгради паркинг за 25 леки автомобила, а в ПИ с идентификатор ***ще се изгради паркинг за 27 леки автомобила (лист 96Б, 96В).

На

20.04.2022г. в ОПУ- Пловдив постъпва молба с Вх.№94-00-3020 (листи 14-16) от игумена на Бачковска Света Обител “Успение Богородично“ (Бачковски манастир), БУЛСТАТ *********, с която е заявено искане “да бъде удостоверено по надлежния начин за пореден път, че Разрешение за специално ползване на пътищата №13-О-И от 02.12.2010г. и Разрешение за специално ползване на пътищата №5-О-Е от 03.05.2011г. не пораждат правен ефект като издадени на отпаднало основание, считано от влизане в сила на съдебните решения за промяна на КК и КР на с.

Бачково и заличаване на ПИ с идентификатори ***и ***, респективно и след обективиране собствеността върху ПИ с идентификатор ***на Бачковския манастир с констативен нотариален акт от 01.11.2018г., с №23, том 7, рег.№6001, Н.дело №1101/2018г. на нотариус С.К.лист 21); както и че част от ПИ с идентификатор ***не е част от Републиканската пътна мрежа“.

Като приложение към посочената молба е представено заверено копие на писмо с Изх.№92-00-348 от 03.08.2018г. (листи 17-18) на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, според което писмо трасето на път /II-86/ Бачково – Бачковски манастир – м. Клувията не е обявено с постановление на Министерския съвет (МС) за път от Републиканската пътна мрежа и трасето не е включено в списъка на общинските пътища, утвърден с Решение №236 от 2007г. на МС.

Представено е заверено копие на Удостоверение с Изх.№14-00-113(1) от 12.01.2021г. (лист 19) на кмета на община Асеновград, според което удостоверение няма съставен акт за общинска собственост след 01.06.1996г. за ПИ с кадастрален идентификатор ***, незастроен, целият с площ от 2115,00 кв.м.

Представено е заверено копие на Удостоверение с Изх.№ДС-26-5 от 20.01.2021г. (лист 20) на Областен управител – Пловдив, според което удостоверение няма съставен акт за държавна собственост след 01.06.1996г. за ПИ с идентификатор ***, незастроен, целият с площ от 2115,00 кв.м.

Представено е заверено копие на Определение от 22.12.2020г. (лист 22) по гражданско дело №2424 по описа на Районен съд- Асеновград за 2019г., I-ви граждански състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба на А“ПИ“ против Бачковския манастир, на основание чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), за установяване, че към момента на одобрение на КК и КР на с. Бачково (08.11.2004г.) е налице грешка в КК, тъй като част (1410,00 кв.м.) от ПИ с идентификатор ***, е заснета като собственост на Бачковския манастир, а всъщност е публична държавна собственост.

Посоченото определение е влязло в сила на 20.01.2021г.

Според приетото по делото заверено копие на Протокол №17 (лист 13) от заседанието на Технически съвет при ОПУ- Пловдив, проведено на 26.04.2022г., преписката по молба с Вх.№94-00-3020 от 20.04.2022г. на игумена на Бачковския манастир е разгледана от съвета. Използвана е информация от публичния портал за електрони услуги в Кадастрално-административна информационна система (КАИС[1]) на АГКК, както и данни от ГИС (географска информационна система) на А“ПИ“, в резултат на което е прието за установено, че поради заличаване на имотите, обект на Разрешение за специално ползване №13-О-И от 02.12.2010г., а именно- ПИ с идентификатор ***с площ по графика (според ГИС) 1410,229327 кв.м. и ПИ с идентификатор ***, с площ по графика 2318,428066 кв.м., в КК на с.

Бачково, и липсата на идентичност между тях и сега съществуващите имот с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, поради което е формирано становище, с което се предлага на директора на ОПУ- Пловдив да издаде заповед за прекратяване действието на разрешението.

Вероятно преписката и Протокол №17 от 26.04.2022г. са докладвани незабавно на ответника по делото, след което е издадена оспорената по делото заповед.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като жалбоподателят не е уведомен за започването на административното производство, съгласно чл.26, ал.1 от АПК, нито пък му е осигурена възможност да участва в производството и да изрази становище по събраните доказателства, съгласно чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК.

Настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена от компетентен орган, противно на направеното от жалбоподателя възражение в тази насока.

Според чл.21, ал.3, т.10 от ЗП, А“ПИ“ издава разрешения за специално ползване на републиканските пътища, като в закона няма изрична норма, определяща еднозначно органа, който има право да отнема издадени разрешения за специално ползване на пътищата, поради което следва да се приеме за установено, че това е органът, издал разрешението за специално ползване на пътя, какъвто за специално ползване на републиканските пътища е Управителният съвет (УС) на агенцията /А”ПИ”/ или упълномощено от УС длъжностно лице от агенцията (чл.26, ал.3 от ЗП).

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Пълномощно №П-122 от 22.03.2022г. (листи 6-7) на председателя на УС на А“ПИ“, с което, на основание чл.21г., т.т.1 и 6 от ЗП, във връзка с чл.11, ал.2, т.т.1 и 7 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция “Пътна инфраструктура“

(ПСДОРА“ПИ“), в изпълнение на Решение на УС на А“ПИ“, обективирано в Протокол №29861 от заседание, проведено на 18.02.2022г. (неприложен по делото), Петър Иванов Попов, издал оспорената по делото заповед, е упълномощен да издава заповеди за отнемане на разрешения за специално ползване на републиканските пътища от ІІ-ри и ІІІ-ти клас, по чл.26, ал.ал.1 и 2 от ЗП, попадащи на територията на ОПУ- Пловдив, с изключение на разрешенията по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП (точка 3. от пълномощното).

Разпечатката съдържа 38 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/40247bb0-553e-471a-aa05-351f6bb0417f