Решение № 197 от 24.06.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. С., 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20265400500202 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 95/23.03.2026г., постановено по гр.д.№ 1478/2025г. по описа на Районен съд – С. е признато за установено по отношение на Р. Г. Ж.а - Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к Т.

№262, ет.2, ап.4 и И. Г. Ж.а, ЕГН **********, с адрес гр.С.,ул.”Р.“ № 20, че М. Г. К., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ***, е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор ************* по КККР на гр. С., с площ 492 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване: индивидуално застрояване при съседи: ************, ************, ************, ************, ************* и *************, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор *************. 1 със застроена площ 83 кв.м., гараж с идентификатор *************.2 със застроена площ 43 кв. м. и стопанска сграда с идентификатор *************.3 със застроена площ 28 кв.м. Осъдени са И. Г. Ж.а и Р. Г. Ж.а- Д. да заплатят на М. Г. К. направените от нея разноски по делото в размер на 837,08 евро.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3254/23.04.2026г. от Р. Г. Ж. и И. Г.

Ж. чрез пълномощника адв. Д. П. П. с оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Излагат се доводи, че страните са съсобственици на основание наследствено правоприемство.

Общият им наследодател - Д. К. К. е починал на 26.10.2009 г. Ищцата е негова преживяла съпруга,а ответниците - негови племенници. Скоро след смъртта на съпруга си - през 2011 г. е ищцата напуснала гр. С., преместила се да живее в друго населено място и е извършвала кратковременни и спорадични посещения на процесния имот единствено през летния период на годината. Ищцата по 1 никакъв начин не е манифестирала пред ответниците претенциите си за изключителна собственост и обръщане на държането на техните идеални части от имота във владение; тъкмо обратното признавала е техните права. През периода, за който ищцата претендира да е текла придобивна давност в нейна полза, ответниците са полагали грижи за имота и са извършвали фактическо въздействие върху същия като неколкократно са възстановявали телена ограда.Твърди се, че правни изводи на първоинстанционния съд не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал и противоречат на материалния закон. Съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните и не е извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства, поради което е постановил неправилен съдебен акт. Неправилен е извода на съда, че след 2010 г. ищцата е установила непрекъснато, явно и несъмнено владение върху процесния имот изключително за себе си в срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС и че заключването на процесния имот представлявало действие по манифестиране на променено намерение - от държател ищцата се превърнала във владелец, като ответниците, а преди това тяхната майка те са допускани в имота.

По делото е установено, че ищцата е напуснала процесния имота през 2011 г. и е осъществявала инцидентни посещения в същия, което се установява от показанията на свидетелите. Тя не само не е установявала владение върху процесния имот от 2010 г., но по делото не са събрани никакви данни да е демонстрирала промененото си намерение спрямо ответниците - сънаследници.

Моментът на напускането на процесния имот от ищцата е установен от показанията на св. Д. К., които не са оспорени. Св. Е. Л. сочи,че ищцата посещавала имота „само лятото по за два-три месеца; понякога идва и за по-малко“. От показанията на тази свидетелка не може да се установи точният момент на напускане на процесния имот от ищцата след смъртта на съпруга й,поради отсъствието на свидетеля от страната в този период. св. Х. Г. също дава сведения за инцидентни посещения от ищцата в процесния имот единствено през летния период на годината. Тази свидетелка живее в съседство с процесния имот, но няма непрекъснато наблюдение върху същия, т.к. през деня е на работа. Същата не може да каже нито през коя година ищцата е напуснала имота нито колко месеца ищцата стои в имота през лятото, докато св. Д. К. има преки и ежедневни впечатления за процесния имот, защото разхождайки кучето си, минавал редовно през имота.Св. С. Х. също има преки, непосредствени и ежедневни впечатления за случващото се в процесния имот,тъй като живее непосредствено до имота и паркира автомобила си срещу него.

Същият установява, че ищцата „идва през летния период по за седмица-две“.В жалбата се твърди, че от събраните гласни доказателства не се установяват владелчески действия или каквото и да е поведение от страна на ищцата, насочени към придобиване на имота. Не се установявя тя да е упражнявала постоянна и непрекъсната фактическа власт върху същия, а се установяват инцидентни посещения през надхвърлящи шест месеца периоди, но не и осъществявана от нея трайна, непосредствена власт по отношение на имота с характеристиките да се доведе до знанието на ответниците намерението й да го стопнисва като собственик. Установените от свидетелите действия по поддържане на имота и земеделска обработка на градината, извършвани през кратковременните летни престои на ищцата, не могат да се квалифицират като такива, насочени към своенето му; това са действия по управление, които не надхвърлят обикновеното ползване. Не се установяват конкретни действия по отношения на имота, които да демонстрират намерение за своене от страна на ищцата освен притежаването на ключ, което според съда представлява действия по манифестиране на променено отношение на своене.Този извод е неправилен и необоснован, в нарушение на материалния закон. По делото липсват събрани каквито и да било данни за отказан достъп на ответниците до имота, поради което изводът му, че „нито К. Ж.а (майка на двамата ответници), нито нейните наследници, са били допускани в имота“ е необоснован. Никой от 2 разпитаните свидетели не установява да е отказан достъп до имота на двамата ответници. Като е извършил погрешен анализ на събраните по делото гласни доказателства, съдът е достигнал до напълно погрешен извод и до постановяване на необоснован съдебен акт. Ответниците никога не са търсили достъп или искали ключ до процесния имот, тъй като същите са притежавали такъв ключ от майка си К. Ж.а, която приживе е полагала грижи за болния си брат и общ наследодател на страните - Д. С.. След смъртта на последния този ключ е останал у ответниците, които са се отнасяли толерантно към летните кратковременни посещения на ищцата в процесния имот. Твърди се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, позовавайки се само на свидетелите на ищцовата страна Л. и Г., които според съда имали ежедневни преки впечатления от процесния имот. Св. Г. - не притежава непрекъснати целодневни наблюдения, защото ходи на работа, а показанията на св. Л. следва да бъдат ценени в светлината на отношенията й с ищцата относно помощта й в обработката на градината. В действителност именно свидетелите на отнетната страна притежават преките и непосредствени наблюдения,тъй като св.(Каменов разхожда куче и пазарува от магазина и минава по два-три пъти на ден покрай имота, а Х. е непосредствен съсед и паркира автомобила си до имота. Съдът в разрез със събрания по делото доказателствен материал е приел периода, през който е текла придобивна давност. Конкретни и категорични показания в тази насока са дадени единствено от св. Д. К., които не са оспорени, че това ищцата е напуснала имота през 2011г.. Сведенията на св. Г. са неопределени и същата признава, че не си спомня точната година, а св. Л. е отсъствала от страната до 2014 г., като при завръщането си дава сведения, че ищцата вече „си живееше основно в С.“. Поради това извода на районния съд за началния момент на придобивната давност не почива на никакви данни по делото и обуславя и погрешен извод за крайния момент (2020 г.), което е послужило като основание на съда погрешно да приеме за ирелевантни дейностите на ответниците по ремонта на оградата, извършени според съда „преди година-две“ и извън периода. Молят да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск. Претендират за разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 3708/11.05.2026г. от М. Г. К. чрез пълномощника й адв.А. К.-П., в който се оспорва същата като неоснователна. Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Напротив, съдът е извършил обстоен и съвкупен анализ на всички събрани доказателства, като е изложил подробни мотиви относно тяхната доказателствена стойност и е формирал изводите си в пълно съответствие с установената съдебна практика.Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилна преценка на доказателствата не съответстват на действителното съдържание на съдебния акт. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите Л. и Г., тъй като те имат ежедневни преки впечатления кой влиза в двора и къщата. Този извод е напълно обоснован, доколкото именно тези свидетели установяват наличието на постоянен контрол върху имота, непрекъснато упражнявана фактическа власт и отсъствие на участие на ответниците. Същевременно съдът не е игнорирал показанията на свидетелите на ответниците, а ги е обсъдил подробно и е достигнал до правилния извод, че установените от тях факти не доказват упражняване на фактическа власт. В мотивите си съдът изрично е приел, че от показанията им „не става ясно кога ответникът Ж. се е ангажирал с теча на тротоара, нито кога го е виждал там“, както и че действията по оградата представляват „еднократно ангажиране“. Следователно не е налице изолиран или превратен анализ на доказателствата, а правилна и съвкупна преценка на всички доказателства. Дори свидетелите на жалбоподателите потвърждават ключови факти в полза на ищцата. Свидетелят Каменов изрично заявява, че знае, че 3 никой няма ключ от този имот-нито И., нито сестра му, а свидетелят Х. установява единствено „два-три пъти“ поправка на ограда, което само по себе си потвърждава инцидентния, а не постоянен характер на действията на жалбоподателите.Неоснователно е и възражението, че ищцата не е упражнявала владение върху имота. Ищцата е упражнявала непрекъснато владение както лично чрез ежегодни престои в имота за продължителни периоди, така и чрез свидетелката Е.

Л., която от 2014 г. разполага с ключ за къщата и градината, предоставен от ищцата, и ежедневно посещава имота, наблюдава го и обработва градината. Правилен е изводът на съда, че по този начин ищцата е упражнявала фактическа власт непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено в рамките на целия давностен период. Съдът изрично е приел, че след 2010 г. ищцата е установила фактическа власт изключително за себе си и е владяла непрекъснато, явно и несъмнено, както и че макар да не пребивава постоянно в имота, тя е заключвала къщата и градината и е възлагала на своята съседка да наблюдава къщата. Тези изводи напълно съответстват на законовата уредба и трайната съдебна практика. Неоснователно е и възражението, че ищцата не е демонстрира по ясен и недвусмислен начин намерението си за своене на имота само за себе си. Това ищцата е извършила като е установила изключителен контрол върху достъпа до имота, заключвайки го и предоставяйки достъп единствено на упълномощеното от нея лице – св. Л.. Нито праводателката на ответниците К. Ж.а, нито самите ответници са имали достъп или ключ за имота, поради което това е класически акт на отблъскване на владението на останалите съсобственици и по смисъла на трайната практика на ВКС и представлява достатъчна манифестация на намерение за своене.В конкретния случай тези действия са били явни, трайни и несъмнени. Ответниците живеят в същия град и обективно са имали възможност да възприемат установеното изключително владение, както и факта, че не са били допускани до имота. Неоснователни и недоказани са и твърденията във въззивната жалба, че ответниците или тяхната праводателка К. Ж.а са разполагали с ключ за процесния имот. Подобно обстоятелство не бе установено по делото с нито едно доказателство.