Определение № 123 от 06.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 06.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20253001000095 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 1523/20.01.2025г. на М. Ж. П. от гр. Варна, представляван от адв. А. Г. от АК- Варна, срещу определение № 45/07.01.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 2592/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадена от жалбоподателя частна жалба вх. № 92228/15.11.2024г. срещу определение № 1619/07.02.2024 г., постановено по гр. д. № 20243110101229 по описа на ВРС за допускане обезпечение на висящите искове, предявени от “Варна Инвест Къмпани“ ООД- гр. Варна, против В. П. Г., и частното въззивно производство е прекратено.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за незаконосъобразност на извода на съда, че трето лице, различно от страните по спора, не е легитимирано да подаде жалба срещу определението, с което е допуснато обезпечение. Твърди се, че определението е в противоречие с разрешението, дадено в ТР № 6/13 от 14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на процесуалната легитимация на действителен собственик, да поиска отмяна на определение за допускане на обезпечителна възбрана върху собствения му имот.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице- подател на оставената без разглеждане въззивна частна жалба, чрез надлежно 1 упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 274, ал. 2, предл. 2 -ро ГПК, частна жалба, насочена срещу постановено от окръжен съд, като въззивна инстанция, определение по чл.

274, ал. 1 ГПК, подлежи на разглеждане от съответния апелативен съд, следователно с частна жалба вх. № 1523/20.01.2025г. е сезиран компетентният Варненски апелативен съд.

Насрещната страна “ВАРНА ИНВЕСТ КЪМПАНИ“ ООД- гр. Варна, представлявано по пълномощие от адв. Г. В. от АК- Варна, представя писмен отговор, с който е изразено становище за неоснователност на жалбата, по съображения, че с ТР № 6/13 от 14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС недопустимо се изменят процесуални норми, както и че не е накърнена правната сфера на жалбоподателя, тъй като той е собственик на ид. части от имота, предмет на обезпечителна мярка, а не на целия имот.

За да се произнесе по същество по частната жалба въззивният съд съобрази следното:

В мотивите на обжалваното преграждащо определение за оставяне без разглеждане на частна жалба вх. № 92228/15.11.2024 г., въззивният съдебен състав е приел, че легитимирани да подадат частна жалба по чл. 396, ал. 1 от ГПК, срещу определение за допускане на обезпечение са единствено страните по спора, в случая ищецът “Варна Инвест Къмпани“ ООД- гр. Варна и ответникът по висящия спор- В. П. Г.. Прието е също, че частната жалба, подадена от М. Ж. П.- трето лице за спора, при твърдения за правен интерес от атакуване на определението по чл. 389 от ГПК, съставлява молба с правно основание чл. 402 от ГПК на заинтересована страна, по която следва да се произнесе съдът, допуснал обезпечението.

Мотивите на състава на ВОС, въз основа на които е отказано разглеждането на частната жалба на третото лице, са в противоречие със задължителна за съдилищата практика на ВКС, формирана с акт по чл. 280, ал.1, т. 1, предл. първо ГПК. Противоречивата в предходен период, (преди 2014г.), съдебна практика по въпроса „Кои лица са процесуално легитимирани да обжалват определението за допускане на обезпечение на иска?“ е преодоляна с ТР № 6/13 от 14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС. По т.6 от ТР е 2 дадено задължителното за съдилищата разрешение по противоречиво решавания до този момент въпрос, като е прието, че „Легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът при отказ да се допусне обезпечение или, при допускането му при различни от исканите условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. Трето лице, легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижим имот или да иска отмяната й е и действителният собственик на имот, неправилно посочен като собственост на ответника.

Твърденията на частния жалбоподател- трето лице по отношение на висящите обезпечени осъдителни искове, предявени от “Варна Инвест Къмпани“ ООД срещу В. П. Г., че една от допуснатите обезпечителни мерки засяга неговата правна сфера, тъй като е собственик на 11/12 ид. части от единия (втория съобразно диспозитива на определението на ВРС) възбранен недвижим имот, а ответницата е собственик само на 1/12 ид. част, при допусната възбрана върху 1/2 ид. част, обосновават правото му на жалба срещу определението по чл. 396 ГПК в частта по отношение на обезпечителната възбрана върху съсобствения му имот, съобразно разрешението по т. 6 от ТР № 6/13 от 14.03.2014г. на ОСГТК на ВКС. Третото лице не е страна в исковото производство, в рамките на което е допуснато обезпечението, и не му се връчва определението или съобщение от съдебен изпълнител или Служба по вписванията, при което няма как да се определи начален момент на срока по чл. 396, ал. 1 ГПК, т. е. следва да се приеме, че частната жалба е допустима и досежно спазването на срока.

Така мотивиран, съставът на ВнАпС намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото- върнато на ВОС за произнасяне по частна жалба вх. № 92228/15.11.2024г.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, III– ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 45/07.01.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 2592/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, и

3

ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за произнасяне по частна жалба вх. № 92228/15.11.2024г., с която се обжалва частично определение № 1619/07.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1229/2024г. по описа на ВРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4